Определение № 50 от 19.05.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. К., 19.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Частно наказателно дело № 20261430200111 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243,ал.5 вр.ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба от З. Н. К. от гр.К. против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.04.2026г. на Е.Я. -прокурор при Районна прокуратура – гр.Плевен,с което е прекратено наказателното производство по ДП№2009/2025г. по описа на РП–гр.Плевен,ЗМ№97/2025г.по описа на РУ–К.,водено за престъпление по чл.216,ал.1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на прокурорското постановление. Поддържа се,че неправилно е приложена разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК, тъй като не се касае за инцидентно или незначително засягане,а за съзнателно навлизане, обработване и ползване на чужди земеделски имоти, свързано с унищожаване на люцернов посев. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокуратурата за допълнително разследване.

Жалбата е подадена от лице, което има процесуално качество на пострадал от деянието,срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт. При липса на данни за просрочие съдът приема същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От материалите по досъдебното производство се установява, че производството е образувано за това,че през месец март 2025г. в землището на гр.К.,обл.Плевен,в местността „****** ****“,с а били противозаконно унищожени чужди движими вещи – посев люцерна на стойност около 320лв.,собственост на З. Н. К. от гр.К.- престъпление по чл.216,ал.1 от НК.

В хода на разследването са събрани писмени доказателства относно правото на собственост върху процесните имоти, разпитани са свидетели и е назначена съдебно-оценителна експертиза. Според приетата от прокурора фактическа обстановка З. К. притежава два земеделски имота в землището на гр.К.,местност „****** ****“,а именно :

-имот с идентификатор/номер №099002 с площ от 2,835дка. и

-имот №099072 с площ от 0,801дка. ,които са били обработвани от него и сина му, като от 2021г. са били засети с люцерна.

Установено е че между З. К. и А.С. са възникнали спорове във връзка с достъпа и ползването на земеделски имоти в същата местност като през месец март 2025г. А.С. е извършил обработка на процесните площи,като съществуващият люцернов посев бил унищожен, а впоследствие площите били използвани за засяване с друга култура. От 1 заключението на назначената експертиза е видно,че са определени преки имуществени вреди от унищожения посев,както и пропуснати ползи.

Прокурорът е приел,че деянието формално осъществява признаците на престъпление по чл.216,ал.1 от НК, но с оглед ниската стойност на причинената вреда,отношенията между страните и липсата на данни за предходни противообществени прояви, е налице малозначителност по смисъла на чл.9,ал.2 от НК. Допълнително е обсъдена и възможна правна квалификация по чл.323 от НК,като е прието, че и в тази насока деянието не съставлява престъпление.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи изцяло като достатъчно обосновани,защото :

На първо място, правилно прокурорът е отчел ниския размер на преките имуществени вреди,но този критерий не може да бъде единствен и решаващ при преценката за приложението на чл.9,ал.2 от НК. Малозначителността не се свежда единствено до паричната стойност на увредената вещ. Тя предполага цялостна оценка на конкретното деяние,начина на извършването му,предмета на посегателството, мотивацията на дееца, характера на засегнатите обществени отношения, поведението преди и след деянието, както и фактическата обстановка, при която е реализирано увреждането.

В случая предмет на засягане не е само стойността на унищожената люцерна като движима вещ,а и упражняването на фактическа власт върху чужди земеделски имоти,унищожаването на съществуващ посев и последващото използване на площите за собствена стопанска дейност. Тези обстоятелства придават на случая по-сложен фактически и правен характер и не позволяват обществената опасност да бъде механично сведена до размера на оценената имуществена вреда.

На второ място, в постановлението не е направен достатъчно задълбочен анализ на въпроса дали действията на А.С. са били еднократни и инцидентни, или са представлявали съзнателно и целенасочено поведение, осъществено на фона на вече съществуващ спор между страните. Именно наличието на предходен спор относно достъп, граници и ползване на земеделски земи налага по-внимателна оценка на субективната страна на деянието, включително дали извършителят е съзнавал чуждата собственост и наличието на посев, както и дали въпреки това е пристъпил към неговото унищожаване и обработване на площта.

На трето място, постановлението не съдържа достатъчно убедителни мотиви защо евентуалното наличие на родствена връзка по сватовство между страните и съществувалите между тях спорове намаляват обществената опасност на деянието до степен на явна незначителност. Обратно, когато едно лице самоволно решава спор за ползване на земеделски имот чрез фактическо навлизане, обработване и унищожаване на съществуващ посев, това може да сочи на по-висока, а не на по-ниска укоримост, доколкото се засягат обществени отношения, свързани със защитата на собствеността и установения правен ред за разрешаване на имуществени спорове.

На четвърто място,прокурорът е обсъдил възможността деянието да разкрива белези на престъпление по чл.323 от НК,но е достигнал до извод за несъставомерност и в тази насока без достатъчно подробен анализ на всички фактически елементи.При данни за самоволно навлизане, обработване и ползване на чужди земеделски площи на фона на спор между страните, следва да се изясни дали не е реализирано самоволно осъществяване на действително или предполагаемо право извън установения от закона ред. В тази връзка следва да се преценят не само причинените преки вреди,но и характерът на претендираното от Станков право, неговото основание,наличието или липсата на договорни отношения, границите на неговите имоти,възможностите за достъп до тях и конкретният начин, по който са засегнати имотите на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира,че събраните доказателства не са анализирани в тяхната пълнота и взаимна връзка. Приетият от прокурора извод за малозначителност е преждевременен и не е подкрепен с достатъчно мотиви. Не е изяснено в необходимата 2 степен дали деянието следва да бъде разглеждано само като частноправен спор между съседи и роднини, или като наказателноправно релевантно посегателство върху чужда собственост и установения правен ред.

Съдът няма право и неможе да замести прокурора при формиране на вътрешното му убеждение относно привличане на лице като обвиняем или относно окончателната правна квалификация на деянието. Ала в рамките на съдебния контрол по чл.243 от НПК съдът е длъжен да провери дали постановлението за прекратяване е законосъобразно и обосновано.

В конкретния случай постановлението страда от непълнота на анализа и необоснованост на правните изводи,поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура – гр.Плевен.

При допълнителното разследване следва да се изяснят подробно следните обстоятелства :

1.Дали А.С. е знаел,че процесните имоти са собственост и се обработват от З. К. и/ или неговия син ;

2.Дали към момента на обработката в имотите е имало видим и съществуващ люцернов посев;

3. Какъв е бил точният механизъм на унищожаване на посева ;

4. Каква площ реално е била засегната ;

5. Какъв е бил мотивът за действията на Станков;

6.Имал ли е същият действително или предполагаемо право да навлиза, преминава, обработва или използва процесните площи;

7.Налице ли са договорни, арендни, наемни или други правни основания за ползване;

8.Какво е значението на спора между страните за достъп до съседни земеделски земи и 9. Дали случаят следва да се преценява и квалифицира по чл.216,ал.1 от НК, по чл.323 от НК,или евентуално като несъставомерен гражданскоправен спор, но след пълно и всестранно обсъждане на доказателствата.

Едва след изясняване на тези обстоятелства може да се направи обоснован извод относно наличието или липсата на престъпление,както и относно приложимостта на чл.9,ал. 2 от НК.

С оглед изложеното съдът намира,че обжалваното постановление следва да бъде отменено,а делото върнато на прокуратурата за продължаване на разследването.

Водим от горното и на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.04.2026г. на Е.Я. -прокурор при Районна прокуратура – гр.Плевен,с което е прекратено наказателното производство по ДП№2009/2025г. по описа на Районна прокуратура – Плевен,ЗМ№97/2025г. по описа на РУ –гр.К., водено за престъпление по чл.216,ал.1 от НК като необосновано и незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура–гр.Плевен за продължаване на разследването и изпълнение на дадените в мотивите указания.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр.Плевен в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3