Решение № 17726 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17726 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110120229 по описа за 2023 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от 19.04.2023г., уточнена с молба от 05.05.2023г. на молителката Р. К. М., действаща лично и в полза на своята майка И. С. Гергова срещу ответника К. О. К.. Ответникът е син на първата молителка и внук на втората. Молбата за защита е с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 5, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че страните живеят на адрес гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап. 60. Ответникът обитавал хола на жилището, постоянно употребявал алкохол и подлагал молителките на денонощен психически тормоз. В молбата се твърди, че на 30.03.2023г. около 17 ч. след отправена от страна на първата молителка забележка да намали музиката в стаята, ответникът се нахвърлил върху майка си, съборил я на дивана и й нанесъл няколко удара по лицето. Ударите били придружени със заплахи, псувни и закани като: „Ще ти смачкам муцуната!“. Към 18.30ч. ответникът отново усилил звука на музиката, последвала нова забележка от страна на молителката. Тогава ответникът започнал да крещи, че е луд, хвърлил чаша с бира и я счупил на балкона. След това продължил да чупи различни стъклени вещи в дома им. В молбата се твърди още, че на 18.04.2023г. около 4ч. сутринта в посоченото жилище ответникът се нахвърлил върху неподвижната си бабамолителката Гергова. След опит да спаси майка си от агресията на ответника и молителката М. била нападната от сина си. Същият се нахвърлил върху нея с псувни, закани и започнал да я удря с ритници. В този момент ответникът отправил закани за убийство. На същия ден ответникът счупил камерите за видеонаблюдение, монтирани пред блока им, за което подали жалба в полицията. В молбата се посочва още, че на 21.04.2023г. около 5.30ч. сутринта в същото жилище, обитавано от страните около 5.30ч. ответникът отново предизвикал скандал. На отправена забележка за силна музика ответникът отправил закани за убийство към двете молителки. Наложило се да поиска съдействие и помощ от тел. 112.

На същия ден по-късно молителката била удряна и ритана от ответник многократно. На същата дата ответникът е отправял закани с убийство с притежавания от него пистолет.

1

Молителката твърди, че след тези случаи изпитва постоянен страх както за своя живот, така и за този на нейната майка – И. Гергова, с която живеят заедно. Моли за издаване на заповед за защита и предприемане на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът К. К. се явява в съдебно заседание лично и не оспорва твърденията в сезиращата молба. Заявява, че съжалява за това, което е сторил и обещава да заплати щетите в апартамента до 15 декември.

В хода на съдебното производство се установиха следните факти.

Ответникът е син на първата молителка Р. К. М. и внук на втората молителка И. С.

Гергова. Тримата обитават жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Банишора, бл. 37, вх. В, ет. 3, ап. 60.

Молителката М. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника съответно на 30.март, 18 април и 21 април 2023г.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът напълно кредитира. Предмет на изследване е звукозапис от телефонен номер *** към национален телефон 112. Заключението на вещото лице е, че звукозаписът е автентичен и не е манипулиран. От него се установява, че на 21.04.2023г. около 6.21 ч. молителката М. е помолила за съдействие защото от два часа синът й я тормозел, пиел бира, заплашвал, посягал на бой, бил много агресивен. Сигналът е приет и е изпратен патрул.

По делото е постъпило Постановление от 29.05.2023г. на СРП, с което е отказано искане за принудително лечение на ответника по реда на ЗЗ. В постановлението се твърди, че по отношение на ответника К. са предприети вече действия по принудителна евентуална хоспитализация в психиатрична клиника.

По делото е постъпило писмо вх. № 162668/08.06.2023г. от 02 РУ на СДВР. От него се установява, че от молителката М. са отправени три жалби за заплахи за живота и побой от страна а ответника. В последната от 21.04.2023г. е посочено, че ответникът заплашвал молителките с насочен газов пистолет.

По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетеля К. Монов Цветков – съсед на страните се установи, че през последните петнадесет години ответникът създавал ежедневни проблеми. Постоянно имало скандали в дома на молителките. Самият свидетел е бил поемно лице три пъти по различни процесуално-следствени действия у дома им. Когато ответникът бил на лечение в дома им било мирно и тихо. когато си бил у тях по всяко време на денонощието имало шум. Имал и пистолет, защото работел като охранител.

Излизал на балона , хвърлял различни неща по майка си, заплашвал я „ще и счупя зъбите, ще те разфасовам, боклук такъв“ Тези закани се случвало да са през нощта и през деня.

Заплашвал и баба си на висок глас, и се чувал в съседите. Питал я докога ще живее, псувал я, замервал двете с различни предмети. Преди делото хвърлял лекарства и предмети от балкона. Според свидетеля ответникът не е болен, а когато е пиян постоянно буйствал и заплашвал близките си. Съдът кредитира показанията на свидетеля Цветков като обективни и кореспондиращи с останалите събрани поделото доказателства.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

По делото не се спори, че ответникът е син на молителката М. и внук на молителката Гергова. По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН. Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед 2 разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитаният свидетел е бил непосредствен очевидец на актове на насилие извършени от ответника. От неговите показания безспорно се установява авторството на заплахите, обидите и агресивното поведение от страна на ответника спрямо молителките. Тези констатации се подкрепят и от заключението на съдебно –техническата експертиза и от приложените по делото писмени доказателства. та. От така изложените факти следва, че е несъмнено, че ответникът е автор на актовете на домашно насилие, посочени в сезиращата молба.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспоР.те твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.

Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.

В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката М., че ответникът е извършил спрямо нея и нейната майка И. С. процесните актове на домашно насилие, извършени на 30.03.2023г., 18.04.2023г. и на 21.08.2023г. в дома на страните. Актовете на насилие съчетават физическо насилие, като и психическо чрез заплахи, обиди и унижение от обстоятелството, че крещи и вика през цялото денонощие, което е достояние на всички съседи, чупи вещи и хвърля такива през балкона, като едновременно с това отправя заплахи към роднините си. С оглед на гореизложеното, съдът 3 прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителките Р. К. М. и нейната майка – И. С. Гергова. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.

3 от ЗЗДН последици.

За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К. О. К. се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. Същата е представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК. Безспорно е по делото, че същата е сторила разноски в размер на 300 лв., представляващ депозит на допусната по делото съдебно-техническа експертиза. Ответникът следва да бъде осъден да й ги възстанови.