Решение № 1288 от 17.07.2019, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 17.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6334 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата С.А.И. твърди, че е собственик на недвижим имот – Дворно място с площ от 195 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор *** и на построената в него едноетажна жилищна сграда. Непосредствено до нейния имот се намира имотът на ответниците, който е с идентификатор ***. Двата имота са разделени от поставена между тях телена мрежа с бетонна основа. При поставянето й обаче, ответниците преместили границата, като по този начин завзели голяма част от нейния имот – представляваща правоъгълник с обща квадратура от около 30 кв.м.

Върху завзетата част дори изградили незаконни два шапрона и лятна кухня.

Въпреки многократните покани на ищцата, до момента съседите й отказвали да предадат владението на завзетата част от недвижимия й имот и сега го владеят без правно основание и отказвали да премахнат оградата и да освободят заетата площ от двора й. И. наела фирма „Геодезия 97“ ЕООД, която извършила трасиране на нейния недвижим имот. При поставяне на маркерите от геодезистите се установило, че телената ограда, която разделя имотите не е поставена на точната граница между тях. Поставена била така, че част от имота на ищцата попада в имота на ответниците – зад изградената от тях телена ограда. Резултатите от трасирането било доведено до знанието на Асенови и въпреки, че те видели маркерите, отказали отново да предадат завзетата част от имота й. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на правоъгълник с размери приблизително 28 кв.м. по границата на недвижим имот: Дворно място с площ от 195 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор *** и имота с идентификатор ***, собственост на ответниците и да бъдат осъдени последните да предадат същата част от недвижимия имот и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа. Претендира и ответниците да бъдат осъдени да й заплатят по 10.00 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползва на частта от недвижимия й имот, считано от датата на получената от тях покана до предаване владението на същата част от имота. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 и чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.

Ответниците А.Е.А. и М.А.А. оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че е налице грешка при отразяване на имотната граница в кадастралния план, одобрен със КЗРП за кв.“Дружба 2“ със Заповед № 182/12.05.1987г. тази грешка е пренесена в следващия кадастрален план, одобрен със Заповед № 300-4-21/02.04.2002г. на Кмета на Община Русе и е изцяло възпроизведена и в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-91 от 15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът на ответниците с пл.№ 571, кв.621 /сега с идентификатор ***/ е бил застроен още през 1956г., а бившите собственици на съседния имот пл.№ 574, кв.621, направили дъсчена ограда. Впоследствие през 1992г. на същото място Асенови сложили ограда от телена мрежа върху бетонна основа, започваща от ул.“Жеравна“ и прекъсната от няколко постройки в имот пл.№ 574 на ищцата, построени на самата граница – тоалетна, баня и една стая в дъното на имота. Стените на тези постройки материализират междусъседската граница след телената ограда и изпълняват ролята на ограда до края на границата от север. На имотната граница откъм ул.“Жеравна“ ищцата е изградила масивен гараж, опиращ междусъседската телена ограда. За имотите са били одобрени кадастрален и регулационен план от 1957г. КЗРП за кв.“Дружба 2“ със Заповед № 182/12.05.1987г. с улична регулация, кадастрален план със Заповед № 300-4-21/02.04.2002г. и кадастрална карта със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК. През годините нито един регулационен план не е бил приложен. Първият одобрен РП от 1957г., когато е бил одобрен и кадастрален план за двата имота, е предвиждал за имота на ищцата придаваемо място по регулация значително по-голямо от претендираното, което нито е било платено, нито е било заето съгласно правилата на ЗПИНМ и ЗТСУ. Последвалият ЗРП за целия кв.“Дружба 2“ е предвиждал улична регулация за ул.“Жеравна“ с отнемане на части от всички имоти с лице към улицата, част от които са процесните два имота и отреждането им за детско заведение в общ парцел. Този ЗРП в тази си част също не е бил приложен. Кадастралният план, одобрен със същата заповед неправилно е отразил имотната граница между двата имота – имот пл.№ 571 и имот пл.№ 574, кв.621, като все пак е съобразил, че дворищната регулация от 1957г. не е била приложена. Със Заповед № 300-4-21/02.04.2002г. на Кмета на Община Русе е бил одобрен нов кадастрален план, който неправилно и отново без основание е повторил КП от 1987г., като е заснел не според материализираната на място с ограда и постройки имотна граница между двата имота. Тази нова-стара имотна граница е била пренесена по-късно направо в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.

Тази имотна граница не съответства на нито един одобрен регулационен план за двата имота, което прави дори безпредметно изследването на приложените регулационни планове. По тази причина твърдят, че не е налице приложен дворищно регулационен план за поземлен имот с идентификатор *** и съседния му поземлен имот с идентификатор ***. Имотите винаги са се владели по имотни граници съгласно кадастралния плат от 1957г., което владение първо майката на ответника А.А. е упражнявала от 1956г., а след брака му с втората ответница и смъртта на майка му – двамата ответници са упражнявали в съществуващите на място граници на имота. Спор по тази граница да извършване на трасирането й от ищцата съгласно кадастралната карта не е имало. Поради това като са присъединили към владението на майката на първия ответник и владението на двамата ответници, те са придобили правото на собственост на имот пл.№ 571 по давност в пространствения му обхват в границите съгласно кадастралния план от 1957г. Кадастралният план от 1957г. е заснел имотната граница, на която през 1972г. е материализирана на място дървена ограда между двата имота – имот пл.№ 571 и имот пл.№ 574, кв.621 от праводателите на ищцата. След това през 1992г. на мястото на дървената ограда ответниците сложили телена мрежа върху бетонова основа на искане на предишните собственици на имота на ищцата, тъй като техните води се стичали в техния двор. В момента площта на владението, осъществявано от ищцата на поземлен имот с идентификатор *** по съществуващата ограда й постройките й на границата, е 201кв.м., а владението на ответниците върху поземлен имот с идентификатор *** е върху площ от 251 кв.м., т.е. придобитият от страните пространствен обхват на правото им на собственост върху имотите им съвпадат с осъществяваното в момента владение по материализираната на място ограда по имотната граница съгласно кадастралния план от 1957г.

По делото са приети за разглеждане насрещни искове предявени от А.Е.А. и М.А.А. против С.А.И., главният с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, а евентуалния с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. По същите съображения изложени от тях в отговора на първоначалния иск твърдят, че са собственици на площта на правоъгълника заключен между цифрите 1-2-3-4 от комбинираната скица приложена на л.36 от делото с площ от около 28 кв.м. Поради това молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.И., че те са собственици на част от поземлен имот с идентификатор ***, намираща се по дължината на имотната граница с техния поземлен имот с идентификатор *** и представляваща правоъгълник, заключен между цифрите 1-2-3-4 с площ от около 28 кв.м., неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор *** при одобряването на кадастралната карта на гр.Русе със заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК. Претендират и направените по насрещния иск разноски.

В срока за отговор С.А.И. оспорва изцяло предявените насрещни искове. Твърди и че новата ограда – мрежа върху бетонова основа не е била поставена на мястото на старата дъсчена ограда и навлиза в нейния имот с около 1.5 метра навътре. Оградата била изградена без нейно съгласие, без нужната документация и разрешителни. Действително и регулационния план от 1957г. не е бил приложен, поради което и няма придаваемо се място между двата имота. Тя притежава имота си в размер на 241 кв.м., които са реално определени, които са реално определени, като ситуирани в северната страна /от към града/ на нивата съгласно нотариален акт № 147, том V от 02.12.1955г. Т.е. още с прехвърлянето на частта от общия имот, е била определена реално частта от имота, която праводателите й, съответно тя ще ползва.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не спори, че ищцата е собственик на недвижим имот – Дворно място, находящо се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор *** и на построената в него едноетажна жилищна сграда, а съседният имот с идентификатор *** е собственост на ответниците.

Имотът на ищцата се намира на по-ниска кота на ъгъла на ул.“Жеравна“ и ул.“Изидор Айзнер”. С.И. се легитимира за собственик на поземления имот с идентификатор *** по силата на нотариален акт № 88, том IV, рег.№ 4502, нот.дело № 496/25.09.2002г. на нотариус рег.№ 433 с район на действие РРС, в който площта на дарения й имот е 195 кв.м. Видно от представената скица от кадастралната карта на гр.Русе, поземленият имот има площ от 222 кв.м., което е и основанието на ищцата да претендира ревандикация на спорната площ от 28 кв.м. Представен е и протокол за трасиране на границата на ПИ № ***, от който е видно, че на 05.07.2018г. по искане на ищцата е било извършено трасиране, означаване и координиране на гранични точки на нейния поземлен имот. По делото са представени и нотариални актове № 178/04.11.1955г.; № 147/02.12.1955г. и№ 191/20.06.1956г., които легитимират първоначалните собственици на двата имота. Видно от нотариален акт № 147/02.12.1955г. купувачът А. Х. Б. е закупил само 241 кв.м. от нивата с площ от 5 дка. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191/20.06.1956г. Хава Райфова Алиева – майка на ответника А.А., е закупила 250/1483 идеални части от същата нива с изключително ползване на 250 кв.м. при съседи: път, А. Х.

Ферадов, Мехмед Арифов и Садък Сеидов.

По делото е безспорен факта, че двата имота – на ищцата и на ответниците, са разделени от поставена между тях ограда, изградена от телена мрежа с бетонна основа.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, се установяват вида и годината на предхождащите одобряването на кадастралната карта на гр.Русе планове, владяната от собствениците на двата процесни имота площ, данни относно прилагане на регулационни планове и размера на спорната площ, като на комбинирана скица от действащата кадастрална карта /Приложение 1 и 2/ вещото лице е нанесло всички недействащи планове и е означило спорната ивица земя и съществуващата ограда, като в съдебно заседание и вещото лице е пояснило дадените отговори в заключението си. След направения оглед и измерванията на място, вещото лице категорично установява, че за поземлени имоти с идентификатори *** и *** няма приложен регулационен план, освен регулационния план от 1957г., одобрен през 1964г., при който е налице съвпадение на двете граници.

Оградата между двата имота и изградена по линията на т.1-2, където минава кадастралната и регулационната граница по кадастралния регулационен план от 1957г., одобрен през 1964г. и съгласно кадастралния план от 1987г.