Решение № 426 от 02.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Плевен, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430105554 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Г. В. Й., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв. С. Т. от АК-Плевен, с правно основание – чл.26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, против "Микро Кредит" АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, бул. „***“ № ***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А..

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила три договора за заем с ответното дружество, а именно: Договор за заем № *** от 21.10.2019 г.;

Договор за заем Microcredit №9001-00018867 от 15.11.2021 г.; и Договор за заем Microcredit № 9031-00035594 от 10.11.2023 г., по подробно посочени в исковата молба параметри. Твърди се, че към всеки един от посочените договори се сключва договор за допълнителни услуги, който предвижда предоставянето на допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение разсрочено на месечни вноски, платими заедно с погасителните вноски по 1 договорът за заем. Ищецът сочи, че по този начин значително се оскъпяват договорите с цел обогатяване на заемодателя. Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по процесните договори.

Твърди се, че страните по договорите са уговорили допълнителни услуги пакет "Комфорт", изразяващи се в: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "Микро Кредит" АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит"; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални програми.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов - ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Изложени са доводи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че допълнителните услуги по процесните договори за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Услугата "Разглеждане до минути" не е ясна, до колко минути и какво ще се разглежда. Ищецът излага доводи, че не е ясно посочено и какво представлява услугата "Преференциално обслужване"; че не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се включи ищеца; че не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира месечните вноски; че не е ясна и услугата "безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на потребителя по банкова сметка на ответника", като не е посочено кой ще ги внася, с какви средства и защо. Посочва, че по начина, по който са формулирани допълнителните услуги, не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителя да се нуждае и да го облекчават. Счита, че тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Отбелязва, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги 2 предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост - да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до противоречие с добрите нрави. Наред с това излага доводи, че посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение посочва, че кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

Счита, че възнаграждението по договорите за предоставяне на допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР като общ разход по кредита. Сочи, че в процесните договори е посочен размер на ГПР от 48,90 %, като този допълнителен разход за предоставените допълнителни услуги не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи допълнителната сума за възнаграждение за допълнителни услуги, то общият размер на ГПР за всеки договор значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Излага доводи, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Излага аргументи, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.

Ищцата счита, че сключените между страните Договор за заем № *** от 21.10.2019 г.; Договор за заем Microcredit № 9001-00018867 от 15.11.2021 г.; и Договор за заем Microcredit № 903100035594 от 10.11.2023 г. се явяват недействителни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид недействителността на договора, сочи, че на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание.

3

Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от ищцата по договор за заем № *** е 1573,37 лв., при главница 1500 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 73,37 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от ищцата по договор за заем Microcredit № 9001-00018867 е 4218,66 лв., при главница 1700 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 2518,66 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Изложени са доводи в исковата молба, че общо заплатената сума от ищцата по договор за заем Microcredit № 9031-00035594 е 1391,72 лв., при главница 800 лв. Твърди се, че заплатената сумата от 591,72 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем № ***/21.10.2019г. поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № ***/21.10.2019г.

Отправено е искане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *** да заплати на Г. В. Й., с ЕГН **********, сумата 73,37 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем № ***/21.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в Съда до окончателното заплащане на сумата.

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което 4 на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем Microcredit № 900100018867/15.11.2021г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9001-00018867/15.11.2021г.

Отправено е искане, на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *** да заплати на Г.

В. Й., с ЕГН **********. сумата 2518,66 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Microcredit № 9001-00018867/15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в Съда до окончателното заплащане на сумата.

Отправено е искане, да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласен за недействителен за недействителен сключеният между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК ***, Договор за заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност, е отправено искане да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023г.

Отправено е искане, на основание, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ АД. с ЕИК *** да заплати на Г. В. Й.. с ЕГН **********. сумата 591,72 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за заем Microcredit № 9031-00035594/10.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в Съда до окончателното заплащане на сумата.

Направени са доказателствени искания. Представени са писмени 5 доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. Г. М. от САК, в който са изложени доводи, че исковата молба е нередовна, а по същество- че претенцията е неоснователна и недоказана.

Излагат се доводи, че ищецът не е посочил номер на банкова сметка, което обуславя нередовност на исковата молба и е предпоставка за злоупотреба. По същество се излагат доводи, че ответното дружество не е сключвало посочените договори с ищцата. Ответникът прави възражение по отношение на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като излага доводи, че Съдът може сам да изчисли ГПР, като използва налични в интернет електронни калкулатори.

В заключение е отправено искане да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.

Не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.

С. Т. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Прави изменение на иска по чл.55 от ЗЗД, по отношение на Договор с №***/21.10.2019г., като същия да се счита предявен, вместо за сумата от 73,37 лева, за сумата от 267,37 лева; както прави изменение на предявения иск по чл.55 от ЗЗД, по отношение на Договор с №9031-00035594/10.11.2023г., като същия да се счита предявен, вместо за сумата от 591,72 лева, за сумата от 414,29 лева. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.