Акт от 18.06.2018, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Ловеч, 18.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ

Х. при секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 235 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № НЯСС-32 от

18.01.2018 г. на заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е наложено на Община Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Търговска” № 22, представлявана от К.Д.М. – кмет на общината, административно наказание на основание чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите - имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за неизпълнено предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Недоволни от наказателното постановление останали от Община Ловеч, които чрез кмета са го обжалвали, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон. В жалбата са наведени възражения за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН, като са изложени подробни доводи в тази насока. Визира се и обстоятелството, че след като според наказващият орган нарушението е било извършено на 03.12.2016 г., неясно какво е наложило АУАН да бъде съставен едва на 03.10.2017 година. Развити са в тази връзка съображения за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от

ЗАНН.

Твърди се в жалбата, че съставения АУАН е бил връчен два пъти, което действие е незаконосъобразно, тъй като при първото връчване, на 30.10.2017 г. актът е бил подписан от заместник кмета на Община Ловеч, който обаче към този момент не е имал представителна власт за това, а е бил упълномощен от кмета на общината, считано от 20.11.2017 година. Изтъква, че второто връчване на 06.12.2017 г. отново на зам.кмета на общината е незаконосъобразно.

Подробно са изложени и аргументи за неправилна квалификация на нарушението, като се акцентира на обстоятелството, че посочената като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа фактически състав на нарушение. Обосновава извод за съществено процесуално нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

В съдебно заседание Община Ловеч, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт Б., който поддържа жалбата с изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Подробно излага доводи и съображения обосноваващи тезата му, като акцентира на обстоятелството за неправилна квалификация на описаното в постановлението нарушение. Представя подробни писмени бележки.

Въззиваемата страна – ДАМТН София, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище по делото от наказващия орган /л.57-60/, чрез Елена Златева – мл.експерт – юрист към ДАМТН, с което се иска от съда да остави без уважение жалбата и потвърди наказателното постановление. В становището се оспорват възраженията на жалбоподателя като неоснователни и са изложени аргументи в тази насока. Подробно са развити и доводи обосноваващи тезата, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, при спазване изискванията на материалния и процесуален закон.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Д.Д., И.А.С., В.Х.Н., Н.К.С. и К.П.К., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Община

Ловеч, представлявана от кмета, била собственик на язовир „Под селото”, намиращ се в поземлен имот с идентификатор ***, в землището на с.Баховица, община Ловеч, видно от акт за публична общинска собственост № 53130 от 10.01.2011 г. и скица на имота /л.47-48/.

На 02.08.2016 г. Емил Д. – главен инспектор в Главна дирекция НЯСС при ДАМТН и свидетелят С.Д., извършили проверка на язовир „Под селото”. На проверката, като представител на Община Ловеч присъствал свидетелят Н.С., който заемал длъжността директор на дирекция „Техническа инфраструктура и околна среда” към общината. Проверката приключила със съставен констативен протокол № 03-05-057/02.08.2016 г. /л.40-42/, на който се подписал и свидетеля С.. С протокола служителите на ДАМТН дали редица предписания към собственика на язовира, като едно от тях било да се монтира нивомерна рейка.

Срокът за изпълнение на това предписание бил 02.12.2016 година.

На 11.08.2017 г. свидетелката И.С. – инспектор в Главна дирекция НЯСС, заедно със свидетеля С.Д. – инспектор към Главна дирекция НЯСС, отново извършили проверка на язовир „Под селото” в землището на с.Баховица, община Ловеч. На проверката, като представител на общината присъствал свидетелят К.К. ***. При проверката експертите от НЯСС констатирали, че част от дадените с констативен протокол № 03-05-057/02.08.2016 г. предписания не били изпълнени, като не била монтирана до 02.12.2016 г. нивомерна рейка. Резултатите от проверката свидетелите И.С. и С.Д. оформили в констативен протокол № 03-05-108/11.08.2017 г. /л.43-44/. Протоколът бил изпратен на Община Ловеч с писмо изх.№ 95-00-974/23.08.2017 г. /л.77/ и е бил получен на 28.08.2017 г., видно от известие за доставяне с код ИД PS 3000 00V219 8 /л.78/.

С писмо изх.№ 85-02-305/08.09.2017 г. /л.36/ била изпратена покана до Община Ловеч, да се яви кмета или упълномощен представител на 03.10.2017 г. за съставянето на АУАН, като изрично в поканата било посочено, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата била получена на 12.09.2017 г., видно от известие за доставяне на л.37 от делото.

Тъй като на 03.10.2017 г. не се явил кмета или упълномощен представител на общината, същият ден свидетелката И.С. *** акт за установяване на административно нарушение № 03-060/03.10.2017 г. /л.38-39/, на който като свидетели присъствали при съставянето му се подписали С.Д. и В.Н..

В акта свидетелката С. посочила, че при извършената на 11.08.2017 г. проверка на язовир „Под селото” констатирала, че не било изпълнено даденото с констативен протокол № 03-05-057/02.08.2016 г. предписание, а именно : „Да се монтира нивомерна рейка” със срок до 02.12.2016 година. Подробно в акта свидетелката С. описала състоянието на язовира установено при проверката на 11.08.2017 година.

Приела, че така констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като за дата на извършването му е посочила 03.12.2016 г., т.е. деня следващ този, на който срока на предписанието е изтекъл.

Така съставеният АУАН бил връчен на заместник-кмета на Община Ловеч на 30.10.2017 г. /л.38 и 39/, който го подписал и в графата за възражения вписал, че ще представи писмени такива. На акта и на разписката за връчването му е налице и втори подпис на заместник-кмета на общината с дата от 06.12.2017 година.

Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от Община Ловеч.

На 18.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НЯСС-32, в което наказващият орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация на нарушението, като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Наложил е на Община Ловеч предвидената в разпоредбите на чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

АУАН и НП са издадени от лица със съответната компетентност, видно от заповеди № А-394/31.05.2017 г. /л.45/ и № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН /л.34/. Заместник-председателя на ДАМТН е бил надлежно упълномощен от председателя на ДАМТН, съгласно изискванията на чл.201, ал.12 от ЗВ.

Съдът не счита за процесуално нарушение, още по-малко пък от категорията на съществените такива фактът, че съставения АУАН е бил връчен два пъти на заместник-кмета на Община Ловеч.

Действително, при първото връчване, на 30.10.2017 г. липсват данни заместник-кмета на общината да е бил надлежно упълномощен да получава и подписва съставени срещу Община Ловеч АУАН. Такова упълномощаване е налице считано от 20.11.2017 г., видно от пълномощно на л.46 от делото, поради което законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е бил връчен на лицето срещу което е започнало административнонаказателно производство на 06.12.2017 г., но вече на надлежно упълномощено от законния представител лице. С това изискването на закона АУАН да е достигнал до знанието на лицето, срещу което е било образувано административнонаказателно производство е било изпълнено и с нищо не са били нарушени правата, които е имало на този етап от производството. И при повторното връчване на 06.12.2017 г. упълномощеният вече представител е могъл да впише възражения по констатациите в акта, можел е също така в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи писмени такива, да поиска събирането и на нови доказателства.

Не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Действително, визираните в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП са давностни и с изтичането им се преклудира възможността законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лице извършило административно нарушение. В случая, като датата на извършване на нарушението в АУАН и НП правилно е посочена 03.12.2016 г., т.е. деня следващ този, в който срока на даденото предписание е изтекъл. Следва да се отбележи, че контролните органи нямат задължението още на следващия ден след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е било предписанието, а и обективно, поради различни причини (напр. организационни, метереологични), това не винаги би било възможно. Иначе казано – в разглеждания случай нарушение на практика е било осъществено, но не е имало лице, за което са налице данни, че го е извършило, т.е. че може да му се вмени качеството „нарушител”. Последното е било установено с проверката извършена на 11.08.2017 г. и това е датата, когато е бил открит нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на 03.10.2017 г., което е в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН. В подкрепа на такъв извод е и самата формулировка на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.1-во от ЗАНН, в която законодателят е използвал съюза „или”, като освен тримесечният срок от откриване на нарушителя е определен и по-дълъг, едногодишен срок от извършване на нарушението именно, за да се даде възможност на съответните контролните органи да открият лицето извършило вече констатирано административно нарушение.

Не може да бъде кредитирана и изложената в жалбата и в хода на съдебните прения теза на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано правото на председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, в случая да дават задължителни предписания. Тази теза отговоря на буквалния прочит на текста, но не може да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на защита на нарушителя и възможността да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в тълкуването на разпоредбата, систематическото й място и връзката й с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ гласи, че Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.