Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 26.02.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1667/2024
Вид
Решение № 80
Подписан
26.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Христина Христова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал.1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Хр. А.а при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Христина Хр. А.а Административно наказателно дело № 20241720201667 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. А. Н. против наказателно постановление №24-1920-000199/25.10.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВРПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, с което на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за осъществен състав на административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Н. А. Н. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е необосновано, недоказано и незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. К., който поддържа жалбата и излага доводи за нейната основателност .Твърди, че посочените в наказателното постановление факти и обстоятелства не водят до извод за извършено деяние, съставляващо административно нарушение. Счита, че е налице противоречие между нормите на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съответно чл. 175а, ал. 1 от същия закон от една страна и фактическото обвинение, описано в наказателното постановление, изразяващо се в липсата на нормативно изискване да е създадена опасност за останалите участници в движението. Твърди, че посочването на такава в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление води до противоречие, нарушаващо правото на защита на 1 неговия подзащитен и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Предлага в този смисъл съдът да постанови своя съдебен акт ,както да бъдат присъдени направените разноски- адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят Н. А. Н. се присъединява към заявеното от защитника си.

Изслушан последен твърди, че не е извършил нарушението и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административно наказващият орган Началник Сектор ОДМВРПерник, РУ 01 Перник, редовно призован, не е изпратил свой процесуален представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо съм административно-наказателната преписка е изразено становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.

18 НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна:

В акт за установяване на административно нарушение серия GA №246990/04.09.2024г., съставен от Г. В. Н. на длъжност „старши полицай“ в 01 РУ Перник в присъствието на свидетеля по акта Р.Й.И. на Н. А. Н. е описано, че на 04.09.2024г. в 02:20ч в гр. Перник на паркинга на бензиностанция ОМВ, намираща се на ул. „Юрий Гагарин“ с посока на движение към улица без име, намираща се до сградата на ТЕМП „Христо Ботев“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ******, негова собственост ,като при излизане от изхода на бензиностанцията не използвал пътя, съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършил демонстративни маневри на суха пътна настилка, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на предните задвижващи колела и поднасяне в ляво и в дясно по посоката му на движение.

В обстоятелствената част на акта е описано, че с посочените действия Н. създал опасност за останалите участници в движението.

Цифрово в акта е отразено, че с това си поведение Н. нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя на датата на неговото съставяне. Подписан е от Н. и му е връчен препис от същия срещу разписка. При предявяване и подписване на акта Н. не е дал обяснения и направил възражения по описаното нарушение.

Възражения не са направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред 2 административно наказващия орган.

Въз основа на съставения акт Началник сектор ОД на МВР Перник 01 РУ е издал наказателно постановление № 24-1920-000199/25.10.2024г., с което на Н. А. Н.:

- за осъществен състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.

По доказателствата:

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетел на Г. В. Н.. Св. Н. е съставил на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. След като е бил предупреден за наказателната отговорност, която би понесъл при лъжесвидетелстване е заявил, че си спомня случая и придържайки се към отразеното в обстоятелствената част на акта е описал подробно действията на водача на автомобила. Сочи, че в изпълнение на служебните са задължения се е намирал на посочената в акта дата и час срещу ТЕМП "Христо Ботев". Възприел свистене на автомобилни гуми от посока на намиращата се в непосредствена близост бензиностанция "ОМВ", където забелязал автомобила, управляван от жалбоподателя да излиза от паркинга, поднасяйки вляво и вдясно. По показанията на св.Н. последвало повторно влизане в паркинга на бензиностанцията и ново излизане с поднасяне на автомобила при завой. Именно това поведение на водача на автомобила мотивирало и спирането му от полицейските органи. Св. Н. сочи, че пътната настилка на мястото била суха. Отсъствали външни фактори, които да обяснят възприетите действия на водача на спряното моторно превозно средство. Св. ясно и категорично е заявил, че е възприел лично поведението на жалбоподателя и поддържа изцяло и в пълен обем отразените в акта за установяване на административно нарушение констатации. Съдът кредитира показанията на този свидетел, считайки ги за логични, последователни и непротиворечиви.

По уважено искане на защитника на жалбоподателя е допуснат до разпит и проведен такъв на Р. Е. К.. След отправено предупреждение за наказателната отговорност, която би понесъл при лъжесвидетелстване е заявил, че на посочените в акта и наказателното постановление дата и място е бил пътник в автомобила, управляван от Н. и бил на предната седалка.

Твърди, че при излизане от бензиностанцията автомобилът, управляван от Н. е загубил обороти и това била причината за повторното влизане в паркинга, за да установят проблема. При последващото напускане на обекта по показанията на свидетеля Н. подал повече газ, което станало и причина автомобилът да излезе от нормалната си траектория на движение, и повод да бъдат спрени от полицейските служители. Св. К. потвърждава, че настилката е била суха и не е имало други автомобили наоколо. При анализ на показанията 3 на св. К. съдът счита, че те следва да бъдат частично кредитирани.

Показанията за сухата пътна настилка кореспондират с показанията на св. Н. и посоченото в акта за установяване на административно нарушение.

Показанията относно причината за поведението на Н. на пътя не следва да бъдат кредитирани поради противоречие с останалите доказателства по делото. Св. К. е приятел на жалбоподателя, сочещо на заинтересованост, освен ако се установява, че изнесените от този свидетел факти се подкрепят от безпристрастни показания на други свидетели и/или от останалите доказателства за съставомерните факти, каквото установяване, както бе посочено, не е налице.

Съдът подходи критично при анализа на доказателствата, събрани посредством разпит на свидетелите в хода на съдебното следствие.

По реда на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът приобщи като доказателства по делото и писмените такива, приложени по административнонаказателната преписка- акт за установяване на административно нарушение серия GA №246990/04.09.2024 година, наказателно постановление № 24-1920000199/25.10.2024 година и заповед за компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

От правна страна:

При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не намери основание за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи процесуалните права на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел. Връчен е надлежно и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, което обосновава неговата законосъобназност. Актът е издаден от компетентен орган "старши полицай“ в 01 РУ Перник съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Видно от същата заповед издаденото наказателно постановление не е в разрез с компетентността на Началник сектор ОД на МВР Перник 01 РУ. Следва да се отбележи, че направеното описание на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, което опровергава тезата, изложена в жалбата, че актът е необоснован.

По нарушението:

Нормативно закрепената в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен по тяхното предназначение, за превоз на хора и товари е основанието, на което са съставени актът за установяване на 4 административно нарушение и издадено наказателното постановление.

Липсва спор между страните, че на 04.09.2024г. в 02:20ч в гр. Перник Н. А. Н. управлявал моторно превозно средство, негова собственост- лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ******. Н. имал качеството на водач на моторно превозно средство по см. на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. На посочената дата той се намирал на път, отворен за обществено ползване по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП и е имал правото да се движи по него, спазвайки законоустановените правила за движение. По конкретното административнонаказателно производство е установено по категоричен и безпротиворечив начин, че на 04.09.2024г в гр. Перник именно Н. А. Н. излязъл от паркинга на бензиностанция "ОМВ", намираща се на ул. „Юрий Гагарин“, управлявайки описаното моторно превозно средство и се движел към улица без име, намираща се до сградата на ТЕМП „Христо Ботев“. При напускането на територията на обекта автомобилът поднесъл вляво и вдясно, отново преминал през паркинга и при повторното напускане на бензиностанцията последвало приплъзване на предните задвижващи колела при осъществяването на ляв завой, вследствие на извършените демонстративни маневри и форсиране на двигателя. Няма доказателства по делото в посока външни обективни фактори да са причинили това отклонение на автомобила и действията на Н. в качеството му на водач. В подкрепа на твърдението са и събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства, които сочат, че настилката на пътя в този момент била суха. Тази фактическа обстановка е доказана категорично.

В закона не се съдържа легална дефиниция на „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“. Визираната като нарушена разпоредба на чл.104б, т. 2 от ЗДвП като законодателна техника предполага запълването на състава с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Посочената в обстоятелствената част на акта създадена опасност за участниците в движението допълва, а не противоречи на нормативните изисквания на разпоредбата, в чието нарушение е действал жалбоподателят.