Присъда № 10 от 21.01.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда с рег.№ 10/21.01.2025г. по НОХД № 6545/2023г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н. И. И., ЕГН **********, за това, че на 22.09.2020г. в гр.Пловдив е причинил на К. Д. А., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник - престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като счита същото за доказано, поради което пледира за осъдителна присъда. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК и превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Взема отношение по предявения граждански иск, считайки същия за доказан по основание и размер, като предлага, съдът да го уважи в претендирания размер, както и пледира на подсъдимия да се възложат разноските по водене на делото.

В съдебно заседание по молба на К. Д. А., в качеството му на пострадал от престъплението, е бил предявен граждански иск срещу подсъдимия Н. И.

И., като за съвместно разглеждане с наказателния процес е бил приет граждански иск в размер общо на 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 22.09.2020г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. По искане на пострадалия К. А. същият е бил конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител, като в съдебно заседание е представляван от повереник – адв.Н. Д.. Частният обвинител и граждански ищец А., редовно уведомен, не се явява в последното по делото съдебно заседание, а чрез повереника – адв.Д., пледира за осъдителен съдебен акт спрямо подс.И., считайки деянието му за доказано, като досежно реализацията на наказателната репресия на държавата досежно вида и размера на наказанието се солидализира със становището на представителя на държавното обвинение. Моли предявения граждански иск да бъде уважен в цялост като доказан по основание и размер, както и претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подс.Н. И. – адв.Б. З., моли съда подзащитният му И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, считайки същото за недоказано както в посока авторството на деянието, така и досежно наличието на съставомерен признак, а именно причинена средна телесна 1 повреда във вида, в който е описана. Моли, предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.

В хода на съдебното производство на основание чл.94, ал.4 от НПК съдът е назначил на подс.И. резервен защитник – адв.Н. Д., който пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск, с аргументи за недоказаност на деянието, в насока авторството и механизма на извършване на същото.

Подсъдимият Н. И. И., редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, разбира в какво е обвинен, не признава вина и дава обяснения по обвинението. Моли съда да го оправдае по повдигнатото спрямо него обвинение, като изцяло се съгласява с доводите на защитата му в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н. И. И. е роден **, живущ в **, ** б., б.г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелите К. Д. А., Д. С. С., А. А. А., Н. И. Г., С. Ю. Д., Й. К. С., В. К.

Н., М. А. М., Л. П. П., М. И. К., М. Н. В., Н. К. Н., подс.Н. И. И. и по-малкият му брат А. И. се познавали, тъй като живеели в кв.“Изгрев“ в гр.Пловдив, като към инкриминираната дата всички, изключая подс.И. били ученици /непълнолетни и малолетни лица/. Преди инкриминираните събития всички те често се събирали в група, в която имали ясно изразени приятелски отношения, като към тях се включвал и св.Я. М. К., макар да не живеел в техния квартал. Постепенно отношенията между членовете на компанията се променили и през лятото на 2020г. вече същите се обособили в две отделни групи. Едната компания включвала свидетелите К. Д. А., Д. С. С., А. А. А., Н.

И. Г., С. Ю. Д., Й. К. С., В. К. Н., М. А. М., Л. П. П., а в другата – свидетелите М. И. К., М. Н. В., Н. К. Н., Я. М. К., подс.Н. И. И., както и лицата Т.Т., С.П..

На 22.09.2020г. около 20:00 часа подс.И. се намирал в дома си на адрес **, ** в гр.Пловдив, заедно с приятелката си – св.А. Н. К. /понастоящем съжителстващи на съпружески начала/ и майка си – св.Ц. И. Н., но тъй като св.К. имала вечерен час за прибиране, то двамата с подс.И. се приготвяли той да я изпрати до дома й. Същевременно на пейките пред входа седели и си говорели свидетелите Я. К., М. К., М. В., Н. Н., както и лицата Т.Т. и С.П.. По това време, недалеч от тях /на кратко пешеходно разстояние от няколко минути/ също на пейки пред жилищен блок на адрес **, били седнали и си говорели младежите от другата компания – свидетелите Д. С., А. А., Н. Г., С.

Д., Й. С., В. Н., М. М. и Л. П., като при тях се спрял брата на подс.И. – А. И., който провел кратък разговор с нЯ.и от членовете на компанията, от който станало ясно, че св.Я. К. бил казал нещо срещу св.К. А., като последните двама имали предхождащо скарване. А. И. трябвало да предаде на св.Я. К. предупредително съобщение от групата От компанията няколко минути по2 късно позвънили на св.К. А. и го информирали за този разговор, при което св.К. А., който живеел в съседство, заявил, че ще се присъедини към тях и предложил всички заедно „да отидат да се разправят“ със св.Я. К., което скоро след това изпълнил.

Междувременно братът на подс.И. – А. И., се прибрал и, виждайки събралата се група пред входа на жилищния му блок, разказал на присъстващите за разговора си с членовете на другата компания, като на свой ред св.Я. К. позвънил на св.Д. С., за да изясняват случая и му казал да дойдат при тях, „за да си изчистят сметките“. След това позвънил и на подс.И. и го извикал, защото „другата група идвала да ги бие“. Така подс.И. и св.К. слезли пред входа.

Между 20:00ч.-21:00ч. на 22.09.2020г., когато вече се било смрачило, групата на свидетелите Д. С., А. А., Н. Г., С. Д., Й. С., В. Н., М. М. и Л. П., предвождана от св.К. А., се появила пред блока на **, където все още се намирали подс.И. и членовете на другата група. При срещата на двете групи от тях се отделили св.К. А. и св.Я. К., които се спречкали, викали си и започнали да се бутат и бият. Пръв нападнал св.К. А., като нанесъл юмручен удар на св.Я. К., който на свой ред му отвърнал със същото. Така двамата си разменили поредица от удари с ръце, които попадали в главите и телата им.

При схватка св.К. А. се блъснал в паркирания в близост лек автомобил, собственост на св.Ц. Н., като повредил страничното му огледало, при което синът й – подс.И., реагирал. В някакъв момент св.К. А. паднал на земята, където имало твърда асфалтова покривка, загубил за кратко съзнание и започнал да издава хриптящи звуци, което смутило присъстващите и инцидентът бил прекратен. Било позвъняно на ЕЕН 112, като впоследствие се отзовал екип на полицията. Свидетелите Д. и А. предпазили пострадалия А. от по-нататъшни атаки към него и след като той се съвзел, му помогнали да се изправи. Те тримата заедно с приятелите си се оттеглили от местопроизшествието, като спрели недалеч на една пейка, понеже пострадалият не бил особено адекватен и изпитвал болки. Там били открити от полицейските служители, отзовали се на сигнала, на които обяснили случая. Извикали по телефон по-големия брат на пострадалия – св.А. Д. А., който пристигнал и с автомобила си го транспортирал в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, където на пострадалия били осъществени поредица от медицински изследвания и консултации със специалисти, в т.ч. и със св.М. А.

Г.-Г. – лекар в клиника по „Неврохирургия“ при УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. Същият бил изписан от болничното заведение малко след полунощ на 23.09.2020г., като се прибрал в дома си и цяла нощ бил под грижите на майка му – св.П. Д. С., с която д-р Г.-Г. комуникирала по приложението „Вайбър“, за да се осведомява за състоянието на пациента. Св.С. в един продължителен период от време след това осигурявала консултации за сина си – постр.А., с различни медицински специалисти във връзка с продължаващите му оплаквания.

Междувременно полицейските служители открили пред жилищния блок 3 и останалите лица, съпричастни към инкриминирания инцидент, които също и обяснили тяхната версия за случилото се.

Пострадалият А. бил освидетелстван в ОСМ при УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив на 23.09.2020г., за което му било издадено СМУ № 957/2020г., а подс.И. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР на 24.09.2020г.

Според заключението на СМЕ по писмени данни № 7/2021г. на К. Д. А. е било причинено: счупване на лявата ключица; мозъчно сътресение лека степен; контузия на главата, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лява челна област, охлузване на лявата слепоочна област на окосмената част на главата; контузия на лява ушна мида с кръвонасядане на и зад лява ушна мида.

Счупването на лявата ключица, поради анатомичната й свързаност с функцията на горния крайник като част от раменния пояс, се преценява, като довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от 1-2 месеца. Така установеното мозъчно сътресение лека степен, протекло със степенно нарушение на съзнанието „зашеметяване“ и „объркване“, както е описано състоянието на пострадалия след нанасяне на ударите в свидетелските показания, без наличие на пълна загуба на съзнание до степен травматична кома, състояние от което се излиза плавно и бавно в продължение на дни до седмици, се преценява като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата и контузията на лявата ушна мида поотделно и по съвкупност са му причинили болка или страдание, без разстройство на здравето. Експертът е заключил още, че в предоставената медицинска документация, съдържаща извършените консултации със съответните специалисти, образни изследвания, както и от обективните данни на съдебномедицинското удостоверение, изготвено един ден след инцидента от д-р Шишков, не се установяват обективни данни за наличие на травматично увреждане на гръдния кош или счупвания на ребра.

Описана е суспекция (съмнение) за счупване на 2-ро ляво ребро, което е несигурна, непотвърдена диагноза, поради което не следва да бъде коментирана в заключението като причинено телесно увреждане. Възможно е пострадалият да е получил удари в областта на гръдния кош, от които да не са останали видими травматични увреждания, съпроводени с обичайните за това болки. В съдебно заседание при изслушване на заключението на СМЕ вещото лице устно попълва констатирана непълнота в писменото заключение на поставен му от досъдебното производство въпрос досежно механизма на причиняване на травматичните увреждания, като сочи, че всички установени такива са причинени от действие на твърд, тъп предмет по механизма на удар с/или върху такъв.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 456/2022г., от чието заключение се установява, че при инцидента на 22.09.2020г. на К. Д. А. е било причинено: счупване на лявата ключица; мозъчно сътресение; контузия на главата, изразяваща се в оток и 4 кръвонасядане на лява челна област, охлузване на лявата слепоочна област на окосмената част на главата; контузия на лява ушна мида с кръвонасядане на и зад лява ушна мида. Така описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, по механизма на удар или притискане със или върху такъв, както и от косото му действие. Счупването на лявата ключица, поради нейната анатомична и функционална свързаност с горния крайник, като част от раменния пояс, реализира медикобиологичния признак трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Мозъчното сътресение е реализирало медикобиологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.