Акт от 04.12.2023, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 427

Стара Загора, 04.12.2023г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 327 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.В.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. М.М. ***, против принудителна административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” – репатриране на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ******, собственост на М.В.К., приложена на 21.05.2023г. от специализиран контролен орган – инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас – В.К.К..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за прилагането й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице нито една от законово регламентираните материалноправни предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, като твърди, че нито е извършила нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата, нито е имало поставен знак „забрана за паркиране и престой“ на място и по начин, даващ възможност за обективното му възприемане от водача, нито по начина и на мястото на паркиране автомобилът е създавал опасност и е пречил на движението по тротоара и по пътното платно в този участък. Твърди, че при липсата на поставени пътни знаци, съответно и на пътна маркировка, които да сигнализират водачите, че паркирането и престоя на пътните превозни средства на това място не е позволено и че е предвидено принудителното преместване на спрелите там автомобили, както и при липсата на поставена хоризонтална пътна маркировка, определяща вида на движението на автомобилите /еднопосочно или двупосочно/, обособяваща отделни пътни ленти за движение и съответно забраняваща пресичането им в даден участък, извършеното паркиране на автомобила не се свързва с допуснато от водача нарушение на правилата за движение.

Сочи, че паркирането е извършено на уширение – отбивка, която не представлява пътна лента или пътно платно за движение, поради което дори и да е налице забранителен знак за паркиране в този участък, то същият не се прилага за отбивката, където е бил паркиран автомобилът. Поддържа, че ако и да е съществувал монтиран пътен знак, забраняващ паркирането, същият е бил поставен без необходимост и основание и по начин, несъответстващ на изискванията на закона, като предположение за наличието на забранителния знак, неговото възприемане и респ. съобразяването с указаното от знака, е било обективно невъзможно. С подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката съображения, вкл. че участъкът „алея към тенис кортовете“, находяща се в парк „Езерото“, гр. Бургас, не е регулиран за улица и за път въобще, като в този смисъл поставената там вертикална пътна сигнализация е незаконосъобразна и несъобразяването с нея не може да доведе до санкциониране на водачите на МПС, е направено искане за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата –

Инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас – В.К.К., чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена от надлежно оправомощено длъжностно лице и при съществуване на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за това, предвид установеното и доказано наличие на забраняващ паркирането знак и предупредителна табела за принудително отстраняване на автомобилите на нарушителите, поставен на кръстовището до ресторант „Уест“ и действащ по отношение лявата страна на пътното платно, обхващаща и участъка, в който жалбоподателката М.К. е паркирала автомобила си.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, е приложена на 21.05.2023г. по устно разпореждане на В.К.К. на длъжност инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас. Служителят е разпоредил принудително преместване на лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с рег. № ******, собственост на жалбоподателката в настоящото производство - М.В.К., който автомобил бил паркиран на територията на парк „Езерото“ в гр. Бургас, до ресторант „Уест“. Съгласно констатациите на приложилия ПАМ орган, обективирани в Протокол (л. 13 по делото), съставен на 21.05.2023г. при извършвана в присъствието на двама свидетели проверка в парк „Езерото“ в гр. Бургас за времето от 15.50 часа до 15.55 часа на същата дата, паркирането е „в зоната на действие след пътен знак В27“ при наличието на обозначено чрез табела указание за принудително отстраняване на нарушителите, като паркираното МПС било пречка за движението на останалите МПС. Във връзка с констатираното нарушение на К. е бил съставен фиш за налагане на глоба на основание чл. 186, ал. 3 във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.

98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (л. 21 по делото). На място са били направени и 12 бр. снимки, представени и приложени по делото, онагледяващи паркирания автомобил и в известна степен конкретното място на паркиране. Видно от съставения протокол, след описаните установявания МПС е било натоварено на репатриращ автомобил за транспортирането му до общински специализиран паркинг. Протоколът от проверката е подписан от разпоредилия ПАМ служител, както и от двамата присъстващи на проверката свидетели. Автомобилът е освободен от специализирания паркинг след заплащане от жалбоподателката М.К. на такса за репатриране в размер на 55.20лв., съгласно издаден на 21.05.2023г. в 17.18 часа фискален бон (л. 5).

По делото са представени и приети като доказателства документи и снимков материал, изготвени в хода на извършената проверка и прилагането на ПАМ, както и доказателства относно компетентността на органа, разпоредил оспорената ПАМ. Като доказателства са приети и служебно изисканите от съда комбинирана скица на УПИ II, кв. 3 по действащия ПУП-ПРЗ на парк „Езеро“, извадка от кадастрална карта и регистри и схема на пътните знаци в обект парк „Езеро“, гр. Бургас, в района на бирария „West”.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.С.И..

Свидетелят заявява, че заедно с жалбоподателката М.К. и друго приятелско на тях семейство, пътуващо с отделен автомобил, на 21.05.2023г., придвижвайки се от курортен комплекс Св. Влас към гр. Стара

Загора, са решили да посетят морската градина на гр. Бургас. Двата автомобила навлезли в парка, ползвайки алея, необозначена в началото й според свидетеля със знак за еднопосочно движение. Шофирайки по алеята стигнали до участъка с уширението, където и вдясно и вляво имало паркирани автомобили. Непосредствено преди този участък, на разклонение за наляво, бил поставен от дясната страна на пътя знак, забраняващ паркирането, който очевидно действал при поемане в тази посока, но не и в посоката на движение на автомобила на К.. Знак, забраняващ паркирането, вляво и вдясно на уширението на алеята, както и друга предупредителна сигнализация на мястото и в пътния участък на паркирането, нямало. Свидетелят заявява, че след като се убедили, че няма да извършват нарушение, автомобилът бил паркиран в лявата част на алеята, заемайки пространство от обособено уширение, след което посетили заведение в близост до мястото на паркиране. Върнали се след около един час и видели, че и двата автомобила ги нямало. Отишли до пътния знак, разположен на предната пресечка / от където били дошли/, на който бил отбелязан телефонен номер на табела за принудително отстраняване. Звъннали и разбрали, че автомобилите били вдигнати, след което отишли на специализирания паркинг и освободили колите. Служителите им обяснили, че забраняващ паркирането знак имало и той бил поставен по-надолу – в лявата част от пътя, т. е откъм долното кръстовище. Движението на автомобила и мястото на неговото паркиране свидетелят разясни и по предявената му комбинирана скица на УПИ II, кв. 3 по действащия ПУП-ПРЗ на парк „Езеро“.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на овластен със закон орган. С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената принудителна административна мярка като собственик на МПС – обект на приложената ПАМ, в законово установения срок по чл. 149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Доколкото участъка, където е било извършено паркирането на МПС - в района на парк „Езеро“, гр. Бургас, без значение дали същият е регулиран за улица или не, фактически представлява път, който очевидно е предназначен за движение на пътни превозни средства, то Община Бургас, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Съгласно представената по делото Заповед №1919 от 16.07.2018г. на Кмета на Община Бургас (л. 14), служителите от Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“, са определени и им е възложено да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. В случая, видно от представения по делото Протокол от 21.05.2923г., обжалваната принудителна административна мярка е приложена от В.К.К., заемащ длъжността инспектор - транспортна служба към звено „Контрол паркиране“ на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас (съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2019г.). Видно от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността „инспектор транспортна служба“, сред основните длъжностни права, задължения и функционални задачи, са и тези по осъществяване на контрол по спазването на ЗДвП, вкл. съставяне на АУАН при констатирани нарушения и налагане на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, съгласно изискванията на ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б. „б” от ЗДвП.