Решение № 5169 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5169 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100510529 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20089291 от 02.05.2023 год., постановено по гр.дело № 2314/2021 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, е осъдена Столична Община, код по БУЛСТАТ:

000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета Й.Ф., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Е. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес по лична карта: гр.София, ул.“********, със съдебен адрес за призоваване: гр.София, ул.“********, чрез адв.М. Д.М., сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма- счупване на външен/ латерален малеолус/ и последвалите болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, предизвикана поради наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара на ул.“Дойран“ № 2 в гр.София, пред ветеринарна клиника, когато ходейки по тротоара ищцата стъпила с десния си крак в дупката и паднала, като получила горната травма на десния си долен крайник, ведно със законната лихва върху главницата от 10000 лв., считано от настъпилото увреждане- 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до предявения размер 1 от 18000 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен. С решението на съда е осъдена Столична община, код по БУЛСТАТ: 000696327, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на ищцата Е. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес по лична карта: гр.София, ул.“********, със съдебен адрес за призоваване: гр.София, ул.“********, чрез адв.М. Д.М., сумата от 1234 лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски/ ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокат/ съобразно уважения размер на иска.

В срока по чл.259 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 142 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец Е. Б. Т., чрез пълномощника си адв.М. М. е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 10000 лв./ десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 18000 лв./ осемнадесет хиляди лева/, с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло така предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в обжалваната част. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Столична Община, чрез процесуалния си представител юрк.Д.Б. оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззивникът- ответник Столична Община, чрез процесуалния си представител юрк.Т.Г. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/, по съображения изложени в жалбата с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищцата осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото обезщетение, тъй като същото се явявало несъразмерно високо и явно несправедливо, с оглед претърпения от ищцата вредоносен резулатат. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане 2 на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец Е. Б. Т., чрез пълномощника си адв.М. М., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Насрещната въззивна жалба на ищцата е подадена в срока по чл.263, ал.2 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба подадена от ответника е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба подадена от ищцата е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 3 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на ищцата във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определяне размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Решението е частично неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за претърпените от страна на ищцата неимуществени вреди. Доводите в жалбата на ищцата, досежно определения размер на дължимото обезщетение са основателни. Доводите в жалбата на ответника относно наличие на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му, както и относно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Изводите на съда при определяне на размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивните жалби на страните по делото доводи, следва да се добави и следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин, че в резултат на противоправни действия на лица, на които ответникът е възложил работа, при или по повод на тази работа, са му причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по 4 повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /.

Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответникът не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.

С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят на работата, какъвто е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата.

Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./.

В процесния случай, противно на изложеното във въззивната жалба са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на ищцата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищцата е претърпяла неимуществени в причинна връзка с падане на общински тротоар, на ул.“Дойран“ № 12, в гр.София пред намиращата се там ветеринарна клиника, настъпило на 02.07.2018 г., вечерта, поради неподдържана и разбита тротоарна настилка, с дълбоки дупки по тротоара.