Определение № 126 от 20.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Плевен, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Частно наказателно дело № 20264400200052 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4, вр. ал. 5 НПК.

Образувано е по постъпила жалба с входящ № 718/20.01.2026г. от Г. Б. Т., с ЕГН ************, с адрес: гр. *********** срещу Постановление № 1548/30.12.2025г. на АПВелико Търново, с което се потвърждава Постановление от 03.12.2025г. на ОП-Плевен по прокурорска преписка № 5163/2025г. по описа на същата прокуратура, с което е отказано да се образува досъдебно производство.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановлението на АП-Велико Търново. Посочено е, че изложените мотиви са бланкетни, фактическата обстановка не е анализирана. Твърди се, че неправилно е прието, че разследващ полицай П. разговаряла с нея „дружески“ от служебен телефон и в качеството й на родител. Отношенията между жалбоподателката и разследващ полицай П. били строго професионални, а не приятелски. Разследващ полицай П. заявила в процесния разговор по телефона, че ако жалбоподателката не се съгласи с исканията на бащата, ще отдели от материалите по делото в друго дело срещу нея. В процесния разговор разследващият полицай заявила на Т. да не слушала адвоката си и да не изпълнявала решенията на РС-Плевен и ОС-Плевен, които й давали право на защита от осъщественото над нея домашно насилие. Т. приела разговора с огромен страх и притеснение, тъй като е била карана да действа против собствения си интерес и този на детето. Излага се също, че не бил даден отговор на възражението й, че имало издадена Заповед за незабавна защита и при неизпълнението й следвало да има намеса от страна на Прокуратурата и Полицията в полза и защита на Т., а не обратното. В заключение иска процесното постановление да бъде отменено и преписката да бъде върната на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът като съобрази събраните материали по прокурорска преписка 5163/2025г. по описа на ОП-Плевен, становището на жалбоподателката и атакуваното постановление за отказ да се образува досъдебно производство, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е от процесуално легитимирана 1 страна срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото е видно, че жалбоподателката и Д. П. Т., ЕГН ********** живели във фактическо съжителство, от което имали едно дете- малолетната Б. Д. Т., ЕГН **********. Родителите на малолетното дете били разделени. С протоколно определение по гр. Дело 49/2023г. по описа на РС-Плевен била одобрена спогодба, съгласно която родителските права спрямо малолетното дете Б. Д. Т. били предоставени на майката, определено било местоживеене на детето при майката, като на бащата бил определен режим на лични отношения и същият бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 200 лева.

От мотивите на влязлото в сила Решение № 438/21.10.2024г. по ВГД 408/2024г. е видно, че спрямо лицето Т. е имало издадена Заповед за незабавна защита № 68/12.10.2023г. по гр. д.

5789/2023г., с която са постановени мерки за закрила на основание чл.5, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, като Д. Т. е задължен на основание чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. Б. Т. и детето Б. Д. Т., като му е забранено на основание чл. 18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да приближава Т. и дъщеря й Т. на по-малко от 50 метра до жилището им в град Плевен, местоработата на Т., както и детската градина, която посещава малолетното дете Б. Д. Т.. С решение 516/24.04.2024г., постановено по гр.д.5789/2023г. по описа на РСПлевен е постановена на основание чл.5, ал.1, т.5 Д. П. Т. да се въздържа от домашно насилие спрямо жалбоподателката и нейната малолетна дъщеря Б. Д. Т., на основание чл.5, ал.1, т.3 на Т. му е забранено да приближава жалбоподателката и нейната дъщеря на помалко от петдесет метра от жилището, в което живеят, местоработата на Т., както и детската градина, която посещава детето. Въз основа на влязлото в сила решение на 24.10.2024г. от съдия при ОС-Плевен е издадена Заповед за защита, приповтаряща по съдържание мерките, наложени с Заповед за незабавна защита № 68/12.10.2023г. по гр. Д. 5789/2023г, както и постановеното в решението на РС-Плевен и изменено с описаното по-горе решение на ОСПлевен, като разликата е, че заповедта за защита е за срок от 18 месеца, считано от 12.10.2023г.

От данните по влязлото в сила решение на ОС-Плевен е видно, че детето се страхува от бащата, когато той е искал да вземе дъщеря си „пищяло е близо 10 минути, след което майката Г. е започнала да го успокоява, за да се осъществи срещата с бащата“. Показанията на разпитаните свидетели са в тази посока, с изключение показанията на роднините на Т., което е разбираемо с оглед тяхната заинтересованост, а и ОС-Плевен е дал отговор защо не ги кредитира. По делото е била назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза, от заключението по която е видно, че спрямо малолетното дете Б. Т. е била упражнена емоционална принуда. Бащата не признавал и не се съобразявал с чувствата на детето. На срещата при психолога Б. В. на 04.10.2023г. детето е станало свидетел на конфликт между родителите му, като детето е обяснило, че баща й викал и обиждал майка й, а тя се страхувала и искала да си тръгва. Имало е втори случай, при който бащата е дърпал детето, тъй като детето не е искало да тръгне с баща си, като отговоря, че се е страхувала от него и това била причина да не иска да тръгне с бащата.Не е без значение обстоятелството, че Д. П.

Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като срещу него били повдигнати 2 обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК, по чл. 214, ал.1 НК и по чл. 144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК по ДП: прокурорска преписка 6357/2023г. по описа на РП-Плевен, както и ДП 336/2024г.

На 15.10.2024г., през работно време, жалбоподателката Т. получила телефонно обаждане от разследващ полицай П. от служебния й телефон. В този разговор П. е съобщила на Т. да не слушала своята адвокатка, да не се съобразявала с решенията на РСПлевен и ОС-Плевен, детето липсвало на бащата, не го бил виждал много време, но същевременно имал режим на лични отношения. По време на телефонния разговор П. заявила да не я карала да съжалява за направените от нея геройства, както и, че защитникът на Т. /адвокат Л. Г./ и Т. са ходили при нея и са щели да искат отделяне на материалите по делото. П. настоявала Т. да й даде отговор относно решението си да предаде детето на бащата.

Г. Б. Т. подала жалба в МВР-Дирекция „Вътрешна сигурност“ с входящ № 958800-44 от 20.06.2025г., в която описала проведения разговор с разследващ полицай Д. П. и за досъдебните производства, които се водели срещу Т.. Снети са сведения от жалбоподателката Т., от разследващ полицай Д. П., както и обяснение от нейния колегастарши разследващ полицай К. В. М.. В сведението си Т. заявила, че поддържала жалбата, като и че е направила запис на телефонното обаждане, който предала .

В обяснението си К. В. М. заявил, че бил запознат със случая, тъй като стаите им били с обща врата и се чувало всичко от съседната стая. Двамата с П. били обсъждали, че детето не е виждало баща си отдавна, че адвокат Г. щял да иска отделяне на материалите, както и че П. се била обадила да помоли Т. да разреши детето да се види с баща си. П. се била обадила като родител и разговаряли като майка с майка. Разговорът бил проведен със спокоен тон.

В сведението си разследващ полицай Д. П. описва колко много процесуалноследствени действия е извършила, че Т. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение. Това са неща, които нямат общо с предмета на делото и настоящият съдебен състав не намира за нужно да ги обсъжда. П. потвърдила за проведения разговор. Посочва, че наблюдаващият прокурор по досъдебно производство по прокурорска преписка № 6357/2023г. по описа на РП-Плевен, ЗМ № 561/2023г. по описа на Второ РУ-Плевен й се обадила да я уведоми, че обвиняемият Т. искал да бъде разпитан допълнително във връзка с детето. След това провела разговора с Т., по време на който присъствал старши разследващ полицай К. М.. Представила се на Т.. Обяснила й е за допълнителния разпит на обвиняемия Т., който бил във връзка с дъщеря им и я помолила да даде детето за няколко часа на бащата и че нищо нямало да се случи. Казала й, че разговаря с нея като родител, а не като длъжностно лице. Казала й, че делата, които се водят, били множество, че щели да се проточат дълго време и че адвокат Г. можело да иска отделяне на материалите по делото за това, че Т. не виждал дъщеря си.П. разговаряла и с двете баби на малолетното дете Б. и ги приканила да се договорят, че да му спестят ходенето по психолози.

С постановление № 6344/24.09.2025г. РП-Плевен постановила отказ да се образува 3 досъдебно производство по прокурорска преписка №6344/2025г. Отказът е обжалван от Т. пред ОП-Плевен, като процесното постановление е потвърдено с постановление № 4684/22.10.2025г. Срещу това постановление е подадена жалба и прокурор от АП-Велико Търново с постановление № 1390/12.11.2025г. е отменил постановлението на ОП-Плевен, с което е потвърдено това на РП-Плевен, тъй като по правилата на родовата подсъдност РППлевен не е била компетентна да разгледа и да се произнесе по преписката. Материалите по преписката били изпратени в ОП-Плевен, като е издадено Постановление №5163/04.12.2025 /въпреки че на самото постановление е записано 2024г./ от друг прокурор в ОП-Плевен, с което е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, впоследствие потвърдено от същия прокурор в АП-Велико Търново с постановление № 1548/30.12.2025г.

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал.4 и сл. НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на съдебната проверката е лимитиран до обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура. Настоящият съдебен състав, при упражняване на правомощията си, следва да провери дали са налице законен повод за започване на разследване по смисъла на чл. 208 НПК, както и достатъчно данни за образуванена досъдебно производство по смисъла на чл. 211 НПК. Няма спор за наличието на законен повод- подадената жалба от жалбоподателката, извършената въз основа на нея проверка, препратена впоследствие на прокуратурата. Относно наличието на достатъчно данни- тук настоящият съдебен състав следва да отбележи, че за да са налице достатъчно данни /а не доказателства/, прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува досъдебно производство, тези данни ще се установяват чрез способите и средствата на НПК.

Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на досъдебно производство няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства.

Това е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. В настоящия случай се констатират няколко незаконосъобразни постановления, тъй като изводите на прокурорите за липса на основания за образуване на досъдебно производство противоречат на събрания в хода на преписката материал, освен това се констатира липса на задълбочен анализ на материалите по същата преписка.

Съображенията са следните:

Първо, предмет на това производство е постановлението, с което се потвърждава постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, но запознавайки се с материалите в кориците на делото, настоящият съдебен състав остава с впечатление, че неглижирането на задълженията от страна на представителите на държавното обвинение на окръжно и апелативно ниво, се дължи на това, че те безкритично са приели написаното в постановлението на РП-Плевен. Показателно за несериозното отношение към настоящия казус на държавното обвинение се черпи от това, че прокурорът от РП-Плевен или не знаейки, или игнорирайки факта за какво престъпление се води проверката, е приел да 4 разглежда преписка, за произнасяне по която той не е компетентен. Но въпреки това отбелязал нещо съществено, отговор на което ще трябва да се даде, след като се образува досъдебно производство и започне разследване по него- то е защо Т. в действителност подава сигнал на 20.06.2025г., при положение че разговорът с разследващ полицай П. е бил проведен на 15.10.2024г. В постановлението си прокурорът посочил още, че „заплашването“ със законови действия като подаване на сигнали, образуване на дело, не можели да бъдат възприемани като заплаха, тъй като били законосъобразни действия, които всеки можел да упражни. Позовава се и на Решение № 9 от 2011 на ІІ н.о. Следва да се отбележи, че това е напълно неуместно, защото прокурорът добре знае, съгласно чл. 212 НПК кой и при какви предпоставки образува досъдебно производство и това не е „всеки“. Но дори да предположим, че това се отнася за действия като подаване на сигнали, пак е нужно да се направи уточнение: в настоящия случай сме изправени пред хипотезата, където разследващ полицай заявява на жалбоподателката, че обвиняемият и неговият защитник щели да искат отделяне на материалите, при което отговорът на Т. е, че не знае какво е това. Тук следва да се отбележи, че Т. се е отнесла с доверие към разследващия орган, какъвто в случая е разследващ полицай П.. Тя е юрист и се очаква да познава закона, тъй като го прилага и води разследване по досъдебно производство, в което Т. е пострадала, и още едно, където имало подхвърлени наркотици. Има огромна разлика между това един гражданин да заяви пред друг гражданин, че ще търси правата си в съда и това разследващ орган да обяснява, че щяло да се иска извършване на определени действия, като дори лицето не е получило отговор какво е отделяне на материалите. Така че цитираното решение на ВКС в случая не е приложимо, тъй като хипотезата, разглеждана в казуса пред ВКС, е различна. На следващо място, разделянето на делата е уредено в чл. 216 НПК, който гласи: Чл. 216. (1) Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело.(2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.