Решение № 3120 от 07.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. В. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. В. Гражданско дело №

20211110153055 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от АН. ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН ********** и М. АН. Ц., ЕГН ********** отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу „ф-ма“ АД за признаване за установено по отношение на дружеството, че всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 3 714,07 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, фактурирана от „ф-ма“ АД с фактури, издадени за периода 21.03.2012г. до 15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.

№**********, както и всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 1 267,57лв. мораторна лихва за периода от 21.03.2012г. до 15.08.2018г., поради погасяване на възможността за принудителното събиране на сумите, като погасени по давност.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ АД е депозирал отговор, с който признава иска и моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК. Излага съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от ответника, тъй като не е дал повод за завеждането му. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

С оглед особеностите на отрицателните искове и направеното признание, в тежест на ищеца е единствено да установи, че ответника е претендирал сума в размер на 3 714,07 лв.

1 за периода 21.03.2012г. до 15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.№********** и този размер се претендира към датата на подаване на исковата молба.

От ищеца е представена справка за формирани задължения и извършени плащания за адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.№********** за периода от 21.03.2012г. до 15.06.2021г., като за по-голямата част от месечните задължения е вписано, че са дължими. Представено е писмо от ищците до „ф-ма“ АД, получено от служител на дружеството на 26.07.2021г., с което е поискано сумите по фактури за периода 21.03.2012г. до 23.07.2018г. да бъдат отписани от партидата на ищците, като погасени по давност.

Ответното дружество е предупредено, че в случай, че не отпише вземанията, ищците ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред. Няма доказателства, а и в отговора на исковата молба не се съдържат твърдения „ф-ма“ АД да е отписала задълженията от партидата на ищците.

Вземанията за потребена вода са периодични такива, поради което на осн. чл.11, т.в ЗЗД се погасяват с изтичане на три годишна погасителна давност. Исковата молба е подадена на 13.09.2021г., поради което възможността за принудително събиране на всички вземания, възникнали преди м.08.2018г. е погасена по давност. Поради изложеното и с оглед на направеното признание от страна на „ф-ма“ АД, предявените искове следва да се уважат.

По разноските:

При този изход на спора и изричните претенции на страните, на основание чл. 78, ал.

2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира следното: За да се реши въпросът за разпределение отговорността за разноски между ищеца и ответника трябва да се изследва въпросът дал ли е повод ответникът за завеждане на делото. В настоящия случай следва да се приеме, че с бездействието си да отговори на писмо от ищците до „ф-ма“ АД, получено от служител на дружеството на 26.07.2021г., с което е поискано сумите по фактури за периода 21.03.2012г. до 23.07.2018г. да бъдат отписани от партидата на ищците, като погасени по давност, „ф-ма“ АД е дала повод за завеждане на делото. От дружеството въпреки направеното искане за отписване на задълженията, не е предприето такова, което демонстрира отказ за разрешаване на спора извънсъдебно. Поради изложеното не са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което „ф-ма“ АД следва да понесе разноските, направени от ищеца.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски в размер на 199,27лв. за заплатена държавна такса.

Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 560лв. Направеното, от ответникът, възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е допустимо, но неоснователно. Съдът намира, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, протекло е в едно заседание, без явяване на процесуални представители на страните, поради което следва да се присъди минимален размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 2

4981,64лв. минималното адвокатско възнаграждение е 578,71лв. Поради изложеното претендираното възнаграждение от 560лв. не се явява прекомерно и следва да се присъди в пълен размер.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от АН. ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап. и М. АН. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“О.“, бл., вх., ап. срещу “ф-ма” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к.М.” ул.”Б П С” №, сгр., че всеки един от ищците не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 3 714,07 лв. главница, представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, фактурирана от „ф-ма“ АД с фактури, издадени за периода 21.03.2012г. до 15.08.2018г. за имот на адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап., по партида с аб.№**********, както и всеки един от тях не дължи по 1/3 част от сумата в общ размер на 1 267,57лв. мораторна лихва за периода от 21.03.2012г. до 15.08.2018г., поради погасяване на възможността за принудителното събиране на сумите по давност.

ОСЪЖДА “ф-ма” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к.М.” ул.”Б П С” №, сгр. да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на АН.

ИВ. Ц., с ЕГН **********, Р. А Ц.а, ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.София, ж.к. „С.“, бл., вх., ап. и М. АН. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“О.“, бл., вх., ап., разноски по делото в размер на 199,27лв. за заплатена държавна такса и 560лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3