Решение № 338 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330206488 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4554627 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. И. М. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата аргументи. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу П. И. М., за това, че на 27.02.2021г. в 15:58 часа в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно в посока гр.Пловдив, е установено с АТСС CORDON-M2 MD 1196 нарушение, като е отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача. С МПС АУДИ А 7 вид товарен автомобил, рег.№ **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD 1196, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 89 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч.

Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан П. И. М., и на същия била наложена глоба 400лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса - писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 400 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., какъвто е настоящият казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата.

На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за настъпила давност предвид разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС 2 приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административнонаказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години. В настоящия казус процесното нарушение е извършено и установено на 27.02.2021г., като видно от справката за намерени фишове ЕФ е издаден на 03.03.2021г., връчен е на 01.11.2023г. и към тази дата не са изтекли нито обикновената 3-годишна давност, нито абсолютната такава.

Абсолютната давност не е изтекла и към момента на постановяване на съдебното решение.

На второ място, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаването на ЕФ, тъй като в него не било в коя от хипотезите на чл.21, ал.1 от ЗДвП е превишена максимално разрешената скорост, като правната квалификация на нарушението е посочена ясно и точно.

На следващо място, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в насока липсващи реквизити в атакувания ЕФ и неяснота досежно стойностите на инкриминираните скорости. В разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП лимитативно са изброени реквизитите на ЕФ и срокът на неговото обжалване, както и органът, пред когото може да бъде обжалван, не са сред тях в противовес на твърденията на жалбоподателя. Процесният електронен фиш съдържа всички необходими фактически обстоятелства, които са описани в достатъчна степен, като нарушението е било описано напълно коректно.

На последно място, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя досежно авторството на нарушението, тъй като същият не се е възползвал от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, съгласно която в 14дневен срок от връчването на процесния ЕФ жалбоподателят е имал възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4554627 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, 3 ал.1, т.4 от ЗДвП на П. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4554627 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4