Решение № 123 от 19.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500405 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 306/27.06.2025 година по гр. д. № 1000/2024 година на Окръжен съд Русе Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Е. Н. А. сумата 222 044 лева – обезщетение по чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.01.2020 година около 16.30 часа на път ПП 1-5 (Русе – Велико Търново), в района на километър 38, в землището на село Волово, област Русе, виновно причинено от Ю. Н. Л., роден на 11.10.1978 година в гр.

Гомел, Република Беларус, гражданин на Република Беларус, при управление на товарен автомобил „Мерцедес Бенц-Актрос“, с рег. № АМ 39*** и прикачено към него ремарке, с рег. № А 412***, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2022 година до окончателното изплащане.

С посоченото решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на „Адвокатско дружество „З. З. и П. Д.“ сумата 13 530 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

1

Със същото решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе сумата 9 581.76 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Ц. – пълномощник на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, против Решение № 306/27.06.2025 година по гр. д. № 1000/2024 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Неправилно е прието от първостепенния съд, че механизма на пътнотранспортното произшествие е безспорно установен. Изводът за навлизане на товарната композиция на Л. в лентата за движение на ищеца е необосновано. Погрешно е прието, че в допълнителното заключение, изготвено поради непълнота на отговорите в основното заключение, автоекспертът е обосновал същото, включително посредством дадените устни разяснения в съдебно заседание на 19.06.2025 година за мястото на удара, механизма на отлагане на задиранията по пътната настилка и относимото към тях застъпване на превозните средства в мястото на съприкосновението. Механизма на пътнотранспортното произшествие, възприет от състава на Окръжен съд Русе, не съответства на събраните по делото доказателства. Експертът и първостепенният съд не са изследвали всички възможни хипотези, за да установят единствената възможна; липсва отговор на въпроса за контакт с друго неидентифицирано, но безспорно установено от свидетелските показания намиращо се в зоната на инцидента превозно средство. Не са анализирани неустановения момент и място на навлизане на товарната композиция на Л. в лентата на ищеца, а съдът е възприел мястото на удара, посочено от вещото лице.

Описанието от експерта на разположението на двата автомобила на платното преди, по време и след удара, на траекториите на тяхното движение противоречи на правилата на формалната логика, на физичните закони и сочи неправилност на заключението. Липсват обективни данни за местоположението на композицията на ищеца в границите на неговата лента за движение, преди и по време на удара, вследствие на което са погрешни изводите за пресечната точка на траекториите на двете пътни превозни средства и зоната на тяхното застъпване. В мотивите на решението не са обсъдени деформациите по двете композиции, необоснованите отговори на вещите лица от състава на комплексната експертиза за измененията по дясната страна на автомобила на ищеца, неконтактувала с този на Л.

(обясненията са, че не може да се установи давността на получените следи от триене, а част от деформациите вдясно се дължат на удара отпред и вляво). Решаващият състав не е дискутирал необоснованите отговори на експерта при изслушване на допълнителното заключение; не е отчел некомпетентността и липсата на безпристрастност при даване на заключението. Обосноваването на извода за причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, освен с обективните находки, и със свидетелските показания е неправилно, противоречи на данните по делото. Не са анализирани всички наведени с отговора на исковата молба оспорвания и възражения; не са изследвани други 2 възможни хипотези за настъпване на пътнотранспортното произшествие, освен твърдяната от ищеца, и не са изложени мотиви за тях. Не е безспорно установено отговорен за обезщетяване на вредите на ищеца да е ответникът по делото. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е определено завишено обезщетение, несъответстващо на доказаните по делото вреди. Установени са трайни последици от уврежданията, които не са животозастрашаващи и не водят до пълна невъзможност на ищеца да функционира.

Формулирано е искане да се отмени Решение № 306/27.06.2025 година по гр. д. № 1000/2024 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията като недоказана по основание и размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат П. Д. – процесуален представител на Е. Н. А., в който развива доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пълномощникът на Е. Н. А. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1000/2024 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от адвокат З. З. – пълномощник на Е. Н. А., против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 222 044 лева.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Е. Н. А. сумата 222 044 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.01.2020 година около 16.30 часа на ПП I-5 (гр. Русе – гр. Велико Търново), ведно със законната лихва от 21.10.2022 година до окончателното изплащане; да присъди в полза на „Адвокатско дружество „З. З. и П. Д.“ адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 година около 16.30 часа на път ПП I-5 (гр. Русе – гр. Велико Търново), в района на километър 38, в землището на село Волово, област Русе, лицето Ю. Н. Л., гражданин на Република Беларус, при управление на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Бенц-Актрос“, с рег. № АМ 39 *** и прикачено към него полуремарке, с рег. № А 41 ****, предизвикал пътнотранспортно произшествие с управлявания от Е. Н. А. товарен автомобил-цистерна, с рег. № FL 79***, марка „Ивеко“, модел „ВА3С“. Двете композиции преминали през прав участък след плавна дясна (при движение по посока към гр. Русе) хоризонтална крива, с добра видимост, с променлив наклон при спускане (при движение по посока гр. Велико Търново). Платното за движение в 3 района е двупосочно с три ленти – две в посока към гр. Русе, една в посока към гр. Велико Търново. Товарният автомобил, управляван от ищеца, се движил в посока към гр. Русе, в платно с две ленти за движение в тази посока, без ограничение на скоростта, което да е сигнализирано с пътен знак. Товарният автомобил, управляван от Ю. Н. Л., се движил в посока към гр. Велико Търново, при една лента за движение и налични пътни знаци в тази посока: В24 – Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош; В26 – Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 километра в час. Когато разстоянието между двата състава от превозни средства било около 159 метра Е. А. предприел изпреварване на неустановен товарен автомобил, като навлязъл в изпреварващата (средна) лента за движение по посока гр. Русе. По същото време Ю. Н. Л. навлязъл с автомобила си в лентата за насрещно движение. Настъпил удар между предната лява част на автомобил „Ивеко“ и предния ляв ъгъл на автомобил „Мерцедес“ – съприкосновението започнало в изпреварващата (средна) лента за движение към гр. Русе, продължило по лявата страна на товарен автомобил „Мерцедес“ и полуремаркето „Кьогел“. Не е констатирана употреба на алкохол или наркотични вещества от двамата водачи.

Управляваната от Ю. Н. Л. композиция се движила с превишена скорост. Той нарушил правилата за движението по пътищата – не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; движил се със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, превишаваща максимално разрешената; навлязъл в насрещната за него пътна лента и предизвикал пътнотранспортно произшествие.

Вследствие на инцидента ищецът претърпял множество увреждания на здравето: счупване на горна и долна челюст; разкъсно-контузна рана на лицето с липса на тъкан; контузия на мозъка; счупване на първи и втори поясен прешлен; счупвания на четвърта и пета предходилни кости на ляво ходило; счупване на близката фаланга на пети пръст на ляво ходило; охлузвания на лява глезенна става; остра кръвозагуба, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; трайно затрудняване на движенията снагата и на ляв долен крайник. Описват се проведеното лечение на Е. Н. А. (три тежки операции на гръбнака, седем операции на лицето и челюстта, една операция на носа), претърпените от него болки и страдания; остатъчните външни белези от уврежданията. Сочи се, че до момента ищецът не може да извършва почти никакви физически дейности; да вдига тежко, да кляка, да се навежда (изпитва силна болка); ежедневните болежки го изтощават физически и психически. Предвид причинените травми той няма да се възстанови напълно, а инвалидизацията му ще продължи и в бъдеще.

Автомобилът, управляван от Ю. Н. Л., е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с „Белкоопстрах“ АД, установено в Република Беларус.

Република Беларус е член на системата „Зелена карта“. От приложената справка е видно, че нито един застраховател, ситуиран в Беларус, няма кореспондент в Република България.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. На 21.10.2022 година пред ответника е предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение за описаните по-горе 4 вреди, но с писмо от 16.11.2022 година ответникът отказал определяне и изплащане на такова. Изразява се становище, че сумата 250 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от датата на произшествието до момента. На Е. Н. А. са изплатени 27 955.22 лева – обезщетение за същите вреди, дължимо по застраховка „Трудова злополука“ от „Армеец“ ЗАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представлявано от адвокат Р. Цървуланова, с който оспорва отговорността на Ю. Н. Л. за причиняване на инцидента; изтъква, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредите е на ищеца; при условията на евентуалност твърди, че А. е предизвикал инцидента при изпреварване на друго неустановено превозно средство; навежда възражение за съпричиняване; оспорва по вид и обем твърдените неимуществени вреди, продължителността и интензитета на болките и страданията, степента на възстановяване на ищеца, евентуално съществуването на причинна връзка между увредите и пътнотранспортното произшествие; спори размера на претендираното обезщетение.