Решение № 333 от 03.07.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Търговище, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Светослава Ст. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100411 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност искове за две договорни клаузи по договор за потребителски кредит:

- за прогласяване нищожност на клауза по §6. от Договор за потребителски кредит сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК:

175302519, поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на евентуалност - на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави;

- за прогласяване нищожност на клауза по §7. от Договор за потребителски кредит сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК:

175302519 поради противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и в условие на евентуалност - на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави;

Ищцата – М. С. П. твърди в исковата си молба, че е страна по договор за паричен заем № 99115, сключен със „София Комерс Кредит Груп" АД.

Доколкото си спомня ищцата спрямо договора за паричен заем получава сумата от 500 лева, която сума следва да бъде върната на 6 месечни вноски.

По договора за паричен заем следва да заплати, доколкото си спомня, неустойка в размер на 310,38 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 858,95 лева.

След като ищцата е подписала процесния договор ведно с прилежащи към него документи, служителите от офиса на кредитора са казали, че ще й 1 дадат нейния екземпляр от договора с прилежащите документи към него след като бъде подписан от упълномощен техен представител, което не се е случило и до настоящия момент въпреки отправените многократни искания от страна на ищцата.

Търсената неустойка по договора за паричен заем № 99115, спрямо която ищцата следва да заплати сумата чрез нея, в размер на 310,38 лева, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Съгласно чл.

146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Оттам, че търсената неустойка по Договора за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем и прилежащите документи към него по безспорен начин се установява, че неустойката от същия е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора особено и когато се намираме в хипотезата на договор за заем с общи условия.

Събирането на такива разходи - за неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид /в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договора за паричен заем се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена ПМС №426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на за ЗКИ, въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство 2 на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева; или Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с Кредитора; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат договор за поръчителство с Кредитора.; 2.Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако Потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по Договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата ще заплати на Кредитора всички дължими от Потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от Кредитора до банката гарант.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на В КС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към 3 момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или освен примерно изброените критерии съдът може да съобрази и други релевантни факти и доводи наведени в производството.

В конкретния случай, неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка за наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на срока на кредита и наличния риск. Уговорка като процесната поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, който е прекомерен спрямо стойността на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.

19 от ЗПК).

Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор може да претърпи, са от виновното пълно неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Предвидената неустойка е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна 4 спрямо представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Вземането по §7 от потребителския договор няма характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Чрез създадените от търговеца предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания той си е гарантирал, че ще го получи срещу предоставените в заем средства. Това вземане е допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлява печалба за търговеца скрита под формата на неустойка - лихва.

Търсената неустойка по Договора за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 310,38 лева, е в прекомерен размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договора за паричен заем № 99115, според който се дължи неустойка в размер на 310,38 лева, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции 5 и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.