Определение № 682 от 10.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Шумен, 10.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500440 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №5189 от 25.08.2023 г. (пол. по ел. поща на 25.08.2023 г., подписана с КЕП) на „А1 България“ ЕАД, гр. София, ул. „.....“ № 1, ЕИК:

....., представлявано от изп. директор А.Д. и М.М., с пълномощник по делото адв. Х. М. от САК срещу разпореждане №1265/ 08.08.2023 г. по ч. гр. д. №613/2023 г. по описа на РС – Нови Пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. Х. от с. ...., обл. Шумен, за следните суми:

47.68 лв. – неплатени суми за периода 16.05.2020 г. – 15.07.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 11.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума размер на 13.67 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 205,18 лв. – различни видове неустойки по договор с партиден №М6423151 за услуга 359882268345, включващи: неустойка за прекратяване на договор по вина на потребителя в размер на тримесечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цена на услуга, неустойка за отстъпка от цена на устройство, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 49,84 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г. , ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.06.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта от заявлението относно разноските за дължима държавна такса за разликата над 1,10 лв. до 25,00 лв. и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 21,10 лв. до 480,00 лв.

Жалбоподателят счита така постановеното разпореждане в обжалваната част за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за това, че позоваването от страна на НПРС на уредбата на ниво право на ЕС по отношение наличието сключен рамков договор между страните е напълно безпредметно, тъй като рамковият договор отговарял на чл. 226, ал. 1, т. 1 ЗЕС, очертавал общо предмета на облигационното отношение между оператора и абоната, а уточняването на пакетния план се осъществявало чрез Приложение №1, продажбата на устройство – чрез договор за продажба на изплащане. Оспорва се извода на съда, че е необходимо писмено уведомяване на длъжника за прекратяване на договора, който бил в противоречие с приложимите в случая ОУ на оператора - т. 54.12, с която клауза диспозитивната норма на чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД била дерогирана от страните. Излага се, че уговореният размер на неустойката до три абонаментни вноски, дължими при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, не излизал 1 извън функциите на неустойката и не бил необосновано висок, а цели обезщетяване на вредите за оператора и стимулира изпълнението на договора от абоната. Оспорва се и изводът на НПРС за неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП, който бил изведен само от обстоятелството, че едната страна е потребител, а в ползва на доставчика е уговорена обезщетение, но без съдът да вземе предвид именно цитираната от него практика на СЕС - т.2 от диспозитива на решението по дело С-472/11, според която при преценката на евентуалния неравноправен характер на договорната клауза, трябва да се вземат предвид всички останали клаузи на договора. Оспорва изводите на съда и по отношение нищожността на договора за продажба на изплащане по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, тъй като били спазени изискванията на чл. 2 от същия, според който „вещта се определяла с приемо-предавателен протокол, който се подписва като неразделна част от договора“. Поради това, макар и да бил обективно съставен като отделен документ, не бил с отделно съществуване от това на продажното правоотношение. Претендираната месечна вноска за устройство на изплащане била дължима, а договорената лихва не била в противоречие с диспозитивната уредба в чл. 205 от ЗЗД и чл. 335 ТЗ на договора за продажбата на изплащане. По тези съображения моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено определение за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, вкл. и за разноските в претендирания от заявителя размер. Моли за присъждане на разноски и за въззивното производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч. гр. д. №613/2023 г. по описа на НПРС е образувано по заявление от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (уточнено с молба от 07.08.2023 г.) срещу длъжника Н. Н. Х., в което се сочи, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и договор за устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М6423151, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 505659909, като задълженията по него били в общ размер от 264,45 лв., конкретизирани както следва: 11,59 лв. - ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 за услуга 359882268345 с план А1 Surf ХS за периода 16.05.2020 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 3,42 лв. за периода 05.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 47.68 лв. - неплатени суми по договор за продажба на изплащане за периода 16.05.2020 г. – 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума в общ размер на 13.67 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 205,18 лв. - начислени неустойки по договора за услуга 359882268345, от които: 39,99 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на 3 месечни такси без ДДС, ведно с дължима лихва върху тази сума в размер на 11,66 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., 53,81 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер, ведно с дължима лихва върху тази сума в размер на 15,69 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., 111,38 лв. неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Tablet Lenovo Tab 7 Essential LTE, ведно с дължима лихва върху тази сума в размер на 32,49 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., както и лихва за забава върху тези суми, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Към заявлението са приложени договор №505659909/11.11.2019 г., договор за продажба на изплащане от 01.11.2019 г., Приложение № 1 към посочения договор за условията за ползване на тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf, гаранционна карта (без посочена вещ за която се отнася); приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 11.11.2019 г.; Общи условия за взаимоотношения между А1 България и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на А1 България 2

ЕАД, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С разпореждане №2473/24.08.2023 г. по ч.гр.д.№1731/2023 г. ШРС е уважил заявлението само за сумите: 11,59 лв. – неплатени услуги, ведно с дължимата лихва върху тази сума в размер на 3,42 лв. за периода 05.07.2020 г. до 01.06.2023 г., както и лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и направените разноски в размер на 1,10 лв. – ДТ и 21,10 лв. – адвокатско възнаграждение, като е издадена Заповед №355 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2023 г.

В останалата част заявлението е отхвърлено за сумите: 47.68 лв. – неплатени суми за периода 16.05.2020 г. – 15.07.2020 г. по договор за продажба на изплащане от 11.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума размер на 13.67 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 205,18 лв. – представляващи различни видове неустойки по договор с партиден №М6423151 за услуга 359882268345, включващи: неустойка за прекратяване на договор по вина на потребителя в размер на тримесечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цена на услуга, неустойка за отстъпка от цена на устройство, ведно със законната лихва върху тези суми в общ размер на 49,84 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.06.2023 г. до окончателното плащане. За да отхвърли заявлението за сумите за неустойки по договора за мобилни услуги, НПРС е приел, че по отношение реда за извършване на прекратяване на договорите и за уведомяването са приложими Общите условия, които съдържат специална уредба относно задължението на оператора за уведомяване на абоната за прекратяване на договора в чл. 53.13, според който А1 има право да прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие договора за услуги при прекратяване на предоставянето на дадена услуга от страна на А1 и/или в съответствие с търговската политика на дружеството. Поради това, че се касае до писмен договор, то и изявлението за прекратяване, респ. едностранното разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а по делото не се твърдяло и не се представяли доказателства за извършеното от заявителя писмено уведомяване (едномесечно предизвестие) на абоната за прекратяване на договора. Освен това претендираните неустойки излизали от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 ЗЗД, още повече че на основание чл. 27.1, изр. 2 от ОУ при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва. Позовавайки се на т.

61 и 62 от Решение по дело С-295/18 г. на СЕС, съдът е намерил, че клаузите в Приложение 1 в частта им относно неустойките са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. По отношение на неустойката за отстъпка от цената на устройство, е приел, че е без предмет, доколкото с договора не е договорена продажба или предоставяне на лизинг конкретна вещ. В този смисъл посочената неустойка излизала от предметните рамки на договора и с това била и нищожна на основание чл. 26, ал. 21 пр. 1 от ЗЗД. Поради недължимост на главното задължение за неустойка не се дължат и претендираните лихви върху посочените неустойки. Заповедният съд е приел, че е недължима и сумата в размер на 47,68 лв. за периода 16.05.2020 г. до 01.06.2023 г., претендирана по договора за продажба на изплащане. Изложил е доводи, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 205 ЗЗД/чл.

335, ал. 1 от ТЗ, освен това бил бланков и без конкретен предмет, доколкото от неговото съдържание не се установявало ясно, категорично и индивидуализирано вещта, за която се сключва. Поради това е заключил, че договорът няма предмет и на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД е нищожен. Счел е, че препращащата норма относно индивидуализацията на вещта чрез посочването й в приемо-предавателен протокол не отговаря на изискванията за добросъвестност, доколкото в т. І.2. от същия било посочено, че вещта се определя в приемо-предавателен протокол, който се подписва от страните и е неразделна част от договора за продажба, а такъв протокол, който ясно и еднозначно да се свързва с договора за продажба липсвал. Освен това договорът за продажба на изплащане съдържал неравноправни клаузи по см. на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, явяващи се пречка потребителят 3 да разбере действителните условия, при които приема сключването на договора, както и икономическата стойност за него. Целта на така сключения договор, приложения и пр. била доставчикът на съобщителни услуги, респ. продавач на апарат да извлече максимална икономическа полза за сметка на потребителя. Приел е, че се касае за изцяло нищожен договор с потребител и на основание чл. 143 ЗЗП не поражда изпълнение за всяка от страните.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.