Решение № 5363 от 02.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5363 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100103166 по описа за 2024 година искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – Д. Й. Д., в исковата си молба и уточнение на същата от 05.04.2024г., твърди, че към месец юни 2017г. работел в Областния отдел на Автомобилна администрация - гр. София (ООАА - гр. София) към Главна дирекция Автомобилна инспекция (ГДАИ) на длъжност „Старши инспектор“.

На 07.06.2017г., заедно със съпругата му, били в дома им - бил взел годишния си отпуск. Предстояло им пътуване в Испания.

Служител на ГДБОБ му забранил да напуска жилището – обаждане по телефона.

Впоследствие бил задържан.

Заедно с Постановлението за привличане на обвиняем по ДП № 29/2017г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка № 664/2016г. по описа на Специализираната прокуратура му било връчено и Прокурорско постановление по чл. 64 ал. 2 от НПК – за 72 часа с оглед искането на Специализираната прокуратура да му се наложи най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 10.06.2017г. му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ – 1 000 лева, която впоследствие не била потвърдена.

Едва на 02.08.2021г. Специализираната прокуратура сложила край на досъдебната фаза и внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд. Образувано било НОХД № 2396/2021г. по описа на 6 състав. Разпоредителното заседание по делото се провело на 30.09.2021г. С протоколно определение от същата дата, съдебният състав приел че в обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които го правят негоден по смисъла на чл. 246 от НПК да стартира годно съдебно производство. С оглед 1 гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 249 от НПК, съдът прекратил съдебното производство по НОХД № 2396/2021г.

Определението на СПНС от 30.09.2021г. било атакувано с Частен протест от страна на Специализираната прокуратура в законоустановения седмодневен срок. На 26.10.2021г.

Апелативния специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав по ВЧНД № 385/2021г. частично потвърдил определението на СПНС.

След изпълнение на указанията на съда, на 01.11.2021г. Специализираната прокуратура внесла повторно обвинителен акт - вх. № 5227/01.11.2021г. Образувано било НОХД № 3455/2021г. по описа на СПНС, 6 състав. С Разпореждане № 2204/16.11.2021г., съдебният състав насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 26.11.2021г.

Проведени били над десет открити съдебни заседания в рамките на календарната 2022г. - 17.01., 24.02., 18.03., 28.03., 20.04., 09.05., 19.05., 30 05 09.06., 20.06., 25.07., 17.10., 27.10. и 17.11.

На 17.11.2022г. СГС, 6-ти състав постановил присъда, с която ищецът бил оправдан.

Присъдата била потвърдена от САС (ВНОХД № 336/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав – Решение на САС № 258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023г.). Оправдателната присъда влязла в сила на 12.09.2023г.

Периодът на воденото наказателно производство бил от 08.06.2017г. до 12.09.2023г., т.е. - 6 години, 3 месеца и 5 дни.

Ищецът изпитвал силни негативни емоции.

С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 40 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва; и - сумата от 2 813,26 лева, лихва за периода от 12.09.2023г. до 18.03.2024г.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- искът бил нередовен;

- претенцията за неимуществени вреди била прекомерна, а и недоказана;

- навежда и други правни и фактически доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение, посочени в исковата молба. Част от съдебните актове, описани в исковата молба са представени по делото. Решение № 258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023г. САС е влязло в сила на 12.09.2023г. С него е потвърдено потвърдена първоинстанционната Присъда № 30001 от 17.11.2022г. по НОХД № 3455/2021г., а на нея е поставен съдебен печат за „влязла в сила“.

2

Началото на производството също е безспорно – становище на ПРБ от о.с.з. Съгласно обвинителния акт, обвинението, което е било повдигането, е било по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Д.а (показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца) и М. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е страна в идентично производство). От показанията им се установява, че:

-св. Д.а: била съпруга на ищеца от 44г. На 07.06.2017г. били седнали на терасата, защото им предстояло пътуване извън страната и го обсъждали. Междувременно на съпруга се обадили от ГДБОБ, като предупредили, че ще има посещение. Били трима униформени, които, още от вратата му сложи белезници. Ищецът бил много стресиран и се срамувал.

Започнал обиск, като се търсели пари. Забранили на свидетеля да се обади на дъщеря им. Не открили пари. В обиска участвали поемни лица.

Отвели г-н Д. и го задържали за 72 ч. Мярката за неотклонение, която съдът определил, била парична гаранция в размер на 1 000 лева. Акцията била отразена много силно по всички телевизии. Изказал се говорител на Прокуратурата, а Главният прокурор дал брифинг. Медийната изява била много силна. Изказванията на главният прокурор били в посока, че това е организирана престъпна група, която може да навреди на сигурността на държавата.

Ищецът преди бил грижовен, весел, отговорен, емоционален. Пътували, като семейство, много. След започване на наказателното производство се стигнало до другата крайност. Станал сериозен, вглъбен, косата му побеляла, започнал да получава паник атаки.

Не желаел да се среща с със семейните приятели.

Отначало делото тръгна леко, имало „затишие“ и през и септември 2021г. се дал ход.

През цялото това време се обаждали на адвоката и го питали какво се случва, защо делото се бави. Около датите на съдебните заседания негативните емоции се засилвали много. Г-н Д. не искал да комуникира и седял в изолация. Ищецът работел като държавен служител на „Витиня“ и след началото на делото всички колеги започнали да странят от него. Шефовете му го изпращали в командировки извън столицата. След това съкратили длъжността. Било 2 години преди пенсия. Оправдателната присъда изчистила името му, но нещата не се били променили - той не бил същият човек. Пиел хапчета за кръвно в силна форма. Психиатър не бил посещавал. Ходили били в дежурни кабинети и личния лекар, също и сърдечен лекар.

-св. Н.: потвърждава показанията на първия свидетел относно стреса при ареста (а и след него), мярката за неотклонение, силното медийно отразяване, а и активността на прокуратурата и главния прокурор в тази насока.

В работата били изолирани дори в отделна стая. Прокуратурата поискала всички обвиняеми да бъдат освободени от длъжност, но съдът отхвърлил искането. Потвърждава изложеното вече относно командировките.

3

Дори след постановяването на оправдателната присъда ищецът не бил успял да преодолее случилото се. от правна страна:

Исковата молба е редовна. Действително към нея има приложени доказателства, за които не е посочено какви факти ще се установяват. Това не е хипотеза на нередовна претенция по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Единствената санкция за пропуска е рискът решаващия орган да не съобрази документацията за този обстоятелства, за които страната счита, че е ангажирала доказателства.

Редовността на иска се предопределя от твърденията, изложени в него, а не от представените за това доказателства: Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК.

Отделен е въпросът, че двете дати (привличане като обвиняем и край на наказателното производство), всъщност са установени. За пореден път следва да се обърне внимание, че страните нямат процесуалната възможност да оспорват факти, които са им известни. Става въпрос за самата прокуратура, а не за конкретен неин представител. В наказателното производство тя е била активната страна. Това, че учреждението не е в състояние да координира процеуалното си поведение в двете производства и че вероятно липсва адекватен вътрешноведомствен акт, който да урежда проблема (и/или поради неположена елементарна грижа за публичния интерес), е без каквото и да е значение в рамките на гражданския процес.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ).

Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респективно на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.

Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в 4 хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.

I. неимуществени вреди:

Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика", обстоятелството.

Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.

Разпечатката съдържа 52 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b09c09a9-23e9-47dc-8690-5c5b95f0c203