Решение № 235 от 17.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Сливен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230104755 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2024г. ответника е кандидатства за отпускане на потребителски кредит при ищцовото дружество и е получил сумата от 6223.44лева въз основа на сключения договор за кредит между страните.Твърди се, че ответника не е заплатил шест погасителни вноски и ищцовото дружество е обявило договора за кредит за предсрочно изискуем, като е изпратило съобщение на електронния адрес, посочен от ответника.Сочи се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на Кредисимо ЕАД е издадена заповед за изпълнение срещу ответника И. В. Г. и срещу издадената заповед за изпълнение в законния едномесечен срок е постъпило възражение от Г.. Сочи се, че ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че ответника им дължи главница в размер на 6223.44 лв, договорна лихва в размер на 1298.43лв. , обезщетение за забава в размер на 75.56 лв. за периода от 11.12.2024 г. до 2.07.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.

Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

240, ал. 1, от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за наказателна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр.

1 чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между ответника и Кредисимо ЕАД договор за потребителски кредит, предоставената сума по договора за потребителски кредит, предсрочната изискуемост на сумите по договора за потребителски кредит,уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са недопустими и неоснователни.Твърди се, че между страните няма облигационна връзка, не е посочен правилно годишния процент на разходите, поради което договора за потребителски кредит е нищожен.

Поискано е,да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, представител не се явява. От негово име е постъпило писмено становище, да бъдат отхвърлени предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит от 2.11.2024 г. сключен между Кредисимо ЕАД, като кредитор и И. В. Г., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 6223.44 лева,, от които 5500лв по договора за кредит и 723.44лв застраховка, а И. В. Г. да върне сумата за срок от 10.11.2026г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.73%, като сумата по договора за кредит е в размер на 8874.11лв, като общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл.

4, ал. 1 е 4147 лв., а годишния процент на разходите по кредита е 42.40 %. В чл. 4, ал.1 от Договора е предвидено, че потребителя се задължава в срок до 24часа, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора Кредисимо ЕАД договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо лице, в противен случай заявлението за предоставяне на потребителски кредит се счита, че не е одобрено, а договора за предоставяне на потребителски кредит не поражда действие.Към договора за предоставяне на потребителски кредит са представени общи условия за предоставяне на кредити на Кредисимо ЕАД.

На 31.07.2025г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Кредисимо ЕАД срещу И. В. Г. за главница в размер на 6223.44 лв, договорна лихва в размер на 1298.43лв. , обезщетение за забава в размер на 75.56 лв. за периода от 11.12.2024 г. до 2.07.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски..Образувано е ч.гр.д.№5899/2025г. на РС Бургас.Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника и в дадения 2 едномесечен срок длъжникът е подал възражение, че не дължи сумите.В предоставения едномесечен срок заявителя е предявил положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 2.11.2024 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило сумата от 5500 лв., както и сумата от 723.44лв за застраховка, която е олихвеяма.

Съдът констатира, че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.20%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 350% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството не се установи, че ответникът да заплатил по сметка на Кредисимо ЕАД суми. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за предоставяне на кредит, тъй като изрично е предвидено и в общите условия на договора за предоставяне на потребителски кредит и в общите условия за предоставяне на потребителски кредит на Кредисимо ЕАД , че ако кредитополучателя избере като обезпечение предоставяне на поръчителство юридическото лице, с което кредитополучателя ще сключи поръчителство, трябва да е одобрено от кредитора Кредисимо ЕАД. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 350%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата за главница в размер на 5 500лв, а за разликата за пълния претендиран размер от 6223.44лв ще следва да бъде отхвърен, като неоснователен.Застраховката по договора за потребителски кредит не може да се третира като главница и да бъде отчитана като лихвоносна.С оглед нищожността на договора за потребителски кредит ответникът дължи само чистата сума по договора за кредит т.е 5 500лв.С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че и застраховката не е включена в ГПР.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от 3

ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 2.11.2024 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило сумата от 5500 лв., както и сумата от 723.44лв за застраховка, която е олихвеяма.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.20%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 350% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството не се установи, че ответникът да заплатил по сметка на Кредисимо ЕАД суми. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за предоставяне на кредит, тъй като изрично е предвидено и в общите условия на договора за предоставяне на потребителски кредит и в общите условия за предоставяне на потребителски кредит на Кредисимо ЕАД , че ако кредитополучателя избере като обезпечение предоставяне на поръчителство юридическото лице, с което кредитополучателя ще сключи поръчителство, трябва да е одобрено от кредитора Кредисимо ЕАД. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 350%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск е неоснователен с оглед нищожността на договора за потребителски кредит и следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 2.11.2024 г., по силата на който ответното дружество Кредисимо ЕАД му е предоставило сумата от 5500 лв., както и сумата от 723.44лв за застраховка, която е олихвеяма

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 42.20%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното 4 дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 350% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството не се установи, че ответникът да заплатил по сметка на Кредисимо ЕАД суми. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за предоставяне на кредит, тъй като изрично е предвидено и в общите условия на договора за предоставяне на потребителски кредит и в общите условия за предоставяне на потребителски кредит на Кредисимо ЕАД , че ако кредитополучателя избере като обезпечение предоставяне на поръчителство юридическото лице, с което кредитополучателя ще сключи поръчителство, трябва да е одобрено от кредитора Кредисимо ЕАД. ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит, ведно с възнаграждението по договора за поръчителство възлиза на 350%. ГПР надхвърля законната лихва . С оглед изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск е неоснователен с оглед нищожността на договора за потребителски кредит и следва да бъде отхвърлен