Решение № 40 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902384 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д. и В. П. Д., подадена чрез пълномощника им адв. Трифон Г., против решение № 100002 от 21.06.2022 г., постановено по т.д. № 63/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 378 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 754/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която по иск с правно основание чл. 432 от КЗ ЗД„Бул Инс“АД е осъдено да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от първоначалния ищец П.Н. В., когото са заместили на основание чл. 227 от ГПК, поради смъртта му, настъпила в течение на производството, в резултат на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 2.06.2018 г., за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв.

Инвокирани са оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като поставено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Изложено е, че фактът на увреждането и причините за настъпването му са установени с 1 влязла в сила присъда по отношение на делинквента Гошо Стоилов Ангелов., който при управление на моторно превозно средство - л. а. „Ауди“А3, е нарушил правилата за движение на пътищата - чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл.

37, ал. 1 ЗДВП, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал.

1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342 НК. Посочено е, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано поради несвоевременно възприемане на пътната обстановка от страна на водача на л. а. „Ауди“А3, довело до неадекватната му реакция при възникване на критичната пътна ситуация, който е продължил движението за извършване на ляв завой, вместо да спре и да пропусне мотоциклета да премине безпрепятствено през кръстовището, с което би предотвратил настъпването му. Оспорена е основателността на възражението за съпричиняване, с довода, че то не е установено при условията на пълно и главно доказване, за което ответникът носи доказателствената тежест, каквото доказване не е било проведено.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по възражението за съпричиняване в противоречие с цитираната в жалбата казуална практика на Върховния касационен съд, според която съпричиняване е налице само при такова обективно поведение на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, пряко създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението му спрямо поведението на делинквента се преценява с оглед на основния фактор за причиняването на вредоносните последици. Инвокирано е и оплакване, че при определяне размера на обезщетението за понесените от наследодателя на ищците неимуществени вреди е нарушен принципът на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД, като то не съответства на действително понесените от него и доказани по делото болки и страдания. Изложено е, че в резултат на застрахователното събитие пострадалият е получил тежка политравма със загуба на едното око, която е наложила извършването на над 20 операции в относително кратък период от 10 месеца, като въпреки това, в резултат на получените травми пострадалият е починал, вследствие на многобройните увреждания. Наведен е довод, че освен интензивността на физическите болки, съдът не е съобразил, че пострадалият е бил откъснат от социалната си среда, разделил се е с приятелката си, не е имал възможност да работи и до датата на смъртта си е бил в постоянна борба за живота си. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му 2 част и уважаване на предявения иск в пълен размер с присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът „ЗД Бул Инс“АД е оспорил изцяло касационната жалба. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, се поддържа, че с оглед характера и степента на уврежданията, обезщетението не следва да надхвърля сума над 150 000 - 200 000 лв., в какъвто диапазон то е определено с обжалваното решение. Твърди се, че предвид механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, единствената причина за предизвикването му е превишената и несъобразена скорост на сина на касаторите като водач на мотоциклет, поради което ако водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована от „ЗД Бул Инс“АД, въобще има вина, степента на съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде равна поне на 75 %. Иска се въззивното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

С определение № 657/18.08.2023 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните два от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК три правни въпроса: 1. „За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди“ и 2. „Как се определя процентът на съпричиняване на пострадалия и следва ли неговото поведение спрямо поведението на делинквента да се преценява с оглед на това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните последици?“.

В проведеното на 14.12.2023 г. открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи за несъответствие на определеното обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост като акцентира върху значителния брой и тежест на получените от първоначалния ищец увреждания, обусловили провеждането на двадесет самостоятелни оперативни интервенции. като въпреки това, в резултат на получените травми пострадалият е починал. Подчертава изключителната промяна в психиката на 3 пострадалия, загубата на приятели, тежестта за неговите близки. Сочи аргументи за неправилност на решението относно завишения размер на приетото съпричиняване с твърдението, че застрахователното събитие би настъпило и при движение на моториста със съобразена скорост. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за трите инстанции, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В откритото съдебно заседание не се явява представител за ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалвано т о решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 378/24.10.2019 г. по гр.д. № 754/2018 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която ответникът ЗД „Бул Инс“АД е осъден да заплати на Н. В. Д. и В. П. Д. обезщетение по чл. 432 КЗ за претърпените от сина им П.Н. В. неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на 02.06.2018 г., за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2018 г, както и в частта за разноските. Вместо това с обжалваното решение въззивният състав е отхвърлил като неоснователен предявения от П. В. /когото Н. Д. и В. Д. са заместили на основание чл. 227 ГПК/ иск за сумата над 60 000 лв. до 160 000 лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. както и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до претендираното обезщетение от 300 000 лв. /искът е предявен като частичен от сумата 400 000 лв./

Приемайки за установено по несъмнен начин, че е ангажирана отговорността на застрахователя ЗД „Бул Инс“АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил за обезщетяване на причинените на ищеца П.Н. В. неимуществени вреди, резултат от телесните увреждания, получени при пътнотранспортното произшествие, станало в гр.

Русе на 02.06.2018 г., въззивният състав е изложил обстойни аргументи за вида и характера на търпените болки и страдания, относими към определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Съдът е посочил, че на ищеца – млад 4 човек /26 г./, който е бил в началото на житейския си и професионален път, са били причинени много сериозни по своето естество травматични увреждания, повечето от които животозастрашаващи, някои с необратим характер, всички те, особено в съвкупност, свързани с изключителни болки и страдания при лечението им в голямата си част оперативно с животоспасяващи, високорискови и сложни интервенции. Подчертавайки, че въпреки извършените операции, ищецът е починал на 17.04.2019 г. от полиорганна недостатъчност, настъпила като усложнение от тежките травматични увреждания, получени при процесното ПТП и отчитайки значителните по своя интензитет болки и страдания, продължителността на тяхното търпене от 10 месеца, безпомощното състояние, непрекъсната нужда от чужда помощ и обгрижване и икономическата обстановка в страната, въззивният състав /аналогично на първата инстанция/ е приел, че обезщетение в размер на 200 000 лв. е годно да поправи причинените на П. В. неимуществени вреди.

За да уважи възражението на ответното дружество по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният състав е посочил, че преди предприемане на маневрата „завой наляво“, предполагаща временно навлизане на управлявания от него автомобил в платното за насрещно движение, водачът на застрахования лек автомобил е имал техническата възможност да предотврати предизвикването на произшествието, като спре до мястото на удара, защото опасната му зона на спиране при установената скорост е по-малка от отстоянието до мястото на удара. Същевременно съдът е отбелязъл, че доколкото извършването от лекия автомобил на маневра с предстоящо навлизане и пресичане на платното за движение, по което се движи мотоциклетистът, съдържа индиции за предвидима опасност, мотоциклетистът е бил длъжен да прецени автомобила като предвидимо потенциално препятствие и да предприеме действия по намаляване на скоростта си на движение и/или спиране, което той не е сторил. Апелативният състав е подчертал, че ако управляващият мотоциклета първоначален ищец се е движел с разрешената скорост от 50 км.ч., той би могъл да избегне удара с предприелия маневрата лек автомобил, тъй като би се намирал на безопасно разстояние от опасната контактна зона, при навлизането в която той вече е бил непредотвратим. Въз основа на така очертания механизъм на произшествието въззивният съд е направил обобщаващ извод, че с действията си пострадалият сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на пътната обстановка 5 и е причинил неговото настъпване, консеквентно на което, с оглед възражението на ответното застрахователно дружество по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е ревизирал степента на неговия принос, като го е определил в размер на 70 %, т.е. значително по-голям от този на самия делинквент.

По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване.

По въпроса относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, е формирана задължителна практика на ВС, обективирана в разясненията, дадени с Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и доразвита в множество решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 17/27.02.2013 г. по т.д. № 266/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 144/ 01.10.2012 г. по т.д. № 196/2012 г. на ІІ т.о.; решение №12/25.03.2016 г. по т.д.

№1018/2015 г. на ІІ т.о, решение № 70/28.07.2015г. по т.д. №707/2014г. на ІІ т.о и др.). В т. ІІ от посоченото постановление е прието, че „п ри определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. Според Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.