Решение № 4662 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110145615 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу А. Г. К..

Ищецът твърди, че спрямо него е издадена незаконосъобразна ограничителна заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г. по инициатива на ответника, в резултат от което бил отстранен противозаконно от собственото му жилище на 26.05.2023г. Посочва, че ответникът изложил неистински твърдения за извършени актове на домашно насилие и злоупотребил с права, с което му очернил името и авторитета и му причинил болки и страдания. Ответникът се снабдил с незаконна заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г., издадена по гр. д. № 27361/2023г. по описа на СРС, 149-ти състав, въз основа на която на ищеца били наложени ограничителни мерки и бил лишен от възможността да ползва собственото си жилище, находящо се в **********************************************, за периода 23.05.2023г.-26.08.2024г., от което претърпял вреди, като с окончателно решение от 13.06.2024г. по в. гр. д. № 1525/2024г. по описа на СГС тези мерки били отменени. За да се снабди с ограничителната заповед, ответникът изготвил снимка на вестник с поставен нож, която представител към молбата по ЗЗДН, за да инсценира и внуши закана от страна на ищеца пред съда. Изготвил и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗД на 15.05.2023г., в която посочил неистински и неосъществили се актове на домашно насилие.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и 4500лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползването на имота за посочения период, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на искова молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с ищеца се намират в граждански брак от 10.08.1975г., като през цялото време ответникът бил обект на физически и психически тормоз. На 07.05.2023г. отново бил осъществен такъв, като била отправена 1 закана за убийство. След този случай, ответникът напуснал жилището. На 10.05.2023г. след като отишъл до жилището, за да си вземе личните вещи, бил намерен вестник на мястото, на което обичайно стои, върху който вестник било изписано „за тебе“ на зодията на ответника и поставен нож с острието. Поради тези обстоятелства, ответникът потърсил закрила чрез депозиране на молба на 22.05.2023г. за защита от домашно насилие. На 24.06.2023г. ищецът отправил искане до електроснабдителното дружество за спиране на електроенергията в имота и ответникът бил принуден да живее две денонощия без ток. Счита, че решението на въззивната инстанция е неправилно и пристрастно, като не било нужно да се посочва конкретен или приблизителен час на насилието. Изтъква, че ищецът упорито продължава да го тормози с всички средства. Посочва, че на представената снимка от ищеца е написано посланието „за тебе“. Счита, че изнесените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства са верни и спрямо ответникa не е възбудено наказателно преследване за невярно деклариране.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приложеното гр. дело № 27361/2023г. по описа на СРС, 149-ти състав, се установява, че същото е образувано по молба с вх. № 142102/22.05.2023г. на ответника А. К. за защита от домашно насилие срещу ищеца в настоящото производство В. К.. В молбата за защита са изложени твърдения от А. К., че от сключването на брака с К. е подложена на системен тормоз от него, като последният проявявал агресия към нея и двете им деца. Посочва се, че на 07.05.2023г.

К. крещял обиди по неин адрес си пред блока, а когато се прибрал вкъщи, крещял и заплашвал К., че няма да допусне да има любовник. Непрекъснато я обвинявал в извънбрачни връзки. Изложено е, че К. се обадила на дъщеря си, която дошла в жилището, за да й помогне да излезе от него. В. К. започнал да посяга на К. и дъщеря й. После се обадили на телефон 112 и адресът бил посетен от полицейски служители.

На 10.05.2023г., след като К. излязъл от дома им, К. и дъщеря й отишли до жилището да съберат нещата й, като двете намерили статия от вестник и нож върху него. Към молбата К. приложила декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

По горепосочено дело е издадена заповед за незабавна защита № 152/22.05.2023г., по силата на която В. К. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо А. К., забранено му е да я приближава на разстояние по-малко от 100 метра и е отстранен от жилището, находящо се на адрес: **************************************, като му е забранено да приближава обитаваното от К. жилище, находящо се на посочения адрес, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 100 метра.

С решение № 18356 от 08.11.2023г. по гр.д. № 27361/2023г. по описа на СРС, 149ти състав, молбата за защита е уважена и е постановено издаването на заповед за незабавна защита от домашно насилие, по силата на която В. К. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо А. К., забранено е на В. К. да приближава А. К. на разстояние по-малко от 100 метра и В. К. е отстранен от жилището, находящо се на адрес: **************************************, като му се забранява да приближава обитаваното от ответника жилище, находящо се на посочения адрес, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, като е определен срок на мерките от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

Посочените мерки са действали до 13.06.2024г., на която дата с решение № 2

3511/13.06.2024г. на СГС е отменено изцяло постановеното първоинстанционно решение и е оставена без уважение молбата на А. К. за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. К. и е отказано да бъде издадена заповед за съдебна защита, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Видно от мотивите на въззивното решение, с него са приети за недоказани твърденията за осъществени насилнически актове спрямо ответника А. К.. Прието е, че представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не съдържа часа на актовете на насилие, както и конкретните заплашителни и заканителни думи на ответника. Относно първата посочена в молбата за защита дата 07.05.2023г., е прието, че разпитаният свидетел С. К. не е била очевидец на блъскането и удрянето по вратата, на отправените заплахи и закани, като изложените от нея обстоятелства не кореспондират на посоченото в молбата за защита. Относно втората дата - 10.05.2023г., на която в сезиращата молба се твърди да е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в намиране в кухнята на вестник, в който била подчертана зодията на молителя във вестника и написване на израза „за тебе“, както и поставяне на нож с острието към зодията на молителката, съдът е приел, че не може да се квалифицира като акт на домашно насилие, доколкото самият молител е посочил в сезиращата молба, че не е обърнал внимание на това, а нейната дъщеря С. се уплашила и приела намерените вестник и нож за заплаха. Прието е, че не е доказано и авторството на този акт, доколкото молителят и разпитаният свидетел посочили, че на втората дата /10.05.2023г./ В. К. не бил в жилището на страните, като не са ангажирани други доказателства за авторството на домашното насилие, за защита срещу което съдът е бил сезиран.

По делото е постъпило писмо от 09-то РУ на МВР, СДВР, според което в електронния деловоден регистър на 09-то РУ на МВР са налице данни за записан сигнал на 08.05.2023г. в 17.42 часа за семеен скандал с адрес:

********************************************, подаден от телефон ************ от А. Г. К., във връзка с който в 18.00 часа адресът е посетен от АП 195 от група ООP на 09-то РУ и в посочения имот са установени съпрузите А. Г. К. и Б. Н. К., като семейният скандал бил прекратен.

По делото е приет като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.05.1991г., сключен между Общински народен съвет „Л.“ – София, Направление „Държавни имоти“, Столична община, представляван от председателя – инж. Д. Ш., и ищеца В. Н. К., съгласно който ищецът е закупил жилището, находящо се на адрес: **************************************, като не е спорно, че страните имат брак от преди тази дата – от 10.08.1975г. съгласно приложеното на л. 7 от гр. д. № 27361/2023г. удостоверение за сключен граждански брак.

Прието е заключение по съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Обект на изследване на експертизата е приложеното на л. 8 от гр. дело № 27361/2023г. по описа на СРС, 149-ти състав, доказателство, а именно снимка на вестник с ръкописен текст „за тебе“. Според експертното заключение, почеркът, с който е изпълнен вертикално разположения текст „за т е б е“, вероятно е изпълнен от ищеца В. Н. К.. Вещото лице посочва, че при наличните по делото данни е установило паралелно сходство във формата и посоката на движенията при изписване на букви „а, б”, съвпадение в степента на обработеност, наклона, в проявения навик за преповтаряне на щрихи при писане, в разположението на движението при изписване на II-ри/надредовия елемент на буква „т” спрямо първия й елемент, във формата, посоката и структурната сложност на движенията при изписване на буква „т”, в структурната сложност на движенията при изписване на 3 буква „е”. Различия са установени във формата на движението при изписване на заключителната част на II-ри елемент на буква „з” - в обекта - праволинейна, в сравнителните образци - дъговидна; във формата на движението при изписване на началната част на I-вия елемент на буква „е” - в обекта – дъговидна, а в сравнителния образец – праволинейна.

От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено, се установява, че средната пазарна наемна цена за ползване на целия процесен имот за периода 23.05.2023г.-26.08.2024г. възлиза на 9244,95лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ф. В. К.., който е син на страните. Свидетелят заявява, че в годините, в които живял с родителите си, многократно ставал свидетел на упражнявано от баща му спрямо майка му физическо и психическо насилие, като ищецът тормозил и него и сестра му.

Посочва, че страните притежават апартамент в ж. к. „Л.“ в гр. София, в който семейството живеело. През 2020г. майка му и сестрата му се преместили да живеят в Испания, като баща му през последните няколко години живеел във вила извън гр.

София, където сам решил да отиде, но винаги имал ключ и достъп до имота в ж. к.

„Л.“. Свидетелят описва случай, при който ищецът сменил ключалката на жилището в ж. к. Л., което наложило свидетелят да разговаря с него и да му обясни, че майка му няма къде да живее и поискал да върне предишната ключалка. Веднъж К. му се обадила и посочила, че баща му не я пуска в апартамента, както и че след съдебното заседание по друго дело между страните по искане на ищеца било преустановено електроснабдяването в имота, обитаван от К.. Заявява, че баща му се разболял и се върнал в столицата, за да се лекува, като през периода на лечението за него се грижела А. К.. През месец май 2023г., когато все още страните живеели съвместно в жилището в гр. София, ответницата изпратила на свидетеля снимка по телефона, на която върху вестник бил сложен нож, във връзка с което действие тя завела дело срещу ищеца за защита от домашно насилие, по което дело била издадена ограничителна заповед спрямо ищеца.