Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 670 от 22.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1478/2021
Вид
Решение № 670
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.451, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.451, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20211000501478 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалби на „Изотех Интернешънъл“АД и „Инвестиа“ АД, и двете представлявани от С. Б. срещу решение № 261597 от 2.12.2020 г. на СГС, ТО по в. гр. д. № 8681/2019 г., с което са отменени разпределение от 13.05.2019 г. и разпределение от 17.05.2019 г., извършени по изп. д. № 20187810400583 на ЧСИ с рег. № 781 на КЧСИ с район на действие СГС.

„Инвестиа“ АД обжалва решението в частта относно разпределение от 13.05.2019 г., като излага съображения, че неустойката за забава и застрахователните премии по договорите за кредит, обезпечени с ипотека, не са обезпечени от ипотеката и поради това не следва да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

„Изотех Интернешънъл“ АД обжалва решението в частта относно разпределение от 17.05.2019 г., като твърди, че е привелигирован кредитор за вземанията по договор за наем на КАФЕ СЛАДКАРНИЦА, гр.*** ул. ***, No:20, вх.А за периода 10.2018-05.2019 г. поради вписан по реда на ЗОЗ залог върху търговското предприятие на „Тамара 2005“ООД, в което се включват и вземанията за наем, а на 01.08.2018 г. в ТР е вписано пристъпване към изпълнение по отношение на част от търговското предприятие, включваща и недвижимия имот, от който се добива наемът. По изп.д.№20179280400161 взискателят ББР е поискал пристъпване към изпълнение само срещу имуществото на друг длъжник /“Тамара 2009“ООД/, като не е поискан и не е наложен запор върху вземането за наем от ипотекирания имот. Запор върху това вземане е поискан от БРР и наложен от ЧСИ Д. едва след извършване на опис на имота и вписване на пристъпване към изпълнение по залога на търговско предприятие от „Изотех Интернешънъл“АД.

1

На жалбите не са постъпили отговори от длъжниците „Тамара 2009“ООД, И. Е. Н., ЕТ„Т. 91 – И.Н.“, Т. А. Н., И. И. Н. и „Тамара 2005“ООД, от първоначалния взискател „Българска банка за развитие“АД и от останалите присъединени кредитори по изпълнителното дело – НАП и „Топлофикация София“ АД

Софийският апелативен съд приема следното:

И в двете жалби няма възражения срещу установените от първата инстанция факти, поради което въззивната инстанция препраща към мотивите на решението в частта относно описанието на фактическата страна на спора.

Установява се от приложеното в четири тома изпълнително дело № 20187810400583 на ЧСИ с рег. № 781, че изпълнителното производство е било образувано на 04.07.2018 г. по молба на взискателя „Българска банка за развитие“АД, като изп.д.№20187900400951 по описа на ЧСИ Р. М., въз основа на депозирани два изпълнителни листа:

- Изпълнителен лист от 01.08.2017 г. , издаден по гр.д.№9337/2017 г. на СРС въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 01.08.2017 г., срещу солидарните длъжници „Тамара 2009“ООД, И. Е. Н., ЕТ„Т. 91 – И.Н.“, Т. А. Н., и И. И. Н., за вземания, произтичащи от Договор за банков кредит №667/27.12.2011 г. и анекси към него, и - Изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден по гр.д.№ 9341/2017 г. на СРС, въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 07.08.2017 г., срещу солидарните длъжници „Тамара 2009“ООД, И. Е. Н., ЕТ„Т. 91 – И.Н.“, Т. А. Н., И. И. Н., и „Тамара 2005“ООД, за вземания по Договор за банков кредит №608/11.05.2010 г. и анекси към него.

По искане на първоначалния взискател от 06.08.2018 г. делото е препратено за продължаване от ЧСИ Г. Д..

По делото са конституирани като присъединени взискатели

"Топлофикация София“ АД и жалбоподателите в настоящото производство. държавата,

По допустимостта и основателността на жалбите въззивният съд намира следното.

Жалбата на „Инвестиа“ АД е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна – присъединен кредитор, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

Без значение е дали неустойката за забава е договорно установена лихва за забава и дали двете имат различна функция, както и дали е доброволен характерът на застраховката, по която са платени премии, каквито са доводите в жалбата. В акта за учредяване на ипотека – нотариален акт №53, том III, рег. № 5772 от 23.07.2010 г. изрично е посочено, че ипотеката върху имотите, включително и ателие № 2 и ателие № 6 с прилежащите им складове, постъпилата сума от продажбата на които е предмет на разпределението от 13.05.2019 г., обезпечава всички вземания на „ББР“ АД по договори за банков кредит № 608, № 609 и № 610 от 11.05.2010 г., както и анексите към тях от 24.06.2010 г. и 22.07.2010 г. Изброяването на главница, лихви, разноски, такси и комисионни не изчерпва всички вземания – волята на страните е да бъдат обезпечени всички вземания по посочените договори за банков кредит.

По тази причина правилно е прието от СГС, че и тези вземания се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 3 ЗЗД.

Жалбата на „Изотех Интернешънъл“АД е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна – присъединен кредитор, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

2

Няма задължителна съдебна практика по въпроса за конкуренцията между ипотекарния кредитор и кредитора с особен залог върху търговско предприятие, част от което са доходи за наем от ипотекираната вещ. В настоящия случай този въпрос следва да се реши в полза на ипотекарния кредитор по следните причини:

Безспорно е по делото, че ипотеката е вписана в Службата по вписванията преди вписването на договора за особен залог върху търговско предприятие в Търговския регистър – съответно 18.01.2011 г.(ипотека) и 20.12.2017 г.(особен залог). Вярно е, както се твърди в жалбата, че на 01.08.2018 г. по заявление № 20181008164619 в Агенция по вписванията, Търговски регистър е вписано пристъпване към изпълнение върху имоти, сред които и кафесладкарница, гр.*** ул. ***, No:20, вх.А, вземания по договори за наем и договори за заем.

Вярно е също така, че вземанията за наем от посочения имот на „Тамара 2005“ ООД са част от търговското му предприятие, върху което има вписан особен залог в полза на „Изотех Интернешънъл“АД.

Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс. Съдебната практика (например Определение №159/31.03.2015 г. по т.д.№1980/2014 г. на ВКС – II ТО) приема, че това е датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл.451, ал.2 от ГПК. От пристъпването към принудително изпълнение на обезпеченото с ипотеката вземане, собственикът на ипотекирания имот придобива положението на негов управител – дължи управление на имота с грижа на добър стопанин, губи правото да се разпорежда с имота /чл.451, ал.1 от ГПК/, и дължи сметка за доходите от него.

Привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД в полза на ипотекарния кредитор следва да се приложи не само при разпределение на получените суми от продажбата на ипотекирания имот, а и при разпределение на събраните суми, съставляващи доход от ипотекирания в негова полза имот, събран след връчване на поканата за доброволно изпълнение на собственика на ипотекирания имот, към който се насочва принудителното изпълнение на обезпеченото с ипотеката вземане.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал насочване на изпълнението по отношение на недвижимите имоти на длъжника „Тамара 2005“ООД, чрез вписване на възбрана, опис и продажба на имотите, ипотекирани в полза на взискателя за обезпечаване вземанията по Договор за банков кредит №608/11.05.2010 г. и анекси към него, съгласно НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВп-София с вх.рег.

№673/18.01.2011 г., акт №33, том I, дело №182/2011 г., включително на имот, описан в нотариалния акт за договорна ипотека на стр.4, като: “Кафе-следкарница, разположена на две нива във вход „А“ на гореописаната сграда /находяща се в УПИ II-2715 от кв.141, по плана на гр. ***, местността „***“, на ул.“***“ №20/. В този смисъл невярно е твърдението в жалбата, че изпълнението е насочено само върху активи на „Тамара 2009“ ООД.

На 31.01.2018 г. „Тамара 2005“ООД е получило покана за доброволно изпълнение с изх.№402/25.01.2018 г. по изп.д.№20179280400161 на ЧСИ рег. № 928 , с която е уведомен, че е започнато принудително събиране на вземането на ипотекарния кредитор „Българска банка за развитие“ АД, произтичащо от Договор за банков кредит №608/11.05.2010 г. и анекси към него, като принудителното изпълнение ще бъде насочено към недвижимите имоти на длъжника, включително към ипотекирания за обезпечение на същото вземане имот, съставляващ „Кафе-следкарница на две нива“ на ул.“***“ №20, с площ от 292,250 кв.м.

С Молба вх.№13391/10.07.2018 г. /на л.262, том I/ взискателят „ББР“АД е депозирал по изп.д.№20187900400951 Удостоверение с изх.№5203/10.07.2018 г., издадено по изп.д.

№20179280400161 на ЧСИ М. С. /на л.263/, от което се установява, че на длъжника „Тамара 3

2005“ООД е била връчена ПДИ, ведно с копие от изпълнителния лист, от заповедта за незабавно изпълнение и извлечение от сметка, издадени по гр.д.№9341/2017 г. на СРС, като поканите са връчени на съдебен адресат, посочен от длъжниците с молба вх.

№397/23.01.2018 г. Ведно с удостоверението са депозирани и:

- копие от Молба вх.№124/09.01.2018 г. по изп.д.№161/2017 г. по описа на ЧСИ М. С.

/на л.264/, подадена на осн. чл.456 от ГПК от взискателя „ББР“АД, за присъединяване по изп.д.№20179280400161, срещу длъжниците „Тамара 2009“ООД, И. Е. Н., ЕТ„Т. 91 – И.Н.“, Т. А. Н., И. И. Н., и „Тамара 2005“ООД;

- копие от молба вх.№397/23.01.2018 г. по изп.д.№161/2017 г. /на л.265/, с която тези длъжници /включително „Тамара 2005“ООД, чрез управителя на дружеството И.Н./, са посочили съдебен адрес за получаване на всички уведомления по изп.д.№161/2017 г. – гр.

***, ул.“Х. А.“№36, ет.1, ап.1, Правна кантора LEGAL ADVICE, чрез адв. Х. Д.;

- Известие за доставяне на 31.01.2018 г. на длъжника „Тамара 2005“ООД, чрез съдебен адресат адв. Х. Д., на адрес: гр. ***, ул.“Х. А.“ №36, ет.1, ап.1, на ПДИ с изх.

№402/25.01.2018 г. по изп.д.№20179280400161, ведно с ИЛ, Заповед по чл.417 от ГПК, и извлечение /на л.268/;

- копие от Покана за доброволно изпълнение до длъжника „Тамара 2005“ООД с изх.

№402/25.01.2018 г. по изп.д.№20179280400161 /на л.272/, с която длъжника е уведомен за издадения срещу него изпълнителен лист от 07.08.2017 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д.№9341/2017 г. на СРС, с която е задължен да заплати на кредитора „Българска банка за развитие“АД сумите, произтичащи от Договор за банков кредит №608/11.05.2010 г. и анекси към него, както следва: главница 1 295 915,93 евро, ведно със законна лихва за периода от 15.02.2017 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 20 271,98 евро за периода 01.01.2017 г. до 14.02.2017 г., неустойка в размер на 3 243,53 евро за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г., неустойка в размер на 94,77 евро за периода от 01.02.2017 г. до 14.02.2017 г. и 51 779,20 лв. разноски по делото, като на осн. чл.428, ал.1 от ГПК длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчването на поканата да изпълни доброволно задължението си, като е уведомен, че в противен случай съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис и осребряване на недвижимото му имущество, чрез изнасянето му на публична продан.

Всички тези уведомления до ипотекарния длъжник представляват насочване на изпълнението върху ипотекирания имот и са преди датата на вписване на пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ (01.08.2018 г.). На следващо място, наемите, постъпили по изпълнителното дело, включени в обжалваното разпределение от 17.05.2019 г., са за периода октомври 2018 – май 2019 г., което е след искането на „ББР“ АД от 24.08.2018 г. за налагане на запор на вземане на длъжника "Тамара 2005 " ООД, произтичащо от договор за наем на кафе-сладкарницата, а запорното съобщение е получено от третото задължено лице с вх.