Решение № 1043 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 61424/02.06.2025 г. по описа на ЧСИ К.П.в, подадена от длъжника Д. Р. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат С. М., против Постановление за разноски, инкорпорирано в призовка за принудително изпълнение от 16.04.2025 г. по изп.д.№ 9139 / 2024г. по описа на ЧСИ К.П.в, рег.№ 824 от КЧСИ. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Оспорва се приемането на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя като се поддържа, че е налице злоупотреба с право, тъй като взискателят е образувал девет броя изпълнителни дела за незначителни парични вземания и по всяко е начислил адвокатско възнаграждение от 1000 лева, с което разноските надхвърлят многократно вземанията по всеки изпълнителен лист. Посочва се, че не е налице пречка за образуването на едно изпълнително дело въз основа на всички изпълнителни листове. Поддържат се доводи за призната злоупотреба с право в исковия процес и същата се твърди по изпълнителното дело. Изложеното се обосновава и по отношение на начислените такси от страна на съдебния изпълнител по всяко едно от изпълнително дело, по което е провел пълно имуществено проучване, наложил е обезпечителни мерки и предприел едни изпълнителни действия. Искането към съда е да отмени като незаконосъобразно обжалваното постановление за разноски относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя с даване на указания на съдебния изпълнител да не приема същото за събиране, както и да начисли такси по ТТР към ЗЧСИ само за едно изпълнително дело. Претендират се сторените разноски по делото. Прави се доказателствено искане за изискване 1 от ЧСИ К.Павлов на всички изпълнителни дела със страни „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД като взискател и Д. Р. И.. Представя справка от регистъра на длъжниците.

Ответната страна по жалбата – взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, чрез пълномощника адвокат С., взема становище за недопустимост на жалбата като подадена след преклузивния срок. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не е налице злоупотреба с право доколкото гражданските дела между страните са образувани по различно време и се касае за отделни вземания, които не са изпълнени от длъжника. Обосновават се доводи, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателят е уговорено за цялостна защита по делото и същото не е прекомерно с позоваване на Наредба № 1/2004 г. Противопоставя се на искането за присъждане на разноски в настоящото производство, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на присъединения взискател ТД на НАП Пловдив, който не е взел становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата,като просрочена,а по същество за нейната неоснователност. Посочва, че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1000 лева са били намалени на 480 лева като минималния размер по Наредба № 1/2004 г. По отношение на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ се посочва, че са начислени съобразно Тарифата и се дължат за извършените действия, насочени за събиране на вземането на взискателя.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и в подадения отговор на същата, както и предвид данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.

Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., на обжалване по реда на чл.

435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. По делото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в призовка за принудително изпълнение от 16.04.2025 г., което именно се обжалва. ПДИ е връчена на длъжника на 28.05.2025 г., поради което иницииращата жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Направеното доказателствено искане в жалбата следва да се остави без уважение, доколкото не е необходимо за разрешаването на спора по делото.

2

По същество съдът намира следното: Изпълнителното производство е било образувано като изп. дело № 675/2023г. по описа на ЧСИ П.Н. по молба на взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, чрез пълномощника адвокат С., против длъжника Д. Р. И., въз основа на изпълнителен лист издаден на 27.04.2023 г. по гр.дело №14310/ 2021 г. по описа на ПдРС за събиране на вземане от 130 лева –вноска с падеж 01.09.2021г. по договор за потребителски кредит № 2546/27.05.2021 г., ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на вземането, включително и на разноските, посочен е способ на изпълнение и е извършено възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Представени са адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.06.2023 г. между взискателя и адв.С. за договорено и платено възнаграждение от 1 000 лева. По възлагане от взискателя на осн.чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и наложил запор върху банковите му сметки. На 19.06.2023 г. до длъжника е изпратено съобщение за дълга от 1 605, 80 лева, от които: 130 лева – главница, със законна лихва в размер на 24,92 лева за периода 07.09.2021 г. – 03.07.2023 г., 1000 лева разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и 496, 88 лева – такси по Тарифата по ЗЧСИ, връчването на което не се установява по делото.

С възражение от 26.01.2024 г. длъжникът И. е оспорила приемането на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и е поискала да се начислят такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ за едно изпълнително дело. С молба – становище от 01.02.2024 г. от взискателя е поискано да се намали претендираното адвокатско възнаграждение до размера на 480 лева, което искане е уважено от ЧСИ П.Н..

С разпореждане от 04.03.2025 г. на ЧСИ К.П.в, изпълнителното дело по описа на ЧСИ П.Н. е продължено като изп.дело № 9139/2024г. по описа на ЧСИ К.П.в, предвид Заповед № СД-04- 11/01.11.2024 г. на Министъра на правосъдието и на Заповед № РД 172/12.11.2024 г. на Председателя на Окръжен съд Пловдив за прехвърляне на служебния архив на ЧСИ П.Н..

До длъжника И. е изпратена Призовка за принудително изпълнение за дълга по делото от 16.04.2025 г., включително с обективираното в нея разпореждане за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя до размера на 480 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

По правило отговорността за разноски се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. В този контекст и съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато: делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или разноските са за изпълнителни способи, които не са били приложени. В случая не се установява да е налице някое от 3 посочените изключения в разпоредбата на чл.79 ГПК, освобождаващи длъжника от заплащането на разноските по изпълнението. По същество длъжникът оспорва отговорността си за сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение с довода за злоупотреба с право при образуването на девет изпълнителни производства от взискателя, по които е прието за събиране в прекомерен размер адвокатско възнаграждение. Изложените от длъжника съображения не го освобождават от отговорността му за сторените разноски по принудителното изпълнение, включително на тези за адвокатско възнаграждение. Представеният по делото изпълнителен лист е издаден въз основа на изпълнително основание по чл.404, ал.1 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане на взискателя. Въз основа на изпълнителния титул взискателят е бил процесуално легитимиран да сезира съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство и събиране на съдебно установеното вземане. В законодателната уредба не е предвидено задължение на взискателя да присъедини в едно изпълнително производство всички свои вземания против длъжника, доколкото и същите произтичат от различни изпълнителни основания и за всяко от тях е издаден отделен изпълнителен титул. Фактът, че между страните са водени отделни искови производства, всяко от които е завършило с осъдително решение, подлежащо на принудително изпълнение, не задължава взискателят да търси събирането на всички свои вземания в едно изпълнително производство.

Подобно изискване не е законодателно закрепено, а в разпоредбата на чл.456 от ГПК е предвидена правна възможност, но не и задължение на взискателя да присъедини вземането си. Поддържаните от длъжника доводи за злоупотреба с право от взискателя, установени в искови производства между страните,са неотносими при преценка отговорността на длъжника за разноските в изпълнителното производство, доколкото в същите не се включват в императивно предвидените изключения в разпоредбата на чл.79 ГПК. След като длъжникът е бил осъден с влязло в сила решение и не е платил изискуемото се задължение преди образуване на изпълнителното дело, същият с поведението си е дал повод за образуване и водене на изпълнителното дело и следва да понесе отговорността за разноски, включително за адвокатското възнаграждение.

Настоящият въззивен състав на ПдОС намира за основателно възражението за прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в приетия размер от 480 лева. Предвид задължителното за съдилищата Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от установените в Наредба 1/2004 г. на ВАС, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, от страна на пълномощника на взискателя е извършено действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване на изпълнителен способ и възлагане на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Предвид данните по делото, съдът намира, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК 4 и следва да бъдат намалени до 100 лева. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 100 лева до пълния приет размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 480 лева, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови намаляване на тези разноски до размера от 100 лева.

По отношение оспорването от длъжника на начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ и искането за събирането на една такса по всички образувани изпълнителни дела между страните, съдът намира същото за неоснователно. Според разпоредбата на чл.426 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В разглеждания случая, в изпълнение на своите правомощия и следва като е бил сезиран от взискателя, съдебният изпълнител законосъобразно е образувал изпълнително дело въз основа на представения изпълнителен титул. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, да определя начина на изпълнение. Предвид последното съдебният изпълнител е и бил длъжен да предприеме възложените му от взискателя действия по установяване събиране на паричното вземане по изпълнителния лист, в противен случай би се поставил под угрозата да се ангажира дисциплинарната му отговорност поради неизпълнение на задълженията си. За извършените от съдебния изпълнител действия се дължи заплащането на таксите по ТТРЗЧСИ, отговорността за които следва да се понесе от длъжника съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, доколкото и не се установяват предвидените в нормата изключения. Изложеното не изключва възможността да е налице хипотеза на недобросъвестно упражняване на права, но защитата в този случай следва да се реализира по съотвения исков ред, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител.