Решение № 2361 от 08.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1458/2025
- Вид
- Решение № 2361
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.46 ал.1 т.1 пр.2 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 2361 гр. София, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100501458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т. Р. Д. срещу решение от 15.08.2024 г. по гр.д. №32762/2023 г. на Софийския районен съд, 119 състав, с което е прието за установено, че претендираното от „Топлофикация София“ ЕАД вземане за следните суми:
727,33 лв. за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 59,59 лв. обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14.09.2018 г. до 05.07.2019 г. вкл., 18,81 лв. за услугата дялово разпределение за времето от 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., 2,82 лв. обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30.09.2017 г. до 05.07.2019 г. вкл. и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19.07.2019 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.11.2019 г. по гр.д.
№41893 по описа на СРС против жалбоподателя, съществува, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение, тъй като е наемател на процесния топлоснабден имот. Предвид изложеното, жалбоподателя моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Нелбо” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. За пълнота на изложението следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. По делото не е спорно и е установено от събраните доказателства /писмо от СО, район „Триадица“ и договор за наем №393/24.08.2016 г./, че ответникът е настанен като наемател в процесния апартамент, който апартамент е собственост на Столична община.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и.
В представените по делото изравнителна сметка за периода мес.05.2017 г. – мес.04.2018 г. и талон за отчет на уреди за дялово разпределение от 14.05.2018 г. е посочено, че титуляр на процесната партида е ответникът. Освен това, талонът за отчет е двустранно подписан, поради което и съдът ползва доказателствената му сила. Ето защо, съдът приема, че ищцовото дружество е разкрило партида на името на наемателя, с което действие между наемателя и доставчика на топлинни услуги е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна енергия. По аргумент от разпоредбите на ЗОбС /чл.46 ал.1 т.1 пр.2/, както и на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета с решение №466 по протокол №53 от 14.07.2005 г. /чл.33 ал.1 т.1/ задължението за заплащане на консумативните разноски /каквито безспорно са тези за топлинна енергия/ е в тежест на наемателя, настанен в общинско жилище.
2
Същевременно, съгласно постановките на ТР №2/2017 г. ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов клиент“ по смисъла на т.2а пар.1 ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай наемателят на общинско жилище по силата на сключения с общината договор за наем е предоставил съгласието си и се е задължил да заплаща консумативните разноски, възникнали във връзка с ползването на предоставеното му под наем жилище. Аргумент за това може да бъде почерпен от императивната разпоредба на чл.46 ал.1 т.1 пр.2 ЗОбС, съгласно която неплащането на консумативните разноски дори за три месеца е основание за прекратяване на наемното правоотношение. С оглед факта, че задължен за сумите за топлинна енергия по силата на закона е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота, то следва да се приеме, че при отдаване на същия под наем, за това лице възниква легитимен и правно защитим интерес да уведоми продавача на топлинна енергия, че друг ползва имота, съответни потребява доставяните в същия комунални услуги, и да поиска промяна на титуляра на партидата да бъде извършена, доколкото същият, макар и собственик за периода на отдаване на имота под наем е лишен от ползването на собствеността си по силата на възникналото наемно правоотношение. От друга страна, за продавача на топлинна енергия, който се явява кредитор на вземането за цената на същата, следва да се признае легитимен интерес, съответно право, въз основа на така постъпило от собственика изявление да предприеме действия по промяна титуляра на партидата, предвид, че е налице законово задължение на наемателя в общинско жилище да заплаща консумативните разноски за периода на ползване на същото /съответно със сключването на наемния договор наемателят се е съгласил за това/. По този начин, макар да не е заявил съгласието си за сключване на договор за доставка и продажба на топлинна енергия пряко пред „Топлофикация София“ ЕАД, наемателят е дал такова съгласие пред своя наемодател, поемайки правата и задълженията по наемното правоотношение. С откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество на името на наемателя същият става клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за ползваното от него жилище.
Следователно задължен за заплащане на топлинната енергия за процесното жилище за периода, за който се установи същият да е наемател, е ответникът.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №15696 от 15.08.2024 г., постановено по гр.д.
№32762/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА Т. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4