Решение № 3298 от 18.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13980/2021
- Вид
- Решение № 3298
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3298 гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Гражданско дело № 20211100113980 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът З. М. Н. твърди, че като пътник на задна дясна седалка, в л.а.
Шевролет, с ДК № ****, е пострадала при ПТП, реализирано на 29.05.2021 г. около 16.30 ч. на път ІІ-82, км. 42+534, в посока от гр. Самоков към гр. София в следствие противоправното поведение на водача на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ****, А.Г., който навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал автомобила, в който тя била пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Б.и.“ АД отговаря за вредите, причинени при управлението на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ****. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – фрактура на пета метакарпална кост на дясна ръка; контузия на главата; контузия на гръдния кош; фрактура на Тх8 и Тх9 прешлени. Сочи, че дясната й ръка била имобилизирана, като в продължение на 3 месеца не могла да я използва пълноценно и се нуждаела от чужда помощ в ежедневието. Твърди, че от фрактурата в торакалните прешлени движенията в гръбначния й стълб са ограничени, носи корсет, има нужда от помощ от близки за обслужване на ежедневните си нужди и 1 прекарва ежедневието си предимно на легло. Сочи, че и към момента на подаване на исковата молба все още изпитва ежедневно главоболие, отпадналост, световъртеж, както и посттравматично стресово разстройство и отказва да излиза от дома си и има страх от автомобили. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 80 000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 30 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на отправяне на поканата за доброволно плащане – 29.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Б.и.“ АД оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП и твърди същото да е настъпило при условията на случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на предпазен колан. Счита, че увреждането на прешлените при ищеца не е в причинна връзка с произшествието, а в следствие на дегенеративни промени.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 29.05.2021 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата, около 16.30 ч. ПТП на път І-5, на км.
42+534 /гр. Самоков - гр. София/ с участник 1 л.а. Опел, с рег. № ****, управляван от А.С.Г. и участник 2 – л.а. Шевролет, с рег. № ****.
Според показанията на свидетеля Ж. А., той е бил пътник в л.а.
Шевролет, на предна дясна седалка, когато е настъпило пътно-транспортното произшествие, а зад него седяла З.. Свидетелят сочи, че в един момент се навел и чул шофьорът да казва „този какво прави, ще ни удари“ и в 2 следващия момент свидетелят вдигнал глава и видял бяла кола да лети към тях. След удара въздушните възлглавници се отворили, а колата им се обърнала с колелата нагоре, като прозорците й били счупени. Свидетелят сочи, че всички в колата, включително и З. Н., били с предпазни колани, тъй като автомобилът имал сигнализация при непоставен колан. След произшествието излезли от автомобила и изчакали Бърза помощ. З. охкала и имала кръв по лицето, от стъклата и дясната ръка много я боляла. Свидетелят сочи, че произшествието настъпило при слънчево време и добри метеорологични условия, като водачът на другата кола след произшествието им се извинил, че ги е ударил.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, на който максималната разрешена скорост е 90 км/ч. Л.а. „Шевролет“ се е движел по посока от гр.
Самоков към гр. София, а л.а. „Пежо “в обратна посока, като при разминаване на двата автомобила, по неустановени причини, водачът на л.а. Пежо е отклонил управлявания от него автомобил в ляво и е навлязъл върху пътната лента за насрещно движение и се е реализирало ПТП между л.а. „Пежо“ с предна лява част челно и л.а. „Шевролет“ в предна лява част, след което двата автомобила са се завъртели, а след това л.а. „Шевролет“ се е обърнал на дясната си страна по таван и се е плъзгал до мястото на установяването си.
Според експертизата водачът на лекия автомобил, в който ищецът е бил пътник не е имал време за реакция с цел предотвратяване на произшествието.
Според заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза в следствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на пета дланна кост; контузия на главата; контузия на гръден кош; контузия на ляво рамо и лява лакътна става; контузия на гръбначен стълб в гръден отдел.
Проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на ръката за 4 седмици. Според експертизата в резултат на получените множество травматични увреждания ищцата е претърпяла умерено интензивни болки, дискомфорт и затруднение в хигиенно битовото обслужване за около месец, поради наличието на имобилизация на дясната ръка. Общият оздравителен период за възстановяване на дясната ръка е 2 месеца, а на останалите мекотъканни травми – 15-20 дни, като при ищцата е налице пълно оздравяване.
3
Според комплексната автотехническа и медицинска експертиза към момента на настъпване на произшествието ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.
Предвид заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза възражението на ответника за съпричиняване на противоправния резултат следва да бъде отхвърлено.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от З. М. Н. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 18 000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на ищцата към момента на деликта – на 73 години, кратката продължителността на оздравителния процес и леката степен на контузиите, с изключение счупването на дясната ръка, както и пълното възстановяване. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че уврежданията при ищцата са били с комплексен характер – както в областта на дясна ръка, така и в областта на гръден кош, глава и гръбначен стълб. Съдът взема предвид и обстоятелството, че за период от около 4 седмици на гипсова имобилизация ищецът е бил силно затруднен да се обслужва в битов план и е имал необходимост от помощ на трети лица. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че претърпяването на пътно-транспорно произшествие при конкретните обстоятелства представлява стресова ситуация, свързана с негативни изживявания, както непосредствено след произшествието, така и с известно безпокойство след това. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Не се установява в следствие на произшествието ищцата да е претърпяла посочените в исковата молба травматични увреждания на торакалните прешлени, както и твърденията, че в следствие на такава фрактура се е наложило продължително време да е на легло и с носене на корсет. Не се установява и твърдението в исковата молба, че ищцата е изпитвала посттравматичен стрес, че е в тежко психическо състояние и че болките й са интензивни и са продължили повече от 2 месеца.
Предвид изложеното, предявеният пряк иск следва да бъде уважен за 4 сумата от 18 000,00 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен частичен размер от 30 000.00 лева.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
Ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 29.07.2021г., считано от която дата следва да бъде присъдена лихва за забава.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. Й. Й. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 858.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 720.00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 540.00лева.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника и адв. М.Г. адвокатско възнаграждение.
Уговореното между ответника и адв. Гочев възнаграждение е в размер на 4000,00 лева с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.3, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1430 лева, без ДДС.
Уговореното възнаграждение надвишава минимума. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 1500,00, без ДДС, респ. до размер на 1800,00 лева с ДДС.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и разноски за депозит за вещо лице в общ размер на 1393.33 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на З. М. Н., ЕГН:
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 18 000.00лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 29.05.2021 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на А.Г., като водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ****, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания - фрактура на пета метакарпална кост на дясна ръка; контузия на главата; контузия на гръдния кош и гръбначен стълб, ведно с лихва за забава, считано от 29.07.2021 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен частичен размер от 30 000.00 лева, предявени частично от сумата от 80 000.00 лева, както и отхвърля иска за настъпили вреди изразяващи се във фрактура на Тх8 и Тх9 прешлени и посттравматичен стрес.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на адв. Г. Й. Й. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 858.00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК: ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 720.00 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 540.00лева.
ОСЪЖДА З. М. Н., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК: **** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1393.33 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6