Решение № 4096 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4096 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110102132 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от В. Н. С., ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка В. В. В., ЕГН:**********, против Н. Н. С., ЕГН:********** иск с правно основание чл.

150 от СК, за изменение размера на заплащаната от ответника в полза на децата месечна издръжка определена с Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна, влязло в законна сила на 05.07.2013 година, като се увеличи размера от 80 лева на 600 лева и осъди ответника Н. Н. С., ЕГН:********** да заплаща на В. Н. С., ЕГН:**********, действаща със съгласието на своята майка В. В. В., ЕГН:********** месечна издръжка от 600,00 лева месечно, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание на нейното изменение или прекратяване.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищцата твърди, че родителите й Ваня В. В. и Н. Н. С. са живеели в условията на съвместно съжителство до настъпване на фактическата им раздяла пред месец септември на 2009 г., а тя е родена на **** г. Твърди, че 1 майката й В. В. е сезирала Районен съд- Варна с искова молба за лишаване от родителски права на Н. С. по отношение на детето В. С. и осъждането му да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез нейната майка и законен представител. Твърди, че с Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна, ответника Н. С. е лишен от родителски права по отношение на детето В. С., поради трайно неполагане на грижи без основателна причина и неплащане на издръжка, на основание чл.132, ал.1, т.1 от СК и е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на непълнолетната си дъщеря, чрез нейната майка и законен представител, в размер на 80 лв. с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението - 05.07.2013 г.

Твърди, че от момента на постановяване на размера на издръжката, дължима от ответника Н. Н. С. в полза на дъщеря му В. С., е изминал период от почти единадесет години, през който период потребностите на детето са нараснали в много значителна степен за храна, облекло, за задоволяване на битови, спортни, културни и социални нужди на момичето, като отговорността за удовлетворяването им е реализирана изцяло от отглеждащия родител В. В., като към момента на определяне на размера на издръжката, ищцата е била на 5 годишна възраст, а към настоящия момент е на 16 годишна възраст, обучаваща се в 10-ти „А” клас в Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии „****” в гр.Варна.

Твърди, че във финансова тежест на родителя са закупуването на униформи, обувки, технически пособия, униформени дрехи и обувки, както и такива за училищните спортни занятия, раница, помагала, тетрадки, ученически принадлежности, поддръжката на компютърни и мобилни устройства. Твърди, че има желание да следва висшето си образование в Европа, извън територията на Република България и има интереси към изучаване на английски и немски език и има желание да посещава школи или уроци за допълнително езиково обучение и квалификация.

Твърди, че грижите за нуждите и интересите, отглеждането и възпитанието й са поети изцяло от майката В. В..

Твърди, че ответника Н. С. не присъства в живота й, не полага грижи от възпитателен, морален, нравствен и материален характер. Твърди, че бащата Н. Н. С. е изцяло абдикирал от родителството, не полага грижи за дъщеря си, 2 не търси контакт с нея, а контактите на бащата с детето се свеждат до еднократно изпращане на текстово съобщение веднъж в годината за рождения ден на дъщеря му В.. Твърди, че ответника не е предоставял на ищцата подаръци и издръжка в натура, като е преустановил плащането на дължимата издръжка през 2020 година.

Твърди, че отв.Н. Н. С. живее и работи извън територията на Република България от около 10-12 годишен период и получава възнаграждение в размер, надвишаващ средната работна заплата в страната, като й бил споделил, че ще си купува недвижим имот- къща в Тайланд. Твърди, че той е здрав, в активна и трудоспособна възраст и е в състояние да полага труд и да реализира приходи, за да осигури добър жизнен стандарт за себе си и за детето В..

Твърди, че към момента майка й В. В. В. е регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Варна, считано от 03.01.2025 г., като преди това е полагала труд на длъжност „готвач“ по трудово правоотношение е „****” ООД, е ЕИК **** като сезонна работа в търговски обект- заведение за обществено хранене „****“, при основно трудово възнаграждение 1200 лв, като дохода от полаганата трудова дейност е единствения доход за майката, поради което тя е със сериозно и трайно затруднено финансово положение.

Твърди, че е ангажирана изцяло със своето образование и няма възможност да полага възмезден труд по правоотношение.

Приема, че към настоящия момент и за в бъдеще необходимата минимална месечна сума за издръжката на непълнолетната В. С. е в размер на 900 лева, от които майката, полагаща непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето може да осигури издръжка в размер на 300 лева, а участието на бащата в тази издръжка следва да е в размер на 600 лева.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е родител на детето, както и факта на присъдената издръжка от 80 лева. Оспорва се размера на претендираната издръжка, като оспорва възможността си да заплаща повисок размер на издръжка.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.

3

Ответникът, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно призовани по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира становище за основателност на претенцията.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение №7339/04.06.2025г. съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото, че ответникът е баща на В. Н. С., ЕГН:**********, която живее при майка си, както и, че с Решение № 2848/ 12.06.2013 г. по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна, влязло в законна сила на 05.07.2013 година, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 80,00 лева.

По делото са приети следните писмени доказателства: Удостоверение за раждане на В. Н. С., издадено въз основа на Акт за раждане ****/ **** г. **** г. съставен в гр. Варна, издадено от Община Варна; Решение № 2848/ 12.06.2013 г. постановено по гр.дело № **** по описа за 2012 г. на Районен съд- Варна; Служебна бележка № 15 от 18.09.2024 г., издадена от Директора на ОУ „**** „****" в гр.Варна; Служебна бележка с изх. № 6/ 20.09.2024 г., издадена от „****" ООД; Допълнително споразумение № 1/ 10.12.2024 г. към трудов договор № 80/ 16.05.2024 г., сключен с **** ООД; Регистрационна карта на В. В., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда" Варна.

От приложена служебна бележка № 15 от 18.09.2024 г., издадена от Директора на ОУ „**** „****" в гр.Варна се установява, че през учебната 2024/2025г. детето В. Н. С. е ученик в 10-ти „А” клас на учебното заведение.

От приложени служебна бележка с изх. № 6/ 20.09.2024 г., издадена от „****" ООД; Допълнително споразумение № 1/ 10.12.2024 г. към трудов договор № 80/16.05.2024 г., сключен с **** ООД се установява, че през 2024г. майката В. В. В. е работила като готвач в дружеството и получава основно месечно възнаграждение в размер на 1200лв.

От Регистрационна карта на В. В. В., издадена от Агенция по заетостта, 4

Дирекция „Бюро по труда" Варна се установява, че към 03.01.2025г.- същата е регистрирана като безработна в бюро към труда.

По искане на ищцата бе допуснато събиране на гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля ****, който заявява, че познава ищцата от 2002 г., както и детето В.. Контактували често, основно се събирали в тях, тъй като В. полагала грижи за дъщеря си и нямала много възможност да ходи по гости, затова се събирали в тяхната къща. Преди в годините се виждали 1 – 2 пъти месечно, като от 3 години свидетеля пребивавал във Варна и всяка седмица, поне по 2 - 3 пъти се виждали в тях. Там виждал и детето, което е на 17 години, 11 клас е в момента в училище „****“. Доста често си говорили с детето, докато В. приготвяла вечерята. Питал я какви са й бъдещите планове и какво ще прави като завърши. Заявява, че тя била учудващо ориентирана, че като завърши, иска да започне висше образовани и е проучила възможности за обучение в чужбина, да може да се развива в областта на медицината, тъй като тя учи в такова училище. Ставал свидетел, когато детето искало някакви дрехи и обувки от майка си. Споделяла, че иска да се занимава със спортни занимания, но нямали възможност да удовлетворят тези нейни желания.

Заявява, че от 2002 г. познава В. и никога не е виждал или засичал бащата, нито в тях, нито някъде да са заедно. Често в разговори В. му обяснявала, че той е в чужбина, пътува много и по никакъв начин не спомага за отглеждането на В.. Назад във времето за някакъв период и е давал някакви детски или осигуровки за детето, но към настоящия момент, може би преди година или две, той категорично е спрял да плаща и отказва изобщо да поеме някаква родителска отговорност. Не бил подарявал нищо на детето. Заявява, че преди миналата Нова година я попитал дали има контакт с баща си, дали по някакъв начин, той и изпраща подаръци, тъй като доколкото имал информация, той пребивавал в Тайланд и там работел, но тя отговорила, че не е получавала нищо от него, нито за рожден ден нито за Нова година.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в полза на детето **** месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 80 лева 5 на 600 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.