Определение № 1226 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601551 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на осъдения П. В. Г., чрез адв. И.

Ю. срещу определение №5749 от 22.11.2024 г. по н.ч.д. №7116/2024г. по описа на СГС, НО, 12 състав, с което е оставена без разглеждане молба от 04.11.2024г. на осъдения П. В. Г. за определяне на общо наказание по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК от двете отделни наказания „лишаване от свобода“, наложени с присъда от 27.03.2015г. по дело №15/2014г., постановено от Провинциален съд град Валядолид, Кралство Испания, приспособена на основание чл. 457 от НПК и приета за изпълнение с определение №755 от 14.02.2018г. по н.ч.д. №5849/2017г. по описа на СГС.

В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на определението и за наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С определение № 755 от 14.02.2018 г. по н.ч.д. №5849/2017 г., Софийски градски съд, на основание чл. 457 от НПК е приел за изпълнение присъда на Провинциален съд - Валядолид, Второ отделение, Кралство Испания, постановена на 27.03.2015 г., по дело № 15/2014 г., влязла в сила на 07.10.2015 1 г., с която българският гражданин П. В. Г. е осъден за престъпления по чл.

177bis, ал.1 b), 2 и 4 b); чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от НК на Кралство Испания, съответстващи на тези по чл. 159б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр.

2 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и за престъпления по чл. 392.1, вр. чл. 390, ал. 1 и ал. 2 от НК на Кралство Испания, съответстващо на престъплението по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като на основание чл. 23 от НК е постановил осъденият да изтърпи едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на единадесет години при първоначален „строг“ режим.

Цитираното определение е изменено с решение №182 от 02.05.2018 г. постановено по в.н.ч.д. № 419/2018 г. по описа на Апелативен съд - София, като е отменено в частта, с която е приложен чл. 23 от НК и постановено двете наложени от испанския съд наказания „лишаване от свобода“, общо в размер на 4650 дни, да бъдат изтърпени поотделно. В мотивите на решението подробно са разяснени ограниченията на българския съд относно размера на наказанието и прилагане правилата за съвкупността по българския НК, в хипотезата когато действа като приемащ изпълнението осъдителен акт на чуждестранен съд.

Осъденият Г. е съзрял нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на горните актовете и е депозирал искане за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. №5849/2017 г. на Софийски градски съд и в.н.ч.д. № 419/2018 г. по описа на Апелативен съд София на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

С решение №149 от 29.06.2018г. по н.д. №537 от 2018г. ВКС е оставил искането за възобновяване без уважение, като е утвърдил виждането на въззивната инстанция за невъзможността да се приложи действащата уредба по българското законодателство досежно определяне на общо наказание измежду двете наказания, отмерени от испанския съд, защото това би довело до промяна волята на чуждия съд.

Две години по - късно, осъденият Г. отново предявил претенция за определяне на едно общо наказание, измежду двете наказания, наложени му с приетата за изпълнение по реда на чл. 457 от НК присъда на испанския съд.

С определение от 29.01.2021г. по н.ч.д. № 67/2021г. СГС приел, че са 2 налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и оставил молбата на осъдения без разглеждане.

Определението на СГС преминало успешно въззивна проверка. Същото е потвърдено с определение №447 от 1.04.2021г. на САС. И в двата съдебни акта е даден отговор на претенциите на осъдения за невъзможността да се приложат правилата на чл. 23 и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от българския НК по отношение на двете казания, отмерени от испанския съд.

С молбата, поставила началото на първоинстанционното производство, приключило със сега оспорения акт, отново се настоява за приложението на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК. Този въпрос вече е разрешен с влезли в сила съдебни актове, поради което не може да бъде преразгледан. Изводът на контролираната инстанция в изложения смисъл е правилен и почива на вярна интерпретация на релевантното фактическо положение и приложимия законов регламент. Молбата, с която е сезиран СГС е процесуално недопустима, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, поради което правилно е оставена без разглеждане.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5749 от 22.11.2024 г. по н.ч.д.

№7116/2024г. по описа на СГС, НО, 12 състав, с което е оставена без разглеждане молба от 04.11.2024г. на осъдения П. В. Г., депозирана чрез защитника му, за определяне на общо наказание по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК от двете отделни наказания „Лишаване от свобода“, наложени с присъда от 27.03.2015г. по дело №15/2014г., постановено от Провинциален съд град Валядолид, Кралство Испания, приспособена на основание чл. 457 от НПК и приета за изпълнение с определение №755 от 14.02.2018г. по н.ч.д.

№5849/2017г. по описа на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4