Решение № 106 от 25.07.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Никопол, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100130 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.422 и сл. от ГПК.

Пред РС Никопол е депозирана искова молба от «Т.С.» ЕАД , чрез юрк. Ф.И., срещу Р. П. Л. от гр.С., в която се твърди, че на 30.05.2023г., ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за сумата от общо 540.64лв., за доставена, но незаплатена ТЕ, от която: 431.65лв. – главница за периода м.05.2020г. до м. 12.2020г.; 79.41лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 12.05.2021г.; както и суми за дялово разпределение: 23.32лв. – главница за периода от м.05.2020г. до м.12.2020г.; 6.26лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020г. до 12.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищцовото дружество е предявило настоящият иск в указаният от съда срок.

Твърди се, че ответникът, в качеството на собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. С., 1756, общ.С., бул. Св.К.О. № *,вх.*, ет. *, ап. * е клиент на доставената в процесния имот с аб.№ *****, през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до имота топлинна енергия за битови нужди в количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността , вкл. и стойността на извършената през процесния период услуга дялово разпределение на топлинната енергия, като е изпаднал в забава за плащане на посочените суми за главници. Твърди се също, че собствениците на СЕС, в която се намирал имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Н.” АОД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по 1 отношение на ответника, за сумите посочени по- горе, за които ищцовото дружество се е снабдило със ЗИ по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на НРС.Претендира разноски. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника чрез назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –адв.Т.А. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага че предявеният иск е допустим и основателен.

В с.з., в хода по същество, моли иска да се уважи, съобразно изготвените по делото СТЕ и ССчЕ.

Третото лице – помагач „Н.“ АД, представя писмени доказателства, изразява становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Не се спори по делото и това се установява, от приложеното към настоящото ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на НРС, че ищцовото дружество се е снабдило със ЗИ за процесните суми предмет на настоящото производство, както и че същите са предявили в указаният от съда срок, настоящият иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Безспорно по делото се установява още, че от представените договор за продажба и н.а. за дарение приложени на л. 15-19 че ответницата е притежавала процесният имот, като на 15.12.2020г. същата го е продала видно от договор за н.а. № ***, том8, рег. № ****, дело № **** от 15.12.2020г.

Ищецът е представил договор от 30.09.2022г., при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката между „Т.С.“ АД, в качеството му на възложител и „Н. И.“ ООД, в качеството му на изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., за извършване на услугата дялово разпределение на ТО, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ -024/10.08.2007г.

Представен е и протокол от 15.09.2022г. от Общото събрание на етажните собствениците на сграда на жилищен блок №5, ж.к. Д., бул. К.О. , вх.Б, в който е обективирано взетото решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Н. И.“ ООД, упълномощени са представители, които да сключат договора от името на етажната собственост и да я представляват по време на изпълнение на договора, където под № 15 се е подписал бащата на ответницата. Представен е констативен протокол за удостоверяване идентичност на отделните имоти, подписан от ищцовото дружество и ответницата в качеството и на представител на етажната собественост. Не се спори и това се установява от Заявлението – декларация и удостоверение за наследници, че след смъртта на баща и ответницата е поискала партидата при ищеца за процесният имот да бъде открита на нейно име. Трето лице е представило индивидуални справки за използваната ТЕ за процесният период, талон за отчет, както и фактура за изравнителен отчет.

Пред НРС е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, изготвена от вещото лице Й.Й.. Според заключението разпределение на 2 топлоенергията в сгради в етажна собственост, е направено съгласно нормативната база.

Измерването на ТЕ и АС се извършва от търговски прибори – топломер, като същият находящ се в АС е преминал изискващите се задълителни проверки. Същият е представил в табличен вид и разпределението по пера.

По делото е изготвена и приета и ССчЕ, също неоспорена от страните, от която се установява, че общият размер на претендираните от ищеца и неплатени от ответника суми за процесния период съвпадат с претендираните в ИМ и същите са съобразно посочените в заключението.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл.154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ТЕ и ДР услуги през процесния период, обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер. Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване. От данните по делото се установява, че между страните е налице облигационно правоотношение, като ответникът се явява потребител на ТЕ за битови услуги и на негово име като абонат е открита партида с абонатен №***** .

Правото на собственост на ответника през процесният период, върху процесния ТЕ имот се установява с представеният от ищеца н.а. и индивидуални справки за отчетената ТЕ за процесният период.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.); , действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В този смисъл съдът приема, че първата необходима предпоставка от значение за основателността на исковата претенция е налице. Що се отнася до втория съществен въпрос, релевантен за предмета на спорадоставени ли са претендираните услуги през процесния период- съдът съобрази следното: по делото са приложени справки- извлечения за отчетените показания на ТЕ и ДР в имота на ответника и дължимите суми към ответника, които са осчетоводени в 3 издадените от ищцовото дружество фактури. Горните документи не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, както и изготвените по делото СТЕ и ССчЕ експертизи, поради което съдът приема, че същите установяват размера на процесните задължения в претендираният размер.

Поради това предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо общо 540.64лв., за доставена, но незаплатена ТЕ, от която:

431.65лв. – главница за периода м.05.2020г. до м. 12.2020г.; 79.41лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 12.05.2021г.; както и суми за дялово разпределение: 23.32лв. – главница за периода от м.05.2020г. до м.12.2020г.; 6.26лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020г. до 12.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 30.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски в заповедното производство и в исковото производство, съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК, в размер на общо 1800лв.

По изложените съображения съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. П. Л. с ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумата от общо 540.64лв., за доставена, но незаплатена ТЕ, за имот в гр. С., 1756, общ.С., бул. „Св.К.О.“ № *, вх. *, ет. *, ап. , с аб.№ ***** от която: 431.65лв. – главница за периода м.05.2020г. до м.

12.2020г.; 79.41лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 12.05.2021г.; както и суми за дялово разпределение : 23.32лв. – главница за периода от м.05.2020г. до м.12.2020г.;

6.26лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2020г. до 12.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, , за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/ 16.08.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на РС Никопол.

ОСЪЖДА ответника Р. П. Л. с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумата от общо 1800лв., представляваща разноски в заповедното производство, по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на РС Никопол и в настоящото исковото производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н.“ АД с ЕИК 175367099.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

5