Решение № 4192 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4192 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330119801 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу П. И. Ж., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 260,52 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ***** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., като „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към ответника на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6585/31.07.2024 г. по ч. гр. д. № 13196/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 300 лева, която 1 следвало да бъде върната на 16 броя вноски в срок до 21.01.2022 г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 47,18 %. На същата дата - *** г. ответникът сключил с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който дружеството – гарант се е задължило да сключи договор с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да отговаря солидарно с ответника за задълженията по договора за заем. Сочи се, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си, поради което заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД поканил дружеството – гарант „Файненшъл България“ ЕООД да заплати дължимите по суми, което последното сторило на *** г. С изпълнението на задълженията на ответника по договора за заем „Файненшъл България“ ЕООД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника. За събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 13196/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр. с-в., по което били дадени указания за предявяване на установителен иск. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника П. И. Ж..

Ответникът П. И. Ж., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

С писмено становище вх. № 72847/30.06.2025 г. ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в 2 първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за 3 юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 156,70 лева, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 50 лева – държавна такса и 6,70 лева – такса за изготвяне на преписи.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая са 12,70 лева за държавна такса и 25,41 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.

И. Ж., ЕГН: **********, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, сумата в размер на 260,52 лева /двеста и шестдесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № ***** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на гаранция № ***** г., като „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към ответника на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6585/31.07.2024 г. по ч. гр. д. № 13196/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. И. Ж., ЕГН: **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, сумата от общо 156,70 лева (сто петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) 4 съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 38,11 лева (тридесет и осем лева и единадесет стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 13196/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5