Решение № 1213 от 13.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Пазарджик, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220102009 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 239 от ГПК.

Ищецът Т. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощника си адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че е сключил с ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254 договор за потребителски кредит № 7200312149921/24.06.2024 г. при следните параметри и условия: размер на главницата – 9 500,00 лева, застрахователна премия – 1 904,16 лева, общ размер на кредита – 11 404,16 лева, срок на изплащане – 24 месеца, ГЛП – 22,52 %, ГПР – 24,11 %, общо дължима сума – 14 269,82 лева.

Твърди, че е заплатил по договора за потребителски кредит сумата от 12 548,80 лева, като е направил и допълнителни плащания, чийто пълен размер ще се установи в хода на производството.

Намира договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита застрахователната премия, явяваща се разход по кредита, като по този начин е заобиколил изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Така се е стигнало до увеличаване на размера на дължимата лихва, а доколкото застрахователната премия се плаща директно на застрахователят потребителят е бил лишен от възможността да ползва тази сума реално, въпреки, че заплаща цената на ползване под формата на лихва.

1

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит, счита, че е платил недължимо над главницата сумата от 3 048,80 лева или 1 558,83 евро, която моли да бъде осъден ответникът да му заплати, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С молба с вх. № 27343/02.10.2026 г. ищецът чрез пълномощника си е уточнил, че извършените плащания по договора за потребителски кредит са в общ размер на 13 143,37 лева, а недължимо платената сума над главницата – 3 643,37 лева, с оглед на което е увеличил иска на 1 862,83 евро.

Направил е искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

С протоколно определение от 09.10.2026 г. съдът е допуснал направеното от ищеца изменение на иска.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

Поради това следва да бъде постановено решение, с което предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат в тежест на ответника, като същият бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса, а на пълномощника му – адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер, определен от съда с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно актуалната съдебна практика на СЕС и ВКС при определяне на адвокатското възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ съдът не е обвързан от определен размер на възнагражденията, а следва да извърши индивидуална преценка по всяко дело, като изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, с цел да намери баланса между правото на 2 адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други.

Съдът, като взе предвид вида и цената на предявения иск, липсата на отговор на исковата молба, проведеното едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, както и минималния брой събрани по делото писмени доказателства, намира, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност в сравнение с останалите дела от този вид, поради което приема, че на пълномощника на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150,00 евро с включен ДДС.

Така определеният размер на адвокатско възнаграждение съответства на общоприетите в практиката разбирания за справедливо адвокатско възнаграждение, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и намира баланса между интереса на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на обема на свършената работа по делото, и правото на насрещната страна определеното от съда адвокатско възнаграждение да не е прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 289 и 239 от ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на Т. Б.

Б., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сумата от 1 862,83 евро, недължимо платена над главницата по договор за потребителски кредит № 7200312149921/24.06.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на Т. Б.

Б., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** разноски за държавна такса в размер на 74,51 евро.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – Пазарджик, служебен номер 1800043544, служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „***** адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 евро с включен ДДС.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да 3 поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4