Решение № 27 от 23.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000005 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Повод за започването му е изходяща от „ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД, ЕИК 205841176 гр. Пловдив въззивна жалба против постановеното по т. дело № 641/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение рег. № 416 от 28.10.2025 г., с което е потвърден отказ № ************** от 13. 10.

2025 г. на АВ - ТР, постановен по Заявление вх. № ************** от 10. 10.

2025 г. на „ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД, ЕИК 205841176 гр. Пловдив за вписване на увеличение на капитала на дружеството и обявяване на актуализиран учредителен акт.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяна на същото ведно с отказа и даване на задължителни указания за извършване на вписването.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

Със заявление вх. № ************** от 10.10. 2025 г. упълномощеният от Е. С. К. в качеството й на управител на „ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД, ЕИК 205841176 гр. Пловдив адвокат С. С. А. е заявил за вписване по 1 партидата на дружеството нови обстоятелства изразяващи се увеличение на капитала му от 1000 на 80 000 лв. и обявяване на актуализиран учредителен акт с оглед на това.

Към заявлението са представени главна книга за 2019 и 2020 г., счетоводен баланс и отчет за паричните потоци за 2019 и 2020 г. ,решение на ЕСК, актуален дружествен договор, обяснителна записка и декларация по чл.

13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно и документ за внесена ДТ.

Във връзка със заявлението длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ. В него с оглед съдържанието на решението на ЕСК за увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 на 80 000 лв. е приело, че то се прави чрез капитализирането на внесени на основание чл. 134 от ТЗ от едноличния собственик допълнителни парични вноски в дружеството.

Посочило е, че те не съставлявали имущество на дружеството, което да се трансформира в капитал на същото, а заем от съдружника към дружеството.

Поради това с извършването им той ставал носител на вземане срещу дружеството до размера им.

С оглед на тези разсъждения длъжностното лице е посочило, че при увеличението на капитала на ООД съдружниците се задължавали да извършат парична или непарична вноска. Последната с оглед чл. 73, ал. 3 от ТЗ можела да има за предмет и вземане, т.е. в процесния случай съдружникът следвало да го апортира вземането си породено от направената допълнителна вноска по чл. 134 от ТЗ. Това обаче с оглед чл. 72 и 73 от ТЗ се предшествало от оценка на вземането и изисквало описване на вноската в дружествения дружествения договор /учредителния акт/.

В случая оценка направена по реда на чл.72 от ТЗ нямало, а и нямало да бъде представена с оглед изложеното от заявителя становище в приложената обяснителна записка. Това съобразено с казаното по- горе според длъжностното лице било причина да се откаже вписването на заявеното увеличение на капитала и на обявяването на актуализирания с оглед на това но учредителен акт.

Недоволно от отказа дружеството заявител е подало жалбата до Пловдивския окръжен съд, с която представил и решенията на ЕСК за извършване на допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ.

С решението си ПОС е потвърдил същия, като е приел, че изложените от 2 длъжностното лице съображения са правилни и законосъобразни.

В подкрепа на това в решението е направен анализ на възникналото вследствие на решението за допълнителна парична вноска и извършването й правоотношение между дружеството и съдружника. Посочено е, че породеното от него вземане като всяко друго вземане може да бъде предмет на разпореждане чрез цедиране или друг предвиден със закон способ.

В ход на тези разсъждения е споменато, че всеки имуществен актив, т.е. и вземането има стойност. Подчертано е обаче, че при паричните вземания тя не винаги е еквивалента на размера им, а е обусловена и от други обстоятелства.

Това и факта, че в случая капиталът се увеличавал не чрез парична вноска, а чрез друго имуществено благо изисквало оценка на същото по реда на чл. 72 от ТЗ.

Наред с това е посочено, че увеличаването на капитала чрез апортиране на съществуващо в патримониума на съдружника вземане към дружеството предполагало с оглед на чл.73, ал. 3 от ТЗ описание на същото в учредителния акт, а такова липсвало.

Недоволно от решението дружеството е подало жалбата станала причина за започване на производството пред ПАС.

Жалбата е неоснователна.

С увеличаването на капитала се постига повишаване на стойността на същия. За същото е необходимо на основание чл. 137, ал.1, т. 4 от ТЗ решение на ОСС , което с оглед чл. 137, ал. 3 се взема с единодушие. В него с оглед предмета му е логично да бъде посочен размерът, с който се извършва увеличението, избраният от съдружниците начин, по който то ще се извърши, както и източникът на същия.

Начините за увеличение са посочени в чл. 148 от ТЗ - увеличаване на дяловете, записване на нови дялове, приемане на нови съдружници.

По отношение на източниците изрични предвиждания липсват, но те се извеждат от общите разпоредби на ТЗ относно дружествата, конкретни такива касаещи увеличаването на капитала на определен вид капиталови дружества, а и текстове в други нормативни актове.

От съдържанието на ТЗ е видно, че увеличението може да се постигне с 3 набиране на нови вноски, които може да са парични или непарични. Първите постъпват директно по сметка на дружеството с посочване на основанието за това, а вторите се извършват при спазване на изискванията на чл. 72 и 73 от ТЗ.

В чл. 197 от ТЗ касаещ акционерните дружества се говори, че извършване на увеличаването на капитала е възможно и със средства на дружеството. До извод за такава възможност и то не само при АД се достига и от разпоредбата на чл. 13, ал.1 , т. 4 от ЗДДФЛ, в която се говори за разпределяне на печалбата или друг източник на собствен капитал на ДРУЖЕСТВА под формата на нови дялове и акции, респ. увеличена номинална стойност на съществуващи такива. Това води до извод, че източник за увеличаване на капитала на капиталовите дружества може да са не само вноски било то парични и непарични, но и техни собствени средства. В чл.

197 от ТЗ, а и в чл. 13 от ЗДДФЛ те на първо место са свързани с печалбата. В последната разпоредба обаче законодателят говори и за „друг източник на собствен капитал“. Той за АД е възможно да е такъв от фонд Резервен при наличие на предвидените в чл. 246 , ал. 4 ТЗ предпоставки. По аналогия този фонд ако е създаден с дружествения договор може да се използва като източник на средства за номинално увеличение на капитала и при дружествата с ограничена отговорност ако са налице предвидените в договора предпоставки за това.

За ПАС предпоставките за използването на печалбата като средство за увеличаване на капитала следва да са идентични с тези, при които е възможно изплащане на дивиденти и лихви според чл. 247а от ТЗ.

По отношение на използването на средствата от фонд резервен, както се спомена предпоставките са изрично определени в чл. 246, ал. 3 от ТЗ, респ. в дружествения договор при ООД-то. Изводи за наличие на същите при вписване на увеличението следва да се направи на база проверен финансов отчет за съответната година.

От съдържанието на цитираните правни норми и факта, че печалбата и средствата във фонд „Резервен“ са парично по характер имущество се достига до извод, че източник за номинално увеличаване на капитала са налични парични средства на дружеството от собствения му капитал и то ако стойността на имуществото на дружеството, намалена с дивидентите и 4 лихвите, подлежащи на изплащане е не по-малка от сумата на капитала му.

Сред източниците на собствен капитал са и паричните средства, които съдружниците с оглед това им качество следва да предоставят за функциониране на дружеството. Това и фактът, че извършването на допълнителни парични вноски става възоснова на единодушно решение на ОСС за покриване на загуби на дружеството или при времена необходимост от парични средства за дейността му води до извод, че те също са източник на собствен капитал и могат да са използват като средство за номинално увеличаване капитала на дружеството. В този смисъл е и решение № 467 от 16.07.2004 г. постановено по гр. дело № 1866/2003 г. по описа на ВКС, I т. о.

По конкретния казус е заявено за вписване номинално увеличение на капитала с извършени от едноличния собственик на същия допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ през 2019 г. и 2020 г.

То, както се споена е допустимо и възможно ако към момента на вземане на решението за увеличение чистото имущество на дружеството, намалено с дивидентите и лихвите не е по- малко от капитала му.

В случая от представените със заявлението отчети, а и от всички обявени в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството до извод за наличие на тази предпоставка не може да се достигне при условие, че собствения капитал в тях е отрицателна величина.

Това прави заявеното вписване за увеличаване на капитала невъзможно.

Тук за пълнота е нужно да се посочи, че при допълнителната парична вноска е налице особен вид кредитиране на дружеството, при което съдружникът става кредитор на дружеството с вземане в размер на вноската, а самото дружество негов длъжник.

Това прави логичен извода, че ЕСК може да вземе решение за увеличаване на капитала чрез вноска на това вземане в дружеството по реда на чл. 72 и 73 от ТЗ.

Това на първо место предполага вземанията предмет на извършваната непарична вноска да бъдат оценени по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ. Съответно при съгласие на притежателя им с оценката да се вземе решение по по чл. 137, ар.1, т. 4 от ТЗ за увеличаване на капитала по този начин с изрично описание на вземанията предмет на извършваните от съдружника непарични вноски. В 5 решението също следва да се посочи по кой от посочените в чл. 148 ТЗ начини се извършва увеличаването и с оглед на това увеличената стойност на дяловете и ли новите дялове, които се записват.

Съответно следва да се приеме и нов учредителен акт, който да отговаря на изискванията на чл. 73, ал. 3 ТЗ-да са описани конкретно вземанията, които са предмет на вноската.

В случа тези условия не са налице, което е пречка да се приеме, че увеличението на капитала е станало с факт с непарична вноска на вземанията за извършените вноски по чл. 134 от ТЗ.

Така изложеното води до извод, че не са налице предпоставките за вписване на заявените обстоятелства.

Такива са крайните изводи в обжалваното решение, а и в потвърдения с него отказ на ДЛ при ТРРЮЛНЦ.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 641/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение рег. № 416 от 28.10.2025 г., с което е потвърден отказ № ************** от 13. 10. 2025 г. на АВ - ТР, постановен по Заявление вх. № ************** от 10. 10. 2025 г. на „ВОЛЕНТА КОЗМЕТИКС“ ЕООД, ЕИК 205841176 гр. Пловдив за вписване на увеличение на капитала на дружеството и обявяване на актуализиран учредителен акт.

Решението окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6