Решение № 215 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900022 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Т. И. К. срещу „Булгарплод Варна“ ООД искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на Общото събрание на съдружниците на „Булгарплод Варна“ ООД, проведено на 16.01.2024 г., а именно за:

1. изключване на Т. И. К. като съдружник на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от дружествения договор и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ;

2. поемане от другия съдружник на нейните 25 дяла от капитала и внасяне на номиналната им стойност в брой в касата на дружеството или в дружествената Б.а сметка;

3. освобождаване на ищцата като управител на основание чл. 29, ал. 7 от дружествения договор и чл. 141, ал. 4 ТЗ;

4. търсене на имуществена отговорност от нея като освободен управител на основание чл. 29, ал. 5 от дружествения договор и чл. 145 ТЗ;

5. приемане на учредителен акт, отразяващ настъпилите промени.

В исковата молба се излага, че ищцата е съдружник и управител в ответното дружество „Булгарплод Варна“ ООД на база притежаваните от нея 50% от неговия капитал. На проведеното на 16.01.2024 г. Общо събрание, на което са присъствали и двамата съдружници, били взети атакуваните като незаконосъобразни горепосочени решения.

1

Първото от тях ищцата счита за противоречащо на чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 13, ал. 3 от дружествения договор, тъй като не е била надлежно предварително предупредена за възможността да бъде изключена с посочване на конкретни причини за това. Твърди, че не е извършвала нито едно от предвидените в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ и чл. 13, ал. 3, т. 1-4 от дружествения договор нарушения, като липсата им счита за водеща до незаконосъобразност на решението. Основанията, посочени в протокола от Общото събрание за изключването й намира за бланкетни, неотговарящи на действителността и недоказани. Конкретно посочва, че противно на изложеното в протокола, не е лишавала от достъп другия съдружник или дружеството до търговската му база, находяща се на адрес: ул. „Академик Курчатов“ № 1, тъй като към твърдяната в протокола дата – 20.11.2023 г. то не е имало база на посочения адрес, както и че участието й в капитала на друго дружество - „Булгарплод Варна 2023“ ЕООД не представлява действие против интересите на ответника.

Второто, третото, четвъртото и петото оспорени решения счита за взети в противоречие на чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ и чл. 28, ал. 3 от дружествения договор поради липса на изискуемия според цитираните разпоредби кворум.

Касателно третото решение допълва, че същото е незаконосъобразно и доколкото извършените от нея действия не можели да бъдат квалифицирани като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ. В тази връзка оспорва изложеното в протокола касателно неотчитането на парични средства, нанасянето на имуществени вреди и извършването на дейност, конкурентна на тази на ответника чрез участието й в друго дружество като собственик на капитала му.

По отношение на петото решение сочи, че към датата на събранието, дружественият капитал не е принадлежал на едно лице, поради което и правноорганизационната форма на дружеството не можела да бъде еднолична по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ТЗ. Поддържа и че не са били налице предпоставките за съставяне на учредителен акт съгласно чл. 114, ал. 3 ТЗ.

По изложените съображения моли за отмяна на решенията на общото събрание.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага, че Общото събрание от 16.01.2024 г. е законно свикано и проведено. Оспорва, че релевираното от ищцата основание за отмяна на всички решения - липса на отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, е относимо единствено към решението за изключването й като съдружник, но не и за другите решения.

Отделно от това ответникът сочи, че противно на изложеното в исковата молба, на ищцата, по имейл и чрез куриер, е било връчено такова предупреждение. Излага, че в отговор на изпратеният й имейл, от същия имейл адрес, тя е изпратила уведомление, че няма да може да присъства на насроченото за 14.12.2023 г. събрание, като е приложила болничен лист. Това действие ответникът третира като потвърждение за получаването на отправеното й предупреждение.

Изхождайки от съдържанието на т. 1 от поканата за провеждане на общо събрание на 14.12.2023 г., изпратена й по имейл и куриер заедно с предупреждението, ответникът счита, че поканата следва да бъде разглеждана и като предупреждение за изключване. Подобна функция ответникът поддържа, че може да бъде придадена и на съдържанието на: нотариалната покана за ново Общо събрание на 09.01.2024 г., с резервна дата 16.01.2024 г., връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.12.2023 г.; на нотариално заверения констативен протокол от 09.01.2024 г. от нотариус рег. № 663 в 2

НКРБ за отлагане на Общото събрание от 09.01.2024 г. за 16.01.2024 г., съставен в присъствието на ищцата; и на уведомлението, връчено й от ЧСИ, рег. № 807 в КЧСИ на 05.01.2024 г.

На база действията на ищцата преди получаването на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а именно учредяването на конкурентно дружество с идентичен предмет на дейност и сходна фирма – „Булгарплод Варна 2023“ ЕООД; пренасочване на клиентите на ответника към новосъздаденото дружество; прекратяването на дългогодишен договор, сключен между ответника и трето за спора лице – „Варна плод“ АД за наем на складова база, находяща се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1 и сключване на нов такъв с наемател новоучереденото дружество за същите помещения; произтичащо от това ограничаване на достъпа на другия съдружник до базите и техниката на ответника; както и регистрацията в КАТВарна на всички МПС на „Булгарплод Варна“ ООД като собствени на „Булгарплод Варна 2023“ ЕООД, ответникът счита, че постигането на целената от законодателя с отправяне на предупреждението корекция на поведението на ищцата е било невъзможно. Твърди и че описаните действия са довели до спад и в приходите му. Така, ответникът приема, че всичко посочено е било насочено към увреждането на неговите интереси и репутация. По изложените аргументи, счита, че не само решението за изключване на ищцата, но и тези за освобождаването й като управител и ангажиране на отговорността й като такъв са законосъобразни. Аргументи в подкрепа на последните две решения извлича и от ТР 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и свободата на Общото събрание да освободи по всяко време управителя на дружеството, предвидена в чл. 141, ал. 4 ТЗ.

Поради наличието на противоречиви интереси и възможността да бъде блокирана процедурата по чл. 145 от ТЗ, правилно, според ответника, ищцата не е участвала в гласуването относно ангажирането на отговорността й като управител.

За неоснователни ответникът приема доводите на ищцата относно поемането на освободените дялове от капитала, тъй като това действие е било необходимо за запазването на последния, като решението за това е могло да бъде взето и без гласовете на изключения съдружник, тъй като във вътрешните отношения между двамата съдружници участието на ищцата е било вече прекратено.

Доводи относно законосъобразността на решението за приемане на учредителен акт, отразяващ настъпилите промени, се извличат от разпоредбата на чл. 140 от ТЗ.

В срока по чл. 372, ал. 1 ТЗ е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата поддържа посоченото в първоначалната такава и оспорва изложеното в постъпилия по нея отговор. Твърди, че не е получавала покана за свикване на общо събрание и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ чрез куриер, в която връзка оспорва че подписът върху изготвената обратна разписка е неин. Излага и че другият съдружник никога не е участвал активно в дейността на дружеството, поради което на 03.01.2019г. между него и ищцата е бил подписан предварителен договор за продажба на неговите дялове от капитала на ответника, което изключвало и всякакви негови финансови претенции. Твърди, че ответното дружество никога не е притежавало собствена техника, която да се е намирала в складовата база, находяща се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1.

В срока по чл. 373, ал. 1 е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът поддържа становището си за неоснователност на 3 исковете на база всички наведени от него в първоначалния отговор възражения. Пояснява, че насроченото за 14.12.2023 г. и непроведеното ОС не е било отложено, а другият съдружник, в качеството му на управител, е взел решение за провеждането на ново такова на 09.01.2024 г. с резервна дата 16.01.2024 г. За това Общо събрание е била изготвена нова нотариална покана, връчена на ищцата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поканата е била връчена и чрез ЧСИ, рег. № 807 на 05.01.2024 г., като изхождайки от съдържанието й, ответникът счита, че ищцата е била предупредена за изключването й повече от месец преди събранието. Излага и че имейл адресът, до който е изпратил поканата за общо събрание и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ принадлежи единствено на ищцата. За неотносимо счита твърдението за сключването на предварителен договор.

В съдебно заседание страните редовно призовани чрез процесуалните си представители поддържат предявените искове, респективно отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.74 от ТЗ

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор.

По делото се установи, че ищцата е имала качеството на съдружник и притежавала 25 дяла от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД.

С покана, приложена на л.56 от делото е свикано от управителя М.К., той и съдружник извънредно общо събрание на съдружниците за 14.12.2024г.

Свикването на общо събрание е в правомощията на управителя, според разпоредбата на чл.138, ал.1 от ТЗ. Поканата съдържа дата, час и дневен ред, в съответствие чл.139, ал.1 от ТЗ.

Поканата съгласно заключението по съдебно техническата експертиза, което не е оспорено и следва да бъде кредитирано, като прикачен файл е изпратена от М.И. чрез неговата електронна поща на 28.11.2024г. на имейл ******. Към съобщението е бил и прикачен и файл „предупреждение за изключване на съдружник“. То е получено в пощенската кутия на ******.

В отговор на поканата е изпратено от същия имейл адрес съобщение, с прикачени уведомление от Т. И., подписано от същата и болничен лист – 4 констатации на вещото лице. В уведомлението е посочено, че поради влошено здравословно състояние съдружникът не може да се яви на извънредното общо събрание.

Взето е решение, обективирано в протокол от 14.12.2023г., с нотариално заверени подпис и съдържание да се свика ново събрание на съдружниците с посочване на резервна дата.

С покана, наименована като „уведомление“ /л.64 от делото/ е свикано събрание за 09.01.2024г. от 15.00ч. и с резервна дата - 16.01.2024г., с дневен ред, идентичен с предходната покана. Тя е връчена лично на ищцата на 05.01.2024г. чрез ЧСИ. Не са ангажирани доказателства, че подписът не е на ищцата.

Поради незпазен срок по чл.139, ал.1 от ТЗ, а именно поканата да е получена от всеки съдружник най – малко 7 дни преди датата на заседанието, съгласно констативен протокол рег. №30, том 1, акт №1 от 2024г. присъстващите съдружници /М.И. и Т. К./ са приели, че събранието ще се състои на 16.01.2024г.

Предвид горните факти съдът приема, че събранието е свикано редовно с надлежно връчена покана, поради което пристъпва към разглеждане на останалите твърдяни пороци на оспорените решения.