Решение № 339 от 12.07.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110202165 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „МИТ“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0000055/25.01.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно като постановено при неправилно установена фактическа обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Намира, че е нарушено правото му на защита, тъй като в НП не е посочено конкретно качество на санкционирания субект и не е отразена собствеността на автомобила, с който е извършен превозът. Счита, че не е било налице задължение за водача да притежава карта за квалификация и следователно не е налице административно нарушение. Намира, че в НП не са отразени надлежно приложимите нормативни разпоредби, както и че наказващият орган не е отговорил обосновано на депозираното възражение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от въззиваемата страан юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се 1 представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на товари №6903. Със Заповед изх.

№1026/08.08.2020г., издадена от управителя на дружеството, било наредено да се извърши транспорт за собствена сметка на авточасти по маршрут ВарнаСловакия-Чехия-Варна с час на тръгване 11,40ч. на 08.08.2020г., с автомобил, собственост на дружеството, от шофьор М. И. П.. Посоченото лице притежавало карта за квалификация на водача № Р***г., но срокът й на валидност бил до 28.01.2017г. Въпреки това водачът извършил разпоредения му превоз с товарен автомобил „Mercedes 416 CDI“, с рег.№ В 5694 СТ.

Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна от св.К. Н. К.- ст. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „МИТ“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 09.11.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на товарен автомобил от категория N 2, с който е извършен международен превоз на товари за собствена сметка, с водач М. И. П., без същият да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството; бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 25.01.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 2 на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля К. Н. К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените тахографски листи, Заповед изх.

№1026/08.08.2020г., Заповед №9/07.08.2020г. и Справка от Система за преглед на DQC карти, от които е видно, че към момента на нарушението М.

П. не е разполагал с валидна карта за квалификация на водача, но е извършил наредения му превоз. В цитираната Заповед изх. №1026/08.08.2020г. изрично е отразено, че водачът следва да извърши транспорт на авточасти за сметка на дружеството. При положение, че от самата заповед, възлагаща на водача извършването на процесния превоз, е видно, че същата е издадена във връзка с извършване на превоз на товари за собствена сметка, съдът не намира основания да се съмнява в това обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид превоз.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП ( ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или 3 упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Цитираната норма установява задължение за посочените лица да не допускат осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания.

Санкционираното дружество има качеството "превозвач" по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за превоз на товари №6903. В това си качество е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл.7б, ал.1 от ЗАвП, между които е и притежаването на карта за квалификация на водача за съответната категория.

Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон. На следващо място, разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението) задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача .

4

Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвПр, т ъй като е издадена на осн. чл. 7б ал.9 от същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата П. не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Следователно, като е допуснало водач, който не отговаря на изискванията, определени със ЗАвПр (чл.7б, ал.1 от посочения закон) и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му (Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ , издадена на осн. чл.7б, ал.9 от ЗАвПр) да управлява превозно средство за превоз за собствена сметка на товари, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В практиката си ВАдмС приема последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС , въпреки липсата на съответна карта за квалификация, да осъществяват превоз, осъществява състава на административното нарушение по чл. 96г ал. 1 предл. второ от ЗАвтПр (Решение № 1301 от 27.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1349/2019 г. Решение № 819 от 1.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 924/2020 г.).

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.

Правилно и законосъобразно административно наказателната отговорност е насочена към дружеството-жалбоподател. Със задължението да не допуска извършването на превоз на товар за собствена сметка от водач, непритежаващ съответна карта за квалификация, е натоварен превозвачът, който и следва да носи отговорност за неизпълнението на това задължение.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения 5 на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.