Решение № 365 от 27.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Русе, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500760 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„Топлофикация Русе” АД Русе обжалва решение № 1214/19.08.2026 г., постановено по гр. д. № 3941/2026 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените против дружеството от Б. А. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 КТ. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Възразява срещу извода на районния съд, че в конкретния случай не е преодолЯ. закрилата по чл. 333 КТ. Заявява, че работодателят е поискал и получил предварително разрешение от Инспекцията по труда, което е било налице преди връчване на заповедта за уволнение. Поддържа, че районният съд неправилно е приравнил мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ на разрешението на Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1 КТ, чийто решаващ акт е бил своевременно издаден. Възразява, че мнението на ТЕЛК има само информативен характер и не обвързва Инспекцията по труда по задължителен начин. Поддържа още, че неправилно в случая районният съд е приложил автоматичната санкция по чл. 344, ал. 3 КТ, която намира за неотносима към случая. Отделно от това възразява, че полученото ЕР на ТЕЛК не установява здравна пречка за прекратяване на ТПО, т. е. становището на 1

ТЕЛК потвърждава, че заболяването на ищеца не съставлява абсолютна пречка за прекратяване на ТПО и адаптация към друга подходяща длъжност. Заема позиция, че добросъвестно предложил такава на служителя си, което обаче неправилно не е отчетено от съда. По съображенията си за законосъобразност на уволнението и предвид обусловеността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от него поддържа неправилност на решението и в частта, с която Б. С. е възстановен на длъжност.

Излага още аргументи, че в щатното разписание неговата длъжност вече не съществува. Претендира отмЯ. на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Иска да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по жалбата Б. А. С. чрез адв. Т. П. оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да му се присъдят разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Производството по делото е образувано по предявени от Б. А. С. против жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмЯ..

От фактическа страна страните не спорят, че по силата на трудов договор от 02.12.2002 г. са били в трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт“, както и че то е прекратено от ответника със заповед № 6 от 09.04.2026 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Безспорно е установено, че на 10.03.2026 г. работодателят е изискал от ищеца информация дали страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г., в отговор на което на 11.03.2026 г. Б. С. представя подробна медицинска документация, удостоверяваща, че страда от „неинсулинозависим захарен диабет“- заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МЗ. Установено е също така, че на 03.04.2026 г. работодателят е отправил искане до Дирекция „Инспекция по труда" – Русе да му бъде разрешено да прекрати ТПО с ищеца и искане до ТЕЛК за мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ. На 08.04.2026 г. ДИТ - Русе е дала разрешение, а с ЕР от 23.04.2026 г. ТЕЛК е дала мнение, че съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ лицето подлежи на закрила при съкращение от уволнение и може да се адаптира на ново работно място съобразно квалификацията и възможностите. 3аповед № 6/09.04.2026 г. е връчена на ищеца на 14.04.2026 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът приел, че при уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, доколкото ищецът е служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, работодателят му следва предварително да поиска и получи разрешение от ДИТ за 2 прекратяване на трудовото правоотношение, както и да поиска и получи мнението на ТЕЛК. В случая това изискване е спазено по отношение на разрешението от ДИТ, което е от 08.04.2026 г. и предхожда уволнението, което е осъществено със заповед № 6 от 09.04.2026 г. на работодателя. Мнението наТЕЛК обаче е от 23.04.2026 г., което е 10 дни след прекратяването на трудовото правоотношение. Формирал извод, че изискването на закона е мнението на ТЕЛК да бъде не само поискано, но и получено преди извършването на уволнението, Поради това, че работодателят не е спазил императивното изискване на чл.333, ал. 2 във вр. ал.1, т.3 от КТ при уволнението на ищеца, то се явява незаконосъобразно и предявените искове следва да се уважат.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че № 1214/19.08.2026 г., постановено по гр. д. № 3941/2026 г. на Русенския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Първоинстанционният съд е изградил преценката си за основателност на претенциите въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства обосновава извод и на въззивния съд за основателност на наведения от ищeца /въззиваема страна/ довод за незаконност на уволнението поради нарушаване на предвидената в чл. 333, ал.1, т. 2 КТ предварителна закрила, което налага отмЯ. на уволнението на формално основание - съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, без разглеждане на трудовия спор по същество. Даденото от районния съд разрешение е изцяло съобразено с постоянната практика на съдилищата по този въпрос, вкл. на ВКС по чл.

290 ГПК- Решение № 492/17.06.2010 г. по гр. д. 477/2010 г., IV г. о., Решение № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., Решение № 355 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 615 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 424 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК, и др. В нея е застъпено становището, че закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на 3

ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмЯ. на уволнението без да се разглежда спорът по същество.

Нормата на чл. 333, ал. 2 КТ е ясна в указанието, че мнението на ТЕЛК, макар да не е задължително за Инспекцията по труда, следва да бъде взето, при това във връзка с конкретното уволнение.

В допълнение следва да се посочи, че действително Инспекцията не е задължена да се съобрази с мнението на ТЕЛК, но трябва да го има, за да се спази формалната страна за правомерност на издаденото разрешение. В конкретния случай разрешението от Инспекцията по труда е дадено без към него да е приложено решението на ТЕЛК.

Във връзка с възраженията на работодателя следва да се посочи, че без правно значение е получаване на мнението на ТЕЛК в един последващ момент - на 23.04.2026 г., тъй като преодоляването на закрилата се изисква към момента на връчването на заповедта по арг. на чл. 333, ал. 7 КТ.

При тези съображения, уволнението на Б. С., извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ със 3аповед № 6/09.04.2026 г. на изп. директор на „Топлофикация Русе” АД се явява незаконно и като такова подлежи на отмЯ. на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

При извод за основателност на главния иск и предвид обстоятелството, че служителят е работил на безсрочен трудов договор, чието действие не е прекратено на друго основание, съдът намира, че основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В обобщение, о бжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на пълномощника на въззиваемия следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1214/19.08.2026 г., постановено по гр. д. № 3941/2026 г. на Русенския районен съд.

„Топлофикация-Русе”ЕАД

Русе,

ЕИК

117005106 ДА

ЗАПЛАТИ на Б. А. С., ЕГН ********** сумата от 300 евро- разноски по делото..

ОСЪЖДА

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5