Решение № 5474 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5474 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100510492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 128095/07.08.2024 г. срещу постановление от 03.07.2024г. по описа на ЧСИ Г.К. от длъжника „И.С.К.“ ООД, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изп. дело № 20249240401760 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като молбата му е била оставена без уважение неоснователно от ЧСИ. Твърди се, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Излага съображения, че е извършил превод по банкова сметка, по която адв. Б. е упълномощено лице, поради което счита, че е налице надлежно плащане на задължението.

Поддържа, че е действал добросъвестно и е положил нееднократно усилия да изпълни задължението си, като многократно е търсил съдействие от кредитора. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното постановление и прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят е депозирал становище.

Намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено постановлението на ЧСИ. Излага съображения, че длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа, че плащането не е извършено към действителния кредитор. Твърди, че пощенският запис не представлява доказателство, че сумата е реално изплатена, тъй като длъжникът може по всяко време да изтегли обратно неполучения пощенски запис.

1

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че в случая не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Твърди, че плащането е извършено към юридическо лице, а не към първоначалния кредитор.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима. По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК установява изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство. Според т. 1 от ал. 1 на чл. 433 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Първият спорен въпрос е внесена ли е от длъжника сумата преди образуване на изпълнителното дело. Видно от представеното преводно нареждане от 13.10.2023г. в полза на адвокат К.И. Б. е била заплатена сума от 300 лв. В преводното нареждане е посочено името на получателя, кое точно задължение се погасява, /а именно отразеното в изпълнителния лист, във връзка с което е образувано изпълнителното дело/ конкретна банкова сметка и номер на операцията, което сочи, че плащане действително е извършено.

Видно от представеното преводно нареждане от 13.10.2023 г. в полза на кредитора адв. Б., сумата е платена много преди образуване на изпълнителното дело, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. От представената справка на БНБ от 10.10.2023 г., се установява, че К.И. Б. е упълномощено лице за опериране със суми по сметката, по която е заплатена дължимата по изпълнителния лист сума. Ето защо, неоснователни са възраженията на взискателя и съдебния изпълнител в този смисъл.

Отделно от това, следва да се посочи, че законът не изисква изрично посочване на доказателство за реалното получаване на сумата от страна на кредитора, а само доказателство за това, че сумата е внесена за него, като от волята на кредитора зависи дали ще получи изпълнението или не.

С оглед на изложеното по – горе, настоящия състав намира, че представеното преводно нареждане от 13.10.2023г. удостоверява заплащане на сумата от 300 лева в полза на първоначалния кредитор. От преводното нареждане личи ясно кое конкретно вземане на адвокат Б. се погасява, поради което следва да се приеме, че сумата е внесена за първоначалния кредитор, 2 преди на длъжника да бъде съобщена цесията, и е била на разположение на последния към момента на образуване на изпълнителното дело от цесионера.

В хипотезата на внесена за първоначалния кредитор сума по изпълнителния лист, преди на длъжника да бъде съобщена цесията и преди образуване на изпълнителното производство, въпросът следва да бъде разгледан на плоскостта на добросъвестно упражняване на права съобразно чл. 3 от ГПК. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В конкретния случай цесията има действия спрямо длъжника от момента на съобщаването й, като изпълнение на първоначалния кредитор, преди съобщаване на цесията, освобождава длъжника от отговорност. В случая плащане на първоначалния кредитор е извършено преди образуване на изпълнителното производство и към датата на образуването не е налице подлежащо на изпълнение вземане.

В допълнение следва да се отбележи и следното. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От приложения препис от изпълнителното дело не се установява по безспорен начин, че длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне преди завеждане на изпълнителното дело. Следователно сключеният договор за цесия, макар и породил действие между страните, не е противопоставим на длъжника, по аргумент от чл. 99, ал. 4 ЗЗД и изпълнението на 13.10.2023 г. на предишния кредитор е освободило длъжника от задължението му.

Следва да се има предвид и, че видно от представените по делото доказателства, длъжникът е положил нееднократно усилия да изпълни задължението си към К. Б.. Извършените от него действия съставляват добросъвестно поведение на длъжника да изпълни задължението си и са извършени преди образуване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят е търсил съдействие от кредитора си, необходимо му за погасяване на задължението си. Като неоправдано не е приел предложеното му изпълнение и не е дал необходимото на длъжника съдействие, адв. Б. е изпаднала в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД.

В заключение настоящият състав намира, че цедирането на вземане от адвокат с право на вземане за хонорар, за което му е издаден изпълнителен лист, в полза на търговско дружество, упълномощило друг адвокат за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, ненадлежно уведомяване на длъжника „И.С.К.“ ООД от цедента К. Б. за цесията и неоказване на нужното съдействие за точно и своевременно изпълнение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъде заплатен дългът, отказът още преди снабдяване с изпълнителен лист да получи сумата от 300 лева и завеждане на изпълнително дело от цесионера, представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права.

Налице е основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изложените съображения налагат извод за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК - от длъжника е 3 представено доказателство за плащане, извършено към първоначалния кредитор, преди на длъжника да бъде съобщена цесията, в резултат на което дългът е изцяло погасен, и то към момент, предхождащ образуване на изпълнителното производство.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.

433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. По аргумент на противното, ако длъжникът е изпълнил задължението си преди започването на изпълнителното производство, сторените от взискателя разноски са за негова сметка.

Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на съдебния изпълнител, с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело 20249240401760 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК по отношение на длъжника.

По разноските в настоящето производство.

Неоснователна се явява претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. В този смисъл и определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на "И.С.К." ООД, с ЕИК *******, постановление от 03.07.2024г., обективирано в съобщение изх. № 51272/03.07.2024г., с което е оставена без уважение молбата на "И.С.К." ООД за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК на изпълнителното производство по изпълнително дело № 220249240401760 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ и възлагане на разноските в тежест на взискателя.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие 4

СГС, с указания за произнасяне по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5