Решение № 599 от 13.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110151660 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.23 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари (CIM), Притурка В към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 09.05.1980г., вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА твърди, че в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ е заплатил на застрахования ФИРМА сумата от 2 697,44 лв., представляваща обезщетение за вреди на товар – 101 броя дървени плоскости, настъпили по време на извършен от ответника ФИРМА превоз на товара от гр. Ч., Т до гр. Св., Б. в периода от 08.01.2021г. до 12.01.2021г. в резултат на проникнали атмосферни води в товарното помещение на два вагона. Поддържа, че на 08.01.2021г. ответникът е приел за превоз товар, предназначен за получателя ФИРМА, представляващ дървени плоскости с меламиново покритие на обща стойност 31 767,06 евро, съгласно фактура №OR020210000004 от 07.01.2021г., издадена от изпращача.

Товарите са били натоварени в общо четири отделни вагона на влак №45138, като за стоката във всеки вагон е издадена отделна товарителница. Поддържа, че увреденият товар е бил натоварен във вагон №31753547131-0 с товарителница №37 и във вагон №31753546237-6 с товарителница №38. Излага доводи, че стоката е била предадена от превозвача на получателя на 14.01.2021г. и на 15.01.2021г., като на 15.01.2021г. бил извършен оглед от авариен комисар в складовата база на получателя ФИРМА в гр. Ст.

З., при който е установено, че са увредени 101 броя ламинирани плоскости, като стойността на щетата е 2 697,44 лв. За извършения оглед е съставен авариен протокол и е начислена такса за извършения стоков контрол в размер на 420 лв., която била платена от ищеца на увреденото лице. Ищецът поддържа, че на 19.01.2021г. при него постъпило уведомление от получателя ФИРМА за настъпилата щета и на 22.03.2021г. той платил застрахователно обезщетение в размер на 2 697,44 лв. на застрахования ФИРМА. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3 117,44 лв., 1 представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на товар – 101 броя дървени плоскости, настъпили по време на извършен от ответника ФИРМА превоз на товара от гр. Ч., Т до гр. Св., Б. в периода от 08.01.2021г. до 12.01.2021г. в резултат на проникнали атмосферни води в товарното помещение на вагони №31753547131-0 и №31753546237-6, с включени ликвидационни разноски е размер на 420 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.09.2021г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 107,16 лв. за периода от 13.04.2021г. до 02.09.2021г. Претендира разноски.

Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че предявяването на рекламацията на щети на товара не е извършена от правоимащо лице съгласно чл. 43, § 2 CIM, не е заведена поотделно за всеки един от превозните договори и към нея не са представени в оригинал товарителниците съгласно чл. 43, § 6 CIM, поради което счита, че предявените искове са недопустими. Излага доводи, че вагони №31753547131-0 и №31753546237-6 са приети от ФИРМА в общата гранична гара Капъкуле на 11.01.2021г. в 21:25ч. като част от състава на влак №45138 с вагонна ведомост № 24 и са пристигнали на гара Св. на 11.01.2021г. в 22:30ч. След пристигането е извършен извършен търговски преглед на влака от служители на ответното дружество и е установено, че на три от вагоните има скъсан брезент, но няма посегателство на товара и той е без видими повреди. Твърди, че посочените от ищеца вагони са предадени на представител на получателя ФИРМА на 13.01.2021г. в 12:00ч. с приемо-предавателна ведомост образец ДП-14 №11/13.01.2021г., редовни в търговско отношение и без забележки. Разтоварването е извършено от получателя без присъствието на представител на превозвача и празните вагони са върнати обратно на превозвача на 14.01.2021г. в 10:00ч. редовни в търговско отношение и без забележки.

Поддържа, че доколкото товарът е приет от получателя без забележки и на основание чл. 47, §1 CIM, правото на иск на получателя е погасено. Оспорва протокола, изготвен от авариен комисар, доколкото същият е изготвен след връщането на вагоните от получателя на превозвача и не е ясно дали касае товара, който е бил превозван с тези вагони. Навежда доводи за неспазена процедура по чл. 42 CIM. Счита, че са налице предпоставките за освобождаване на превозвача от отговорност на основание чл. 23, § 3, б. „с“ CIM. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

По иска по чл.23 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари (CIM), Притурка В към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 09.05.1980г., вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните ф а к т и : да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, за което ответникът отговаря, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач – настъпване на вредите по време на превоза, извършван от ответника в резултат неизпълнение на договорните му задължения, произтичащи от договора за превоз, както и предявена рекламация пред превозвача от правоимащото лице.

Безспорно между страните по делото, а и от представената по делото застрахователна полица по застраховка „Товари по време на превоз“ №30700100002665 от 21.01.2020г. се установява, че между ищеца и ФИРМА е било 2 налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане със срок на застрахователно покритие от 02.02.2020г. до 01.02.2021г. с предмет пратки на материали /ПДЧ и МДФ/ за мебелопроизводство от Т за Б. чрез железопътен транспорт, чийто транспорт се извършва изцяло или частично извън територията на Република Б..

Не се оспорва, а и от приетите по делото като писмени доказателства товарителница за вагон №31753547131-0 и товарителница за вагон №31753546237-6, се установява, че на 08.01.2021г. изпращачът Райкам Ложистик Таш. Мад. Орм. Юрн.

Сан. Тидж. Лтд. Шти. е натоварил във вагон № 31753547131-0 12 палета, 360 бр. ПДЧ, покрито с меламин, с тегло 27 789 кг. и във вагон № 31753546237-6 18 палета, 539 бр.

ПДЧ, покрито с меламин, с тегло 36 068 кг., адресирани до получател ФИРМА, които превози следва да се извършат чрез железопътен транспорт от турски превозвач от Ч., Т до Капъкуле, Т и от български превозвач от Капъкуле, Т до Св., Б.. Видно от удостовереното в товарителниците, вагоните са пристигнали на гара Св., Б. на 11.01.2021г., като същите са предадени на представител на получателя ФИРМА – Г. И.

Д. на 13.01.2021г. Последното обстоятелство се установява от представената по делото ведомост № 11 за предаване и приемане на вагон, обр. ДП-14 от 13.01.2021г., както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. И.

Д. и К. Д. К..

От показанията на свидетеля Г. Д. се установява, че вагоните, в които е превозван товарът по цитираните товарителници, са такива с мушама, поради което първо се проверяват на международния коловоз от гранична полиция. При извършената проверка са констатирани нарушения по брезента – скъсан, разцепен. Вагоните са подадени на разтоварен коловоз от служители на ответното дружество на 13.01.2021г. с товарителниците и протокол ДП-14, в които е записан часът и номерата на вагоните, след което са пристъпили към процедура по обмитяване на стоката и разтоварване.

След разтоварване на вагоните със същия протокол ДП-14 се връщат на ФИРМА.

Според свидетеля Д. при констатирана щета, същата не се отразява в протокола ДП-14.

Съгласно показанията на свидетеля Д., щетите по товара са констатирани при отварянето на вагоните на 13.01.2021г. в присъствието и на служители на ответното дружество и това обстоятелство било отразено в протокол на ответника. Според свидетеля Д. рекламация пред ответника не е предявявана от ФИРМА, а от застрахователя.

От показанията на свидетеля К. К. се установява, че при пристигане на вагоните на гарата в гр. Св. на 12.01.2021г. е извършен оглед на същите от служители на ответното дружество и Митница, на който свидетелят не е присъствал и при който е констатирано срязване на брезента на три от вагоните. Свидетелят посочва, че е присъствал при отварянето на увредените вагони на 13.01.2021г. на гарата в гр. Св. и е видял срязванията по брезента и намокрени плоскости, които са били вътре в тях.

Излага доводи, че при отварянето на вагоните в гр. Св. е присъствал и представил на ответното дружество, който също е видял увредените плоскости. Според свидетеля повредите са били видими. Плоскостите са били пренесени в склада на ФИРМА в гр.

Ст. З. същия ден – 13.01.2021г., а на 15.01.2021г. е извършен оглед от авариен комисар на намокрените плоскости и е констатирано, че 101 броя са напълно или частично увредени. Свидетелят К. посочва, че е взел пряко участие при извършването на огледа.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. Д. Д., Ж. Н. З., М. Г. Н. и Г. М. Ст. – служители на ответното дружество на гара Св., които заявяват, че не си спомнят за конкретния превоз на товар, но 3 посочват каква е процедурата при такива превози от Т. От показанията на свидетелите еднозначно се установява, че при пристигане на товар от Т на гара Св. и при констатирана повредена на вагоните – скъсана мушама, скъсана пломба, се съставя протокол С20, в който се описва това обстоятелство. Предаването на товара на клиента се осъществява с документ ДП-14.

Според свидетелите Д. и Ст. след приемане на товара от клиента, ако той има някакви забележки, те се отразяват в този документ ДП-14 като забележка, а според свидетелите З. и Н. – вагонът се предава на получателя с ДП-14, отваря се и ако има повреди по товара се съставя акт – ЧИТ-20, който се подписва от двете страни – от представител на получателя и от представил на ФИРМА, като в ДП-14 не се отбелязват вредите.

Съдът намира, че от свидетелските показания безспорно се установява, че щетите по товара са констатирани при отварянето на вагоните на 13.01.2021г., като същите се изразяват в намокрени ПДЧ плоскости. Съгласно чл. 42 CIM когато правоимащият посочи частично повреждане на товара, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала, копие от който се връчва на правоимащия. В настоящия случай ищецът нито твърди, нито доказва да е съставен такъв протокол след приемане на товара на 13.01.2021г., в който да са констатирани конкретно претендираните от него щети – 101 броя дървени плоскости и именно те да са превозвани с вагони №31753547131-0 и №31753546237-6, както и колко от тях са били предмет на договора за превоз, касаещ вагон №31753547131-0 и колко от тях за договора, касаещ вагон №31753546237-6. Съгласно чл. 47, §1 CIM приемането на товара от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне на стоката, а съгласно § 2 правото на иск не се погасява: в случай на частично изгубване или повреждане, ако изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с чл. 42 преди приемането на стоката от правоимащия или констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с чл. 42, не е била извършена единствено по вина на превозвача; в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на стоката от правоимащия, ако той поиска констатация в съответствие с чл. 42 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок от седем дни след приемането на стоката. От събраните свидетелски показания безспорно се установи, че в случая се касае за явна вреда /намокрени ПДЧ плоскости/, като товарът е приет на 13.01.2021г. без да бъде съставен при самото приемане протокол по реда на чл. 42 CIM.