Решение № 14 от 01.02.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр. Добрич, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20213200500731 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г. П. П. от гр.Каварна, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260076/05.08.2021г. по гр.д.

№360/2019г. на Каварненския районен съд, с което съдът

– е признал за установено по отношение на въззивника съществуването на задължение към "Банка ДСК"ЕАД по заповед за изпълнение №286/25.09.2018 г, издадена по ч.гр.д.№ 642/2018 г. на КРС за сумата 5519.80 лева – главница по договор за кредит от 11.06.2015г., сключен между "Банка ДСК"ЕАД и наследодателя на въззивника -М.П., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 03.09.2018г. до окончателното плащане; сумата 1383.88 лева – договорна лихва за периода 08.12.2015г. – 03.09.2018г.; сумата 133.69 лева – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата 145 лева – дължими такси и разноски, както и

– е отхвърлил предявения от въззивника срещу „Групама животозастраховане“ЕАД обратен иск по чл.238 ал.1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати на „Банка ДСК”ЕАД сумата 7182.37 лева, представляваща: 5 519.80 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2018г. до окончателното плащане; 1 383.88 лева – договорна лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133.60 лева – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145 лева – дължими такси и разноски по кредита.

Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати от първоинстанционния 1 съд нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

В частта по предявения срещу въззивника иск по чл.422 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд направил необосновано заключение за липса на неравноправни клаузи в кредитния договор, от който произтичат спорните вземания. Изобщо не било обсъдено посоченото от въззивника, че клаузите в договора не са индивидуално уговорени и липсата на провеждане на обратно доказване от страна на кредитора. С позоваване на практика на Европейския съд, Върховния касационен съд, окръжни и районни съдилища се поддържа становище за неиндивидуалност и наравноправност на договорната лихва, годишния процент на разходите и лихвата за просрочие, уговорени в интерес на кредитора, без предварителна яснота за кредитополучателя относно начина на формирането им и без възможност за същия да влияе в тези насоки. При тези пороци договорът за кредит бил недействителен и кредитополучателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но нямал задължение за лихви и разходи, неправилно присъдени от първоинстанционния съд.

Кредитният договор бил недействителен още и, с оглед съдържащата се в него неравноправна клауза с изискване за сключване от кредитополучателя на застраховка „Живот”. Сключената такава, поради неподписване на застрахователната полица, била недействителна и, тъй като била условие за сключване на кредитния договор, обуславяла неговата недействителност. В първоинстанционното решение не било отдадено значение на факта, че част от средствата от кредита били използвани за погасяването на друг кредит.

Това означавало, че е прикрит договор за рефинансиране на старо кредитно задължение и в тежест на кредитополучателя, но в полза на кредитора, са начислени лихви върху лихвите на старото задължение, което било недопустим от закона анатоцизъм. В жалбата се поддържа и погасяване на спорните задължения поради изтекла давност, което възражение на въззивника също не било обсъдено от първоинстанционния съд.

По тези съображения се настоява за отхвърляне на предявения срещу въззивника иск по чл.422 ал.1 от ГПК след отмяна на неправилното първоинстанционно решение в тази част.

В частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Групама животозастраховане”ЕАД обратен иск се възразява за противоречие и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд касателно вида на сключената от кредитополучателя застраховка и отговорността на застрахователя при настъпилото застрахователно събитие.

Поддържат се доводи за недействителност на застраховката, поради неравноправни клаузи и неподписване на застрахователната полица. Въпреки последното, в жалбата е изложено становище, че смъртта на кредитополучателя съставлява предвиденото в застрахователния договор застрахователно събитие и ответникът по обратния иск дължи застрахователното обезщетение. С позоваване на многобройна съдебна практика се възразява срещу обратно приетото от първоинстанционния съд.

Настоява се при потвърждаване на решението по предявения срещу въззивника иск по чл.422 ал.1 от ГПК предявеният от въззивника обратен иск срещу застрахователя да бъде удовлетворен, след отмяна на решението в частта, в която той е отхвърлен.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

2

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „Банка ДСК”АД, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и иска решението по предявения от него иск да бъде потвърдено.

Въззиваемият „Групама животозастраховане”ЕАД, чрез пълномощника си, също изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от “Банка ДСК”АД срещу Г. П. П. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№642/2018г. на КРС е издадена заповед №286/25.09.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 5 519.80 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 1 383.88 лева – договорна лихва за периода 08.12.2015г. – 03.09.2018г.; сумата 133.69 лева – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата 145 лева – дължими такси и разноски по кредита.

Претенциите са обосновани с твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.

№642/2018г. на КРС и издадена в полза на ищеца заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение на описаните парични задължения, произтичащи от договор от 11.06.2015г.; с договора ищецът предоставил на кредитополучателя М.Г.П. кредит за текущо потребление в размер на 5 700 лева при уговорена възнаградителна лихва, които кредитополучателят са задължил да заплати на кредитора на месечни вноски по погасителен план в срок от 120 месеца от усвояването на кредита. За забава на плащанията на главницата кредитополучателят се задължил да плати на кредитора обезщетение – лихвена надбавка в установен с договора размер. Кредитополучателят М.Г.П. починала на ***г.; дъщерята на починалата се отказала от наследството и цялото наследство преминало към ответника Г. П.

П. – син на починалата. Последното плащане по кредита било извършено на 07.12.2015г. С уведомление, връчено на лично на ответника на 03.08.2018г., ищецът обявил целия остатък по кредита за предсрочно изискуем.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорил исковете с възражения и съображения, съдържащи се и във въззивната жалба. Клаузите на т.5, т.6, т.8, т.8.1, т.9, т.10, т.12 били неравноправни. Те не били индивидуално уговорени, били заробващи за кредитополучателя и изцяло ползващи кредитора с въведената за него възможност едностранно да променя редица договорни величини по критерии, напълно неясни и невъзможни за разбиране от 67 – годишната кредитополучателка, на която не била предоставена преддоговорна информация и възможност за вземане на информирано решение. В противоречие с морала било самото предоставяне на кредита на възрастен, със съмнителни възможности за погасяването му кредитополучател, явно насочено към обвързване на неговите наследници с един крайно неизгоден дълг. Клаузата и на т.25 от Общите условия на банката, в изпълнение на чието 3 изискване кредитополучателката сключила застраховка „Живот“ в полза на кредитора, също била неравноправна. Отделно, при така сключената застраховка кредиторът трябвало да удовлетвори вземането по кредитния договор чрез претенция за застрахователното обезщетение, вместо да търси изпълнение от кредитополучателя, респ. неговия наследник.

Твърде продължителен период от време след настъпване на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредиторът бездействал недобросъвестно, поради което и ответникът не дължал натрупаните в този период договорни лихви, лихвени надбавки и такси. Всички вземания на ищеца по договора за кредит били погасени по давност.

По искане на ответника, заявено по реда на чл.219 ал.1 от ГПК и след допълнително уточняване, да го подпомага по предявения срещу него иск е конституиран „Групама животозастраховане“ЕАД.

Приет е за съвместно разглеждане и предявеният от Г. П. П. срещу „Групама животозастраховане“ЕАД иск. Искът е предявен по реда на чл.219 ал.3 от ГПК с първоначално нередовна искова молба и няколко следващи за отстраняване на нередовности, последната от които е депозирана по указания на въззивния съд с вх.

№5757/02.02.2021г. Искът е предявен евентуално, ако предявеният от „Банка ДСК“ЕАД срещу Г. П. П. иск по чл.422 ал.1 от ГПК бъде уважен, то „Групама животозастраховане“ЕАД да бъде осъден да заплати на Г. П. П. сумата 7 182.37 лева, застрахователно обезщетение, дължимо от ответника на ищеца, като ползващо се лице по застрахователна полица №1000000491981/12.06.2015г., в размер на задълженията по договор за кредит от 11.06.2015г, за които предявеният срещу Г. П. П. от „Банка ДСК“ЕАД иск по чл.422 ал.1 от ГПК е уважен.

Установено е по делото, че на 11.06.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД – кредитор и М.Ж.Г. – кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление, при Общи условия на банката за предоставяне на такъв кредит, съставляващи неразделна част от договора.

Кредитът е за сума в размер на 5 700 лева, със задължение за връщането й от кредитополучателя на 120 месечни вноски по приложен към договора погасителен план, всяка с падеж на 7-мо число от съответния месец.

В т.8 от договора е уговорена възнаградителна лихва от 10% годишно, съставляваща сбор от 1.181% стойността на шестмесечен SOFIBOR/EUROBOR и 8.819% фиксирана преференциална надбавка; в т.7.1 – т.7.10 от Общите условия подробно е разяснено формирането на лихвения индекс SOFIBOR/EUROBOR, приложимия такъв съответно на валутата на предоставения кредит, начина и отражението на промяната му при формиране размера на възнаградителната лихва. Договорената възнаградителна лихва е преференциална при предпоставки, съдържащи се в приложение №2 към договора. В същите клаузи от договора, от Общите условия и приложение №2 са разяснени условията за отпадане на преференцията в лихвената надбавка, следващите от това изменения в размера й, при въведено допустимо увеличаване на договорната възнаградителна лихва до размера на възнаградителната лихва за стандартен потребителски кредит /формиран от сбора на 4 същия лихвен индекс и стандартната надбавка от 13.769%/. В т.8.1 от договора е уговорен праг до 8.819% на намаляване на договорната лихва при намаляване шестмесечния SOFIBOR/EUROBOR. Уговореният в т.19.1 от Общите условия лихвен процент за забава е в размер на договорния лихвен процент, увеличен с 10%, а в т.19.2. е въведено правото на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при забава над 90 дни в плащанията на главница и/или лихва. Уговорено е в т.15 от договора задължение на кредитополучателя за плащане на такси и разноски за кредита, въз основа на приложена към договора тарифа, в която не се съдържат такси за усвояване и управление. Съгласно т.9 от договора годишният процент на разходите е 11.40, а в т.9 от Общите условия и в приложения погасителен план се съдържа описание на формирането му и допусканията, използвани за изчисляването му.