Решение № 3391 от 03.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3391 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100510113 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 20093206/07.06.2023 г., постановено по гр. д. № 21215/2019 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу Б. Р. К., както следва: с основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 162,62 лв., представляваща ½ част от незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, общ. Изгрев, ул. „*********, за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 46,39 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 162,62 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 28.03.2019 г.

С решението са отхвърлени и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. З. Й. искове, както следва: с основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 83,31 лв., представляваща ¼ част от незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, общ. Изгрев, ул. „*********, за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане

1 с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,19 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 162,62 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 28.03.2019 г.

С решението са отхвърлени и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. З. Й. искове, както следва: с основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 83,31 лв., представляваща ¼ част от незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, общ. Изгрев, ул. „*********, за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й изплащане с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,19 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 162,62 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 28.03.2019 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез юрк. Ф.И., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника в хода на първоинстанционното производство са представени безспорни доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, а именно констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа на жилищна сграда с гаражи и ателиета в УПИ 1, кв. 70А, м. „Изток“, р-н „Изгрев“, гр. София, ул.

********* от 10.09.2009 г., въз основа на който ап. № 8 е определен на лицето Р.Б. К., както и разпределителен протокол, въз основа на който на лицето Р.Б.

К. е разпределен недвижим имот с адрес в гр. София, общ. „Изгрев“, ул.

„*********. В жалбата е изложено още, че ответниците в качеството на собственици на процесния имот, придобит по наследство от Р. К., са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Според въззивника, доколкото ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, то спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.

Ето защо според въззивника исковата претенция е доказана безспорно по основание и размер, с оглед на което е отправена молба за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на такова, с което предявените искове да бъдат уважени.

В законоустановения срок от въззиваемия Б. К. чрез назначения му особен представител адв. И. Н. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемия правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е успял да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците, тъй като намира, че представените разпределителен протокол от 04.08.1988 г. и констативен акт от 10.09.2009 г. за установяване годността и приемане на строеж на сградата не доказват по категоричен начин правото на собственост на наследодателя на ответниците.

В отговора е посочено още, че ищецът не е успял да докаже, че ответниците, като наследници на починалото лице, са придобили вещни права 2 върху процесния имот. Аргументите за това са, че ищецът не е представил доказателства, от които да става ясно, че имотьт е бил част от наследствената маса, както и кой наследник в какви идеални части от правото на собственост е съсобственик в него. Ето защо според въззиваемия не става ясно на какво основание е формирана претенцията срещу него за ½ от исковата сума.

В заключение въззиваемият намира още, че ищецът не е успял да докаже претенцията си по основание и размер, доколкото по делото не са представени нито първични счетоводни документи, нито други документи, които да удостоверяват съществуването на въпросната претенция. В тази връзка посочва, че представените от топлофикационното дружество извлечения нямат характер на фактура или друг първичен счетоводен документ, който да съдържа информация за възникнало данъчно събитие за целите на данъчното облагане, респ. да удостоверява възникнало задължение за плащане за адресата.

С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение и оставяне на въззивната жалба без уважение.

От въззиваемите Д. Й. и Р. Й. не са постъпили отговори.

О т третото лице помагач не е постъпило становище в законоустановения срок.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за плащане на стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна собственост и обезщетение за забава за заплащане на същата.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

3

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те дължат цената на доставената топлинна енергия.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, обосновават еднозначен извод, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот.

Представен е Разпределителен протокол от 28.04.1988 г. на ЖСК, като с т. 2 от същия е прието решение Р.Б. К. да получи в свой дял ап. 8, както и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа на жилищна сграда с гаражи и ателиета, находяща се в УПИ I, кв. 70 А, м.

„Изток“, р-н „Изгрев“, гр. София, ул. *********, видно от който на 10.09.2009 г. подписаните представители на възложителя ЖСК „Знаме на мира“, с членкооператори, сред които Р.Б. К. (за ап. № 8 и гар. № 11), са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ, условията на договора за строителство към него, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Представен е и протокол от 22.10.2000 г. от общо събрание на етажните собственици на ул.

„********* с приложен към него списък на етажните собственици, в който е посочен наследодателя на ответниците Р. Б. К.. Представено е и удостоверение за наследници с изх. № 0519/22.05.2020 г., от което се установява, че единствени наследници на Р. К. са ответниците, които са негови синове.

Всички тези доказателства налагат извод, че в процесния период именно наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния апартамент, независимо от липсата на представен по делото констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК в какъвто смисъл са мотивите на решаващия съдебен състав. Действително фактическият състав на придобиването на правото на собственост по ЗЖСК завършва с издаване на нотариален акт въз основа на решението на ОС по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Участието на ответника в проведеното общо събрание на собствениците след надлежно извършеното разпределение на имотите по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК и фигурирането му като собственик в списъка на живущите, за което той се е подписал, следва да се приемат като признание, че същият е придобил собствеността върху процесния апартамент на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК.

Следва да се има предвид още, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на исковите претенции. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в имота топлинна енергия, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника – собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо извънсъдебното признание относно титулярството в правото на собственост, обсъдено наред с останалите обстоятелства, в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод 4 относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост.

Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че не е доказано наличието на облигационна връзка между страните.

Тук е мястото да се посочи, че неоснователни са и доводите на особения представител на ответника Б. К., че последният не е легитимиран да отговаря по предявените искове поради липса на доказателства, че е приел наследството на Р. К.. Ответникът не е релевирал правоизключващо възражение, че е вписал по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) ред отказ от наследството на починалия, нито е ангажирал доказателства за това. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството, т.е. приемането има обратно действие. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. „мълчаливо приемане на наследство“ да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството – да изразяват непоколебимо намерение. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът следва да извърши преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството.