Определение № 3666 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3666 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20211100901455 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу Национална агенция за приходите (НАП) и „Кемира“ ООД (н) иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за признаване за установено, че не съществува вземане на НАП по отношение на Кемира“ ООД (н) в размер на 11007410.62 лева, за което задължение е издаден Ревизионен акт № 222210190002727-091-001/02.01.2020г. и което е било включено като прието вземане от синдика на дружеството в несъстоятелност в , списък, обявен в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2021г.

Искът се основава на обстоятелствата, че по отношение на „Кемира“ ООД е било открито производство по несъстоятелност; че ищецът е кредитор на несъстоятелния длъжник с вземане в размер на 50000 лева, възникнало по договор за продажба на акции от 24.02.2009г., сключен между „Кемира“ ЕООД и „Еми“ АД, цедирано на 30.07.2020г. на „Темтекс“ ООД, който от своя страна е прехвърлил вземането с договор за цесия от 21.12.2020г. на ищеца Фондация „Икономически и правни изследвания“; че в списък, обявен на 28.04.2021г. в търговския регистър синдикът на „Кемира“ ООД е включил в приетите вземания вземане на НАП в размер на 11007410.62 лева по РА от 02.01.2020г.; че по отношение на това вземане ищецът е подал възражение по чл.690 ТЗ; че с определение от 07.07.2021г. по т.д.№ 1500/2020г. на СГС, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение това възражение, поради което в 14-дневния срок по чл.694, ал.6 ТЗ фондацията е предявил настоящия отрицателен установителен иск.

Установено е в хода на процеса, че РА, обективиращ оспореното на НАП вземане, е обект на жалба от „Кемира“ ООД (н), по която е било образувано адм.д.№ 4534/2020г. на АССГ.

Установено е също, че вземането на Фондация „Икономически и правни изследвания“ срещу „Кемира“ ООД (н) в размер на 50000 лева, е било изключено от списъка 1 на кредиторите с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ от 04.06.2021г., поради което фондацията е предявила положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за установяване съществуването на изключеното вземане – т.д.№ 1093/2021г. на СГС-ТО.

С протоколно определение от 22.02.2023г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт в административното производство по оспорване на ревизионния акт - адм.д.№ 5027/2022г. на ВАС. По делото са изисквани справки относно движението по това дело, като видно от последно постъпилите такива постановеното по адм.д.№ 5027/2022г. на ВАС решение от 07.06.2023г. е било отменено от петчленен състав на ВАС с решение от 18.12.2023г. и делото е било върнато на АССГ за ново разглеждане. Образувано е било адм.д.№ 166/2024г. на АССГ, 60 състав, по което с решение от 23.05.2024г. жалбата на „Кемира ООД (н) срещу РА № Р-22221019002727-091001/02.01.2020г. е била уважена и ревизионния акт отменен. Решението е потвърдено с решение на ВАС по адм.д.№ 7180/2024г. от 22.11.2024г., което е окончателно.

По искане на съда е изискана информация за движението по предявения от Фондация „Икономически правни изследвания“ положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за вземането й срещу „Кемира“ ООД (н), което е било изключено от списъка на приетите вземания. Вземането е било предмет на т.д.№ 1093/2021г. на СГС-ТО, VI-2 състав, по което на 31.03.2022г. е постановено решение, с което исковата претенция е била уважена, т.е. вземането е признато за установено. С решение от 07.11.2022г. по в.т.д.№ 634/2022г., влязло в сила на 18.07.2024г. искът е бил отхвърлен, т.е. вземането на фондацията за сумата от 50000 лева, което е било изключено от съда по несъстоятелността с определение по чл.692 ТЗ, е било признато за несъществуващо.

С оглед отпадане на причината, поради която производството по настоящото дело е било спряно, същото следва да се възобнови.

С оглед постановеното по иска на Фондация „Икономически правни изследвания“ решение по иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, с което се отрича вземането на това лице срещу „Кемира“ ООД (н), на което вземане ищецът обосновава качеството си на кредитор, производството следва да се прекрати, поради липса на активна процесуално-правна и материална легитимация на ищеца да предявява иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за която предпоставка, като абсолютна, съдът следи служебно по всяко време на производството.

Това е така, тъй като легитимиран да предяви отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3 ТЗ е кредитор с прието вземане, респ. кредитор, чието вземане е било оспорено от друг кредитор или длъжника и е предмет на висящо дело. В случай, че това качество бъде отречено, в случая – с влязло в сила съдебно решение, то това лице не се явява легитимиран да предяви иска и в този смисъл той е недопустим. Изводът произтича от разбирането, че такова лице, което няма качеството на кредитор на масата на несъстоятелността, няма правен интерес да оспорва вземания на други кредитори, каквато е целта на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ.

Съдът намира, че като последица от прекратяване на делото, ищецът следва да бъде 2 осъден да заплати дължимата държавна такса по делото, която възлиза на 1 % от цената на иска или 110074.11 лева. Горното се налага с оглед разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ, която постановява, че таксата не се събира предварително, а при приключване на делото, като е ирелевантно дали приключването е с акт по съществото на спора или с прекратително определение, поради недопустимост на иска. Аргумент за това е правилото, че при отхвърлен иск държавната такса не подлежи на връщане, а прекратяването на дело поради недопустимост на исковата претенция е приравнено на отхвърляне на иска по правните си последици досежно държавната такса – в този смисъл Определение № 394/09.07.2018 г. по ч. т.д. № 1426/2018 г. на ВКС, ІІ ТО, Определение № 22/25.01.2013 г. по т. д. № 119/2012 г. на ВКС, І ТО, Определение № 1057/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1190/2017 г. на САС, ТО, 9 състав.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. дело № 1455/2021 г. на СГС, ТО, VІ-11 състав.

ВРЪЩА, на основание чл.130, изр.1 ГПК, искова молба с вх.№ 9755/21.07.2021г на Фондация „Икономически и правни изследвания“, по която е образувано т. дело № 1455/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-11 състав, и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с нея иск съдебно производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.694, ал.7 ТЗ, Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК 206314112, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 110074.11 лева (сто и десет хиляди и седемдесет и четири лева и единадесет стотинки) - държавна такса по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи, както следва:

- на ищеца Фондация „Икономически и правни изследвания“, ЕИК 206314112, на адрес: гр.София, ж.к. „********;

- на ответника НАП- на адрес: гр.София, бул. „********;

- на ответника „Кемира“ ООД (н) – на адрес: гр.София, бул. „Витоша“ № 146, офис 24;

- на синдика на „Кемира“ ООД (н) В.Г. – на адрес: гр.София, ул. „********.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3