Протокол № 1280 от 25.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 427/2024
- Вид
- Протокол № 1280
- Подписан
- 25.09.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1280 гр. Варна, 25.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500427 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:54 часа се явиха:
Молителят И. Д. И., редовно и своевременно призован, представлява се от адв. Д. Т. с пълномощно по делото.
Кредиторът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, редовно и своевременно призован, не се явява законният представител, не се представлява.
Свидетелката Н. А. Д. е редовно призована, явява се лично.
АДВ. Т.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
С Ъ Д Ъ Т докладва постъпилата молба вх. № 19880/05.08.2024г. от кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с която моли да бъде даден ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2357/11.06.2024 година.
1
Производството е по реда на чл. 423 ГПК. Постъпило е възражение по реда на чл. 423 ГПК с вх. № 93262/11.12.2023 г. ВРС – Регистратура, изпратено чрез куриер на 08.12.2023 г., от И. Д. И., ЕГН:**********, ****, чрез адв. Д. М. Т., ВАК, с което е поискано приемане на възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3193/01.06.2023 г. издадена по ЧГД № 7009/2023 г. по описа на ВРС в полза на „Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД.
Молителят излага, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, като за нея разбрал на 08.11.2023 г., когато в кметството на с.
Констатниново му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело №1206/2023г. от ЧСИ П. И.а, peг. № 883, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС. Твърди, че по гореописаното ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС, никога не бил уведомяван и получавал каквито и да е документи, книжа, покани за доброволно изпълнение и други.
След справка по ч.г.д. № 7009/2023г. с учудване установил, че е отбелязано, че заповедта за изпълнение му е връчена при отказа да я получи, което заявява, че категорично не отговаря на истината. В края на м. юни посещавал няколко пъти Белгия във връзка с прекратяване на трудовите му правоотношения и нямало как да откаже да получи документи, при условие, че не е бил в България в този период. Твърди, че в периода, в който се твърди да са му връчвани каквито и да е било книжа по образуваното изпълнително производство, респ. да е правил отказ от връчване, не е пребивавал в страната, т.е. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. България.
Твърди, че от няколко години работи в Белгия, за което представя копие от трудов договор. Във въпросният период отновопребивавал в Белгия, за уреждане на трудовите му отношения там с цел прекратяване на трудовият му договор и завръщане окончателно в България.
Заявява, че адресът посочен в издаденият от ВРС изпълнителен лист № 3641/08.08.2023г. по ч.г.д. № 7009/2023 г. – ****, не е негов адрес – нито е живял и/или пребивавал, нито е бил регистриран някога на такъв адрес.
Съответно, никога не са му връчвани каквито и да е книжа или документи на този посочен в изпълнителният лист адрес. Нямало данни по делото да е залепено уведомление на постоянния му адрес по лична карта: ****. Предвид липсата на каквото и да е връчване на книжа е бил в невъзможност да узнае за издаването на процесната заповед, да получи съобщенията изпратени до него, както и да възрази по съответния ред.
Отправя искане до съда, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК, да приеме за ненадлежно връчването на съобщения или книжа по ч.гр.д. № 7009/2023 г. на ВРС, от които да е узнал за издаването на заповедта за изпълнение, в следствие на което е бил лишен от възможността да оспори вземането в установените от закона срокове. Моли да се приеме възражението и на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК съдът да спре изпълнението на издадената заповед.
2
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, обективиран в Определение № 2357/11.06.2024 г. Нямаме възражения по доклада. Поддържам възражението и приложените към него доказателства.
В докладваната молба вх. № 19880/05.08.2024г. „Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД оспорва изцяло подаденото възражение, като счита, че извършеното уведомяване за издадената заповед за изпълнение е извършено законосъобразно и надлежно при спазване на предвидените в процесуалния закон правила. В случай, че бъде даден ход на делото по същество, моли да не се приема подаденото възражение по чл. 423 ГПК. Обективирано е искане за присъждане на разноски.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 2357/11.06.2024 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 2357/11.06.2024 година.
АДВ. Т.: Съобразно дадената ни възможност водя само един от допуснатите ни свидетели, защото другият е с тежък вирус, който в момента върлува и не е в състояние да се яви. Предоставям на съда дали ще ни даде възможност да разпитаме и втори свидетел, или не. Не съм в състояние да представя доказателства, че е със заболяване. От днес сутринта е с много силни коремни болки и разстройство, и не е в състояние да се яви.
Оттеглям искането си за допускане на втори свидетел, доколкото не можахме да го осигурим за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Н. А. Д., ЕГН **********, 50 години, българка; българска гражданка; разведена, неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетелката съобщение, находящо се на л. 36 от 3 ч.гр.д. № 7009/2023г. по описа на ВРС.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. Д.: Познат ми е този документ. Отбелязването върху съобщението съм го извършила лично аз. Отбелязването, което е изписано на съобщението е мое. Аз съм го написала.
По принцип точно за този случай нямам спомен. Но съм си направила една извадка за съответните години, когато е имал да получава съобщения и въобще призовки по различни дела. Съобщенията, които са от районен съд той е получил само две. Нито едно не е получил и наистина на два или три пъти ми каза на съобщенията, че отказва да ги получи, както и от тази година имаше едно от ЧСИ. Дойде в кметството, погледна го, каза: „Аз нищо не разбирам от това. Ще се консултирам с адвокатката.“ и така и не дойде да го получи. Съответно той е запознат и аз съм го върнала и съм го обяснила това в последното, което е от 2024г. Специално за този повод, щом съм го написала, наистина е било така. Няколко пъти съм ходила до тях по всички преписки, които са тук.
Щом съм го написала така, значи е било така. Категорична съм в това, което съм написала.
Познавам лицето. Живее в село ****. Аз също живея в село ****. През юни 2023г. го познавах. Познавам го още от ученик. Зная къде живее и лично винаги аз ходя да връчвам призовки и съобщения. Не е възможно на отбелязаните дати да не съм ходила на адреса, а да съм го отбелязала. И по телефона му се обаждам. Казва: „Добре, да, ще дойда.“ и до там.
Отбелязването, че отказва да получи съобщението е към втората дата – 27.06.
Написала съм, че И. отказва да получи съобщението, като съм упоменала, че на 27-ми отказва да получи съобщението.
Нямам спомен от конкретната среща. Аз понеже ходя с колата си, имаше един момент, когато отказа да получи такова съобщение. Веднъж беше дошъл в кметството, когато също отказа. Предполагам, че това става пред дома му.
По други случаи 2-3 пъти ми е отказвал. На няколко пъти съм разговаряла с баба му, която каза, че той им е казал да не му получават съобщенията. Каквото нося от съда да не ги получават.
Щом съм написала неговото име и той е отказал – така е било.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на молителя да зададе въпроси към свидетелката.
На въпроси на АДВ. Т.:
4
СВИД. Д.: Мога да си погледна телефона дали съм му звъняла на 27.06., но мисля, че пред тях беше. След като съм написала, че лицето е на адреса, значи пред тях съм била, не е по телефона. Не допускам възможност да напиша, че лицето е на адреса, ако не съм ходила. Когато е по телефона, щях да напиша, че съм разговаряла по телефона, номерът обикновено изписвам и си описвам, че лицето е отказало по телефона. Но въпреки всичко си правя тези задължителните три посещения за месец, залепям им уведомление. И след това като не дойдат в 14-дневния срок, ги връщам. В случая мисля, че не съм залепяла уведомление, понеже делото може би е било съвсем скоро или съм разговаряла с някой от съда, щом съм описала две посещения. Той всъщност ми е отказал, какво да залепям. При първото посещение не съм сложила уведомление.
Няма звънец на вратата. Или му звъня по телефона или с колата свиря отпред докато излезе някой и така. Най-вероятно в случая той е излязъл, щом той ми е отказал. Няма как да напиша, че И. отказва да го получи, ако е излязла баба му, дядо му или съпругата му.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. Д.: Констатацията, която съм отразила в съобщението отразява това, което се е случило. Нямам конкретен спомен точно за този ден. На него съм осъществявала многократно връчвания на книжа и съобщения.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. Д.: Не си спомням, дали имаше друг в къщата. Не знам дали е излязъл друг човек. Но пак казвам, след като съм написала, че И. отказва, това означава, че лично с него съм разговаряла. Ако някой от баба му или дядо му беше казал, че няма да го получи, това също щях да го отразя в съобщението.
Молителят заяви, че няма повече въпроси към свидетелката, след което същата беше помолена да остане в съдебната зала до края на съдебното заседание.
СЪДЪТ уведомява свидетелката, че може да и́ бъдат изплатени пътни разноски за явяването, при подаване на писмена молба с посочване на банкова сметка.
СВИД. Д.: Заявявам, че не желая да ми бъдат изплащани разноските за явяването ми в днешно съдебно заседание.
АДВ. Т.: Моля да ми бъде допусната като свидетелка В. А..