Решение № 89 от 19.02.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1203/2022
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 19.02.2023
- В сила
- 22.03.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 24е · Закон за автомобилните превози
- чл.7а, ал.2, предл.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.96г, ал.1, предл.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Благоевград, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Любомира П. Петрова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя
А
Б , против НП №420002024/15.07.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител и становище по жалбата. С придружително писмо при изпращане на процесната преписка е направил искане за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 на ЗАНН.
/Обжалваното НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на 16.08.2022г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е подадена жалбата в настоящото дело –на 29.08.2022г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 30.05.2022г., длъжностно лице при санкционният орган – св.Г., в присъствието на колегата си –Я., двамата на длъжност „инспектор“, е сьставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №324302 за това, че на същата дата, около 13.20 часа, в Б на ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена тематична проверка за дейността на дружеството /международен превоз на товари срещу заплащане/, съгласно
Лиценз на
Общността
№21110/17.07.2019г., е констатирано, че „превозвача е осъществил международен превоз на товари срещу заплащане в Б , ул.“К “№ на 15.10.2021г. и същевременно и от К И до РГ , с натоварване на 15.10.2021г. и разтоварване на 22.10.2021г., с водач С М , който не отговаря на изискването за психологическа годност, определено с Наредба по чл.7/3/ и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прието е също така, че водача не притежава УПГ за превоз на товари , като превоза е извършен с МПС с марка „С “ и рег.№ , видно от ЧМР от 15.10.2021г. и Протокол №01081/23.10.2021г. от Г „.Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за 2 автомобилните превози.
АУАН е връчен на упълномощено лице на датата на съставянето му-Д К , за която по делото е представено и изрично пълномощно от процесното дружество, нотариално заверено на 23.07.2019г. С това пълномощно на К са делегирани от жалбоподателя правомощия за негово представителство пред санкционният орган, в това число и права да приема и подписва АУАН и НП.
Въз основа на АУАН, на 15.07.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-0002024, с което за посоченото в акта нарушение, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на 16.08.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелите Г. и Я., които заявяват, че лично са извършили процесната проверка и в рамките на същата установили, че процесното дружество е извършвало международен превоз на товари срещу заплащане от И до Г с водач, който е гражданин, но не отговаря на изискванията за психологическа годност на водачите, защото не притежава валидно удостоверение за такава психологическа годност .
Преди изготвянето на АУАН, на жалбоподателя е изпратено известие за това с рег.№15-00-00-228/16/21.04.2022г., получено от пълномощника К на 10.05.2022г. В известието е посочено, че за нуждите на проверката се изиска представянето на редица документи от страна на превозвача, както и , че проверката ще се осъществи на 30.05.2022г. За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол, в който са отразени аналогични фактически твърдения и обстоятелства като тези материализирани в АУАН.
Като доказателство по делото е прието извлечение от паметта на дигитален тахограф, монтиран върху МПС с рег.№ , от което е видно, че в периода 03.10.2021г.-19.10.2021г., това превозно средство е било в движение, включително и извън пределите на страната
След легализиран превод на български език на приложеният документ на чужд език към административната преписка се констатира, че това е документ за извършен превоз на товари /ЧМР/ за дата –м.10.2022г. / с 3 нечетлив ден от датата/, от адрес в К . Като превозвач в документа е посочен жалбоподателя.
Приложен е и формуляр за извършена пътна проверка на 23.09.2021г. на Промахон, Р Гърция на процесното дружество в качеството му на превозвач.
С представено СУМПС на водача С М се доказа, че същият притежава този документ от 20.12.2021г. и е с дата на валидност до 27.02.2025г., като същото важи за категории МПС: A2,A,B,C,D,BE,CE Р DE.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-0830/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните технологии и Заповед №589/03.10.2020г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“, ведно с длъжностна характеристика към последната за длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се доказва делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и издадените за прилагането му подзаконови актове.
С Президентски Указ №51/2012г., обн. в ДВ том А101, Свидетелства за управление на моторни превозни средства, е извършено адаптиране на г законодателство към Директива 2006/126 ЕО на ЕП и на Съвета относно СУМПС. Съгласно чл.6 на този Указ, при издаването на СУМПС за всички категории МПС се изисква заинтересованото лице да отговаря на минималните изисквания за физическа и психическа годност. Съгласно чл.7 на този Указ, при подновяване на СУМПС за всички категории МПС също се изисква заинтересованото лице да отговаря на така нар. минимални изисквания за физическа и психологическа годност .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН и в тази насока се представи заповед за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с негова длъжностна характеристика. АУАН и НП са надлежно връчени на жалбоподателя, като същите са изготвени и при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тези документи обаче липсва ясно посочен основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3, предл.2 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно място 4 на извършване на твърдяното нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в тях е посочено, че жалбоподателя е извършвал международен превоз на товари срещу заплащане на дата 15.10.2021г. едновременно в РБ и на адрес Б , ул.“К “№ и в същото време и в К , от където започнал превоза с натоварване на товара. Създадената неяснота до степен на липса на този задължителен реквизит в АУАН и НП, винаги съществено засяга правото на защита, за това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт заради неговата процесуална незаконосъобразност .
На следващо място съдът констатира, че фактическото и обстоятелствено описание на твърдяното административно нарушение, не кореспондира с направената за него правна квалификация по чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози. Видно от съдържанието на НП, с него е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя в този казус за това, че в качеството му на „превозвач“ по см. на пар.1, т.5 от ДР на ЗАП, е извършил международен превоз на товари срещу заплащане на 15.10.2021г. , чрез МПС с марка „С “ и рег.№ и водач С М , който не отговарял на изискването за психологическа годност, тъй като не притежавал валидно удостоверение за такава годност, изисквано съгласно Наредба / макар да не е посочено, вероятно се има предвид Наредба №36 от 2006г. на МТИТС./ Това описано по този начин нарушение не кореспондира със съдържанието на нормата на чл.
7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози, а по-скоро навежда на правна квалификация на деяние по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. От своя страна нормата на чл. 57, ал.1 вр. с чл. 2, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС повелява, че международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на 5 транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, като такъв превозвач допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари, само водачи, които са психологически годни. Това несъответствие между фактическото описание на твърдяното нарушение и направената за него правна квалификация по Закона за автомобилните превози, както и некоректното и непълно посочване и препратка с НП и АУАН към някаква „наредба по чл.7/3/“, която предвиждала липсващото според санкционният орган условие за процесният международен превоз, също са рефлектирали съществено върху правото на защита и възможността за организиране на такава в процеса заради неясен основен реквизит на НП и АУАН и по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за АУАН/ и респ. по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН/за НП/. Това съществено процесуално нарушение също е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваният акт и в тази насока е съдебната практика , коректно цитирана от жалбоподателя – Решение №446/03.11.2016г., постановено по кнахд №82/2016г. по описа на АС-Благоевград.
Изложените аргументи мотивират отмяната на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност без да се разглежда спора по същество и извършва контрол за законност при приложението на материалният закон. /В тази насока е Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г., постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград ./
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита, че искането за присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС- Благоевград, в размер на 440.00лв. за участието на адв. Ц. Х. е основателно и доказано, поради което и следва да се уважи.