Решение № 1982 от 13.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1982 гр. Пловдив, 13.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330206004 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на ИВ. ИГН. СТ., действащ чрез пълномощника си – адв. Т. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 008141 от 24.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата и с допълнителни мотиви, поддържани в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.08.2021 г. в 14,46 часа в град Пловдив на ул. „Димитър Стамболов“ – кръстовище с ул. „Победа“ жалбоподателят С. управлявал личният си лек автомобил „БМВ 525 И“ с рег. № ***.

Така, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на МВР – Пловдив, като му била извършена качествена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA – 0177, който отчел положителен резултат 0,51 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.

Посоченото техническо средство било изправно, като на 22.02.2021 г. успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка била със срок на валидност от 6 месеца.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 091870, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Пловдив“, на бул. „България“ № 234, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на талона. Същият бил връчен лично на жалбоподателя в 15,05 ч.

На С., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец, бил съставен АУАН бл. № 192824 /01.08.2021 г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с възражения, посочвайки, че е изпил една бира. Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили.

Впоследствие С. се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „Пловдив“ АД, където не му била взета кръв за изследване наличието на алкохол, тъй като същият се явил в 16,00 часа, т.е. извън предоставеното му време от 45 минути.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер 2 на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, справка за нарушител/ водач, списък рег. № 3286р – 9859 екз. № 1 / 01.03.2021 г., Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническите средства –

Регистрирани нарушения на употребата на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство с № ARNA – 0177; извлечение от паметта на техническото средство; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 1030 – 001644/ 01.08.2021 г. ; Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 1030 – 001645/ 01.08.2021 г.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва възприетата и идентично изложена в процесните АУАН и НП фактическа обстановка.

Възраженията на жалбоподателя са насочени единствено и само към несъобразяване от страна на административнонаказващият орган на допустимата грешка на показанията на техническото средство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл.

3

30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят С. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 01.08.2021 г. в 14,46 часа в град Пловдив на ул. „Димитър Стамболов“ – кръстовище с ул. „Победа“, е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 525 И“ с рег. № ***, след употреба на алкохол, а именно 0,51 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRNA – 0177.

Установява се, че С. не се е явил за кръвна проба в рамките на посоченото време, поради което законосъобразно и в съответствие с регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на техническото средство. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че от страна на жалбоподателя изцяло недоказани останаха твърденията, че причината за просрочието на предоставеното време се е дължала на обстоятелства стоящи извън волята на жалбоподателя. Видно от отбелязването върху приобщения по делото лист за преглед на пациент от 01.08.2021 г., С. се е явил в лечебното заведение едва в 16,00 часа /а не в 15,50 ч./ и е напуснал в 16,10 часа. Твърдението, релевирано от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че С. е закъснял само 2 – 3 минути и поради спешен неотложен случай не му е била взета кръв остана изцяло изолирано и неподкрепено с каквито и да било доказателства, поради което и съдът намира същото за 4 неоснователно.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. сроковете за явяване са до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

В случая, доколкото жалбоподателят се е намирал в град Пловдив, в близост до посоченото в талона за изследване медицинско заведение, то на същия му е било предоставено време в рамките на 45 мин /максимално най – дългия срок/, за да се яви в посоченото лечебно заведение и да даде кръвна проба. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от предоставената му възможност, допускайки просрочие на предоставеното време води до правилната преценка от страна на административнонаказващият орган да се позове на показанията на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNA - 0177.

В аспект на горното, съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с отразен конкретен час и е дадено максималното за случая нормативно предвидено време – до 45 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо средство, видно от списък на успешно преминалите последваща проверка технически средства с рег. № 3286р – 9859, екз. № 1 от 01.03.2021 г.

В тази връзка и предвид изрично наведеното с допълнителна писмена молба възражение от процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че административнонаказващия орган не е съобразил допустимата грешка при отчитане на показанията на техническото средство, съдът държи да отбележи следното:

Както вече беше посочено, а и според трайната съдебна практика под „надлежен ред“ се разбира редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични 5 вещества или техни аналози, като меродавна е редакцията на наредбата именно към момента на констатираното управление. /Решение № 244/ 05.12.2019 по дело № 949/2019 г., Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28 / 2019 г. на ВКС, Решение № 146 от 11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на ВКС, 1-во нак. отделение./

В чл. 3 и 3а от Наредбата са очертани три алтернативни, но равнопоставени помежду си метода за установяване на концентрацията /Решение № 603 от 27.12.2012 г. по нак. д. № 1931/2012 г. на Върховен касационен съд/:

- чрез техническо средство Дрегер;

- чрез доказателствен анализатор;

- чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна проба от водача.

В случая концентрацията е установена по първия от алтернативно предвидените методи, а именно чрез техническо средство-дрегер, поради което надлежният ред е спазен.

Нещо повече, при изложения по - горе доказателствен анализ се установи, че полицейските органи стриктно са спазили задълженията си по Наредбата, като надлежно е попълнен талон за изследване с отбелязване, че деецът може да се яви и да даде кръвна проба за оборване показанията на дрегера, като в талона са надлежно индивидуализирани времето за явяване и мястото за даване на кръв. Спазено е и изискването на чл. 11 от Наредбата, поставящ изискване към вида лечебно заведение, в което да се вземе кръвната проба.

Въпреки гореизложеното жалбоподателят неоправдано е просрочил времето за даване на кръвна проба за химическо и лабораторно изследване.