Протокол № 121 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Пазарджик, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500076 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На второ именно повикване в 10:45ч. се явиха:

Не се явява представител за жалбоподателя Община В., редовно призован. От процесуалния представител на жалбоподателя адв.П. Г. е постъпило писмено становище, в което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа се подадената жалба. Оспорва се като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Представя Списък на разноски и документи за извършено плащане, както и пълномощно.

Не се явява ответникът по въззивната жалба Г. Х. Б., редовно призован.

За него се явява адв. С. С., редовно упълномощен. Представя се договор за правна помощ и пълномощно.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на В.ски районен съд № №373 от 21.10.2024г. постановено по гр.д.№ ****** по описа на същия съд за 2024г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН:

********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 11006,11лв. /единадесет хиляди и шест лева и единадесет стотинки стотинки/дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № ***/2014г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 270/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/28.06.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 587/27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. ****/2023г. по описа на Районен съд- В..

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК:

***** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 220,12 /двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки/ по гр. д. **** г. на РС В..

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община В., ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. ****г. на РС В., в размер на 1000 лв. с ДДС /хиляда лева/.

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК:

***** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 220,12лв. /деветдесет двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки/ по гр. ч. гр. д. ****/2023г. на РС В..

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община В., ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по 2 ч. гр. д. ****/2023г. на РС В., в размер на 600 лв. с ДДС /шестстотин/.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№7638 от 07.11.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Община В. чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано. Твърди се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция.

Счита, че на първо място исковата претенция е недоказана както по основание, така и по размер; и в цялост не се сочат конкретните обстоятелства, на които основава иска; че адв., Б. е изготвял книжа по посоченото Ч ГД, и той не се е явявал по дело. Съдът не е взел под внимание възраженията на Община В. която приема, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Признава се, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗА, както и актуалността на предвидените минимални размери по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и /или за постигнат резултат. Но, че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси.

Акцентира, че в случая спорът се концентрира върху това какви действия са били реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво възнаграждение се дължи за тях; че ищецът е упълномощен да представлява и да защитава Община В. по ЧГД № ***/2014г. - да осъществява процесуално представителство по предявените възражения срещу издадена заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че съгласно чл.24, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и че са изброени действията на адв. Б. , които очевидно не са били в интерес на Община В.. Жалбоподателят се позовава и на чл. 24 ал.1 т. 3 от ЗА, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, както и че адвокатът има право на ДДС.

Допълва, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, според която размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски

Счита жалбоподателят, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-4З8/22 на СЕС и че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. , при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му 3 противоречи съгласно чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ.

Посочва се, че в определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д.№ 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели”. Със същото определение било посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Жалбоподателят счита, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа. Допълва се, че нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес.

Заключава жалбоподателя, че случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Моли жалбоподателят да се отмени изцяло обжалваното Решение № 373 от 21.10.2024г., постановено по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд-В., като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изпяло предявените от ищеца искове, с присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете инстанции.

С въззивната жалба няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -ищеца Г. Х. Б. чрез адв.С. С. от АК-П., с вх.№640 от 29.01.2025г. в който подадената въззивна жалба се квалифицира по същество като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Коментират се подробно фактическите и правни съображения залегнали в мотивите на В.ски районен съд въз основа на които е постановено обжалваното от насрещна страна съдебно решение4 проведеното и резултата от приключилото заповедно производство, по ч. гр. д. ****/2023 г. на Районен съд В. издал Заповед за изпълнение на парично задължение №587/27.11.2023г., с която е разпоредено Община В. да заплати на Г. Х. Б. сумата от 11 006, 11 лв. /единадесет хиляди и шест лева и единадесет стотинки/ главница, дължима на основание Протокол № 15 от 28.06.2023г. и Решение № 270/28.06.202Зг. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36, ал. З ЗА, за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. ***/2014г. на РС-В., ведно със законна лихва за периода от 23.11.202Зг. до изплащане на вземането, постъпилото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и предявяването в срок на Установителният иск. Коментира се приетото от съда, че ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д. №***/2014г. по описа на Районен съд-В., за което е съставено пълномощно в писмена форма, като учреденото процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Изброяват се подробно всички правни и процесуални действия по делото извършени от процесуалния представител на общината адвокат Г. Б. до приключването на производството по обжалване на актовете на заповедния съд с оттегляне на жалбата от законния представител на Общината. Акцентира се на липсата на подписан между представител и представляван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението; решението № 270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 15/28.06.2023г., на адвокат Г. Б. АК-П., на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 11 006, 11лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д.