Решение № 582 от 15.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20248002103431 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. М. против решение № 229/01.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 408/2023 г. от 8-ми състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №

1752/08.04.2025 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е, следва ли да се ангажира отговорността на ПРБ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случай, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление, при същата фактическа обстановка, но при друга форма на вината.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

1

Прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК, но по реда на възобновяване на наказателните дела е оправдано по повдигнатото обвинение, а деянието е преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно наказание.

Обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. Когато по една част от обвиненията наказателното производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за друга част - лицето е осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за незаконно упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето, дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но същевременно подлежащи на друга правна санкция /напр. поради това, че са квалифицирани като съставляващи административно нарушение/, не изключват отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданина.

По този правен въпрос е налице практика на ВКС - решение № 104/25.06.2018 г. , постановено по гр.д.№ 2782/2017 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС, която се споделя от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба, съдът приема следното:

С Постановление от 09.11.2006г. по следствено дело № I025/2005г. на СВОП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На 30.11.2006г. е било образувано НОХД № 0329/2006г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ по внесен обвинителен акт срещу петимата подсъдими, единият от които е ищецът в настоящото производство, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е постановена присъда от 09.11.2007г., с която подсъдимите са признати за виновни по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.3 , във вр. с чл.20 от НК, като на ищеца е било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Подсъдимите са били оправдани в извършване на 2 престъплението по квалифициращите признаци „при изпълнение на функциите им“ и по „особено мъчителен за убития начин“. След упражнен инстанционен съдебен контрол, с решение № 012 от 19.02.2008г., постановено по ВНОХД № 0187/2007г. на Военно-Апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на СВС. След връщане на делото е било образувано НОХД № 033/2008г. на СВС, по което е била постановена присъда № 033/2008г. от 02.10.2008г., с която подсъдимите са били признати за виновни по повдигнатите им обвинения, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, подсъдимият ищец е осъден на 16 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата петимата подсъдими са били оправдани по повдигнатото обвинение, че са извършили престъплението като лица от състава на полицията при изпълнение на функцията им, както и че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и на лице, намиращо се в безпомощно състояние. По жалби на подсъдимите, гражданският ответник и частните обвинители и граждански ищци, е образувано ВНОХД № 140/2008г. по описа на Военно-Апелативен съд, по което е постановено решение № 091 от 05.08.2009г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008 г. на СВС. С решение № 538 от 20.01.2010г., постановено по Н.Д. № 598/2009г. на ВКС, е отменено решението по ВНОХД № 140/2009г. на Военно-Апелативен съд и делото е върното за ново разглеждане. С решение № 064 от 12.11.2010г., постановено по ВНОХД № 05/2010г. на Военно-Апелативен съд, присъдата по НОХД № 33/2008г. на СВС е била изменена, като размерът на наложените наказания е бил намален, като на подсъдимия ищец е наложено 8 години лишаване от свобода, като в останалата част първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден. С решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на ВоенноАпелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове и съдебните актове са оставени в сила в частта относно произнасянето по веществените доказателства. По искане на Главния прокурор, на основание 3 чл.422, ал.1, т.4 от НПКе направено искане за възобновяване на н.д. № 54/2011г. на ВКС и отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция. Било е образувано н.д. № 168/2015г. на ВКС. С решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено по реда на възобновяването решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д.

№ 54/2011г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е н.д.

№ 1094/2015г. по описа на ВКС, като с решение № 436 от 11.03.2016г. е отменено решение № 064 от 12.11.2010г. по ВНОХД № 5/2010г. на ВОАС и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г., Военно-Апелативен съд е изменил присъдата по НОХД № 33/2008г., в частта, в която петимата подсъдими са били осъдени по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като вместо това ги е признал за виновни, като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно да са причинили смърт по непредпазливост - престъпление по чл.122, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, и на основание чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 е било прекратено наказателното преследване, поради изтекла давност, като съдът ги е оправдал по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.116, ал.1, т.2, пр.3 и т.6, пр.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – за умишлено убийство.

По касационен протест, жалби на подсъдимите, на частните обвинители и граждански ищци и на гражданския ответник, е било образувано н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС, приключило с решение № 284 от 19.04.2019 г., с което е отменено изцяло решение № 4 от 06.07.2018г. по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд и е била изменена първоинстанционната присъда по НОХД № 033/2008г. на СВС, като подсъдимите са били оправдани по квалифициращия признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК- убийството да е извършено с особена жестокост, като наложеното наказание на ищеца е било намалено на 7 години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда в останалата й част е била потвърдена. Пред ВКС е било инициирано от Главния прокурор и от защитниците на осъдените производство по възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като е било образувано н.д. № 513/2019г. С решение № 128 от 16.12.2019г., е отменено по реда на възобновяването решение № 284/19.04.2019г., постановено по н.д. № 1140/2018г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на касационната инстанция. В решението петчленният състав на ВКС е 4 приел, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи необходимост от отмяна на съдебния акт по н.д.

№1140/2018г. на ВКС. С Решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното производство, поради изтекла давност за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото, като на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4, във вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, като е потвърдил въззивното решение в останалата му част.

Исковата молба е предявена в съда на 11.06.2014 г..

Обстоятелствата, на които се основават предявените с исковата молба искове са свързани с повдигнатото с постановление от 09.11.2006г. по следствено дело № I-025/2005г. на СВОП, обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5, т.6, пр.2 и 3 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК и постановеното решение № 141 от 09.06.2011г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС , с което е отменено въззивното решение по ВНОХД № 5/2010г. на ВоенноАпелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части и в частта относно произнасянето по дължимата държавна такса и разноските по делото, като подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвинението им по чл.116, ал.1, т.2, пр.3, т.5 и т.6, пр.2 и 3 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове и съдебните актове са оставени в сила в частта относно произнасянето по веществените доказателства. Претендираните обезщетения са за претърпени имуществени и неимуществени вреди от така повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление. С молба от 16.09.2014 г., ищецът, в изпълнение на указания на съда е посочил отново, че претендираните от него вреди се основават на постановеното решение на ВКС, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения.

С определение от 10.09.2015 г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата, по искане на ищеца, съдът е спрял производството по делото, предвид възобновяване на наказателното производство.

5

Производството е възобновено на 22.07.2022 г., с определение на съда от същата дата, предвид приключването на наказателното производство.

С молба от 30.09.2021 г., ищецът Б. М. е поискал от съда да допусне изменение на иска, като е посочил, че се иска изменение на иска в неговия петитум и размер. Искането е да се допусне изменение както следва: сумата от 76 100 лева, преддставляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие от незаконно обвинение, по което ищецът не е наказан, предвид постановеното Решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС, от които 5 000 лева от невъзможността да изпълнява работа като полицай, 65 100 лева, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение като управител на клон „Благоевград“ в „Юробанк България“ АД за времето от 20.04.2019 г. до 04.01.2021 г., възнаграждения за адвокати по осъществена правна помощ и защита по водените наказателни дела, сумата 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото наказателно производство по което не му е наложено наказания, предвид решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по н.д. № 1202/2019г. по описа на ВКС, с което е отменено решение № 4 от 06.07.2018г., постановено по ВНОХД № 026/2016г. на Военно-Апелативен съд, в частта относно прекратяването на наказателното производство, поради изтекла давност за престъплението по чл.122, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимите са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото, като на основание чл.81 ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4, във вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът е приложил закона за давността и не е наказал подсъдимите за престъплението по чл.122, ал.1 от НК.