Решение № 2806 от 14.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2806 гр. София, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110158344 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

И. Х. и К. К. Х. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1894,88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода от м.05.2020г. - до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 318.32 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 04.10.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.09.2020г. - м.04.2022г. в размер на 36,00 лв.. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 8,69 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.11.2020г. до 04.10.2023г., при следните квоти:

- М. И. Х., ЕГН ********** - 11/12, или за следните суми: сумата от 1736,97 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, аб. № 27992, за периода от м.05.2020 г. - до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2023 г., до окончателното 1 изплащане на вземането; сумата от 291,79 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.; сумата от 33,00 лв.. – главница, представляваща стойността на извършената услуга за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 7,96 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.;

- К. К. Х., ЕГН ********** - 1/12, или за следните суми: за сумата от 157,91 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, аб. № 27992, за периода от м.05.2020 г. - до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 26,53 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.; сумата от 3,00 лв. – главница, представляваща стойността на извършената услуга за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 0,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от 2 избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници, с които оспорват предявените искове.

Ответникът М. И. Х. оспорва активната легитимация на ищеца. Оспорва да са налице облигационни отношения между него и ответника и съответно да има качеството потребител. Оспорва да е собственик на процесния имот.

Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Оспорва да е налице реална консумация на топлинна енергия.

Ответникът К. К. Х. оспорва исковете, доколкото не бил ползвал услугата предоставяне на топлинна енергия. Оспорва да е живял в имота, както и да го е ползвал. Твърди, че друг наследник- М. Х. Х. е ползвала имота изцяло, като не му е осигурявала достъп, като тя го е лишила от правото на ползване на имота. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Твърди, че собствеността на имота е в различни идеални части от твърдените в исковата молба, като той е разполагал с 16/18 ид. ч., М. И. Х.в – 1/18 ид. ч. и М. Х. Х. – 1/18 ид. ч. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за сключен граждански брак (л. 197) се установява, че на 25.11.1942 г. Р.К. Х. (преди брака Г.) и Х. Л. Х. са сключили граждански брак.

От Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от жилищно-строителна кооперация от 15.01.1969 г., № 28, том II, дело № 175/1969 г. на Първи нотариус при СНС, се установява, че Х. Л. Х. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент № 7, находящ се в АДРЕС (л. 10-11 и л. 117).

От Удостоверение за наследници изх. № РСЦ25-ВК08-2027/02.10.2025 г., издадено от Столична община, се установява, че Х. Л. Х. е починал на 3

04.11.1984 г., като е оставил за наследници по закон Р.К. Х. – съпруга, М. Х. Х.

– дъщеря, И. Х.в Х. – син, и К. Х. Х. – дъщеря (л. 180-182).

От Нотариален акт за дарение от 15.10.1986 г., № 22, том XXIX, дело № 4803/1986 г. на нотариус при СРС, се установява, че К. Х. Х. е дарила на Р.К.

Х. 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот:

Апартамент № 7, находящ се в АДРЕС (л. 12-13 и л. 118-119).

От Нотариален акт за дарение от 15.10.1986 г., № 23, том XXIX, дело № 4804/1986 г. на нотариус при СРС, се установява, че И. Х.в Х. е дарил на Р.К.

Х. 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот:

Апартамент № 7, находящ се в АДРЕС (л. 14-15 и л. 120-121).

От Нотариален акт за дарение от 19.02.1991 г., № 142, том IX, дело № 1690/1991 г. на нотариус при СРС, се установява, че Р.К. Х. е дарила на К. Х.

Х. 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот:

Апартамент № 7, находящ се в АДРЕС (л. 16-17 и л. 122-123).

От Удостоверение за наследници изх. № 002942/08.05.2007 г., издадено от Столична община, се установява, че И. Х.в Х. е починал на 17.03.2006 г., като е оставила за наследници по закон М. И. Х. (л. 22).

От Удостоверение за наследници изх. № РСЦ24-УГ52-248/13.11.2024 г., издадено от Столична община, се установява, че К. Х. Х. е починал на 07.08.2022 г., като е оставила за наследници по закон К. К. Х. – син (л. 70).

От писмо от Столична община изх. № АГ-9200-16/19.03.2011 г. се установява, че ж. к. „Ленин“ е преименуван на ж. к. „Яворов“.

По делото е представен протокол от проведено на 12.10.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № ТС-652-14/26.06.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-60/28.05.2018 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Бруната“ ООД (с настоящо наименование „Далсия“ ООД) изпълнител, при общи условия за извършване 4 на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са фактури за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в процесния период От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът намира за обосновано, обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е осигурен достъп за отчет, в имота е имало два радиатора с монтирани разпределители, в банята е имало лира, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, отчетена е ТЕ за БГВ на база начислен разход за брой ползватели. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (сградна инсталация).

В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването.

Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия (ТЕ) за отопление 5 на имота, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за извършени плащания за погасяване на процесните суми. Стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на сумата от 1894,88 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 318,32 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., както и сумата от 36,00 лв. за услугата за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г. и мораторна лихва върху тази главница за периода от 05.11.2020 г. до 04.10.2023 г. в размер на 8,69 лв. Съответно стойността на топлинната енергия за периода от 25.10.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на сумата от 1871,27 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 302,93 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., както и сумата от 36,00 лв. за услугата за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г. и мораторна лихва върху тази главница за периода от 05.11.2020 г. до 04.10.2023 г. в размер на 8,69 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: