Определение № 2730 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2730 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Г. Б. – пълномощник на М. Г. Б., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. .., вх. Б, ет. .., ап. .. против Определение № 9617 от 06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2766/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат Д. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, като се счита, че определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да е справедливо и обосновано, което изисква да се имат предвид удръжките от полученото възнаграждение за данъци и осигуровки, разходите за дейността и квалифицирания труд на адвоката. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. Н. намира частната жалба за неоснователна, като намира, че съдът, разгледал делото, е отчел неговата фактическа и правна сложност, обема му и процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца, и е определил възнаграждение, което може да се приеме за справедливо и обосновано.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по гр.д. № 2766/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с. е образувано по искова молба на М. Г. Б. против „Изи Асет Мениджмънт” АД за връщане на недължимо платена сума в размер на 374,67 лв. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена 1 безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 3048 от 05.07.2024 г. съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лв.

С молба от 09.07.2024 г. пълномощникът на ищеца е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като определеното адвокатско възнаграждение бъде завишено със 100 лв.

С Определение № 9617 от 06.08.2024 г. съдът е оставил молбата без уважение, като се е мотивирал с практиката на СЕС относно адвокатските възнаграждения и размера на предявения иск.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно актуалната практика на СЕС и ВКС при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая като се вземе предвид, че е предявен един иск, чиято цена е сравнително ниска, между страните не е имало спор по фактите, проведено е едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност, с оглед на което определеното от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение от 300 лв. е справедливо и адекватно на положения от адвоката труд по конкретното дело.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9617 от 06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2766/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2