Решение № 12920 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12920 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110152362 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу „ФИРМА“ АД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1181,68 лв., представляваща част от разликата между пълната стойност на регресна претенция от 18221,77 лв. за платено обезщетение по застрахователна преписка № 470419191929466, по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ обективирана в застрахователна полица № 4704190300001277/27.02.2019 г., ведно с ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. или общо 18246,77 лв. и възстановената от ответника сума в размер на 12509,65 лв., за претърпени вреди при ПТП, настъпило на 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1181,68 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 30,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2019 г. до 27.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.07.2020 г. по ЧГД № 75237/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с. Претендират се разноски.

1

Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На 04.06.2019 г. при движение по пътя гр. Приморско - гр. Бургас (ВП 99, км.

36,600), водачът К.К., управлявайки л. а. марка „БМВ“ модел „330 XD“ с ДК № *********** предприема маневра за изпреварване на колона от автомобили и при появата на насрещно движещ се автомобил, предприема маневра за прибиране в своята лента, но не съобразява скоростта си на движение и не упражнява достатъчно контрол върху водения от него лек автомобил, поради което виновно реализира ПТП с движещия се пред него л. а. марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № ***********, в резултат на което, на последния са нанесени материални щети. Л. а. „Форд Фокус“, бил застраховано при ищеца по застраховка „Булстрад Каско стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704190300001277/27.02.2019 г., със срок на валидност от 22.03.2019 г. до 22.03.2020 г. за застрахователна сума от 18 587,00 лв. Бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 4635р2764/04,06.2019 г., съставен от Н.И. - мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр.

Бургас и подписан от виновния водач без възражения, на когото е съставен и АУАН № АА/143243/04.06.2019 г., опис на претенция и опис-заключение по застрахователна преписка № 470419191929466. По лекия автомобил били нанесени следните зареждания: таван, врата багажник, задно стъкло, спойлер, греда - заден мост, задна изпускателна тръба и др. Щетата била оценена като „тотална“, тъй като съгласно изготвена калкулация по щета от 05.06.2019 г. относно труда и след поискана оферта за частите, съгласно проформа фактура № 056_07_0000749 общата сумата, необходима за цялостния ремонт на автомобила, е в размер на 15470,00 лв., което означавало, че разходите за възстановяване надхвърляли 70% от действителната стойност на автомобила (18587,00 лв.), с оглед на което и с протокол от 10.07.2019 г. на „Комисия пълни загуби“ стойността на щетата е определена на сума в размер на 18221,77 лв., равняващи се на 80 % от действителната стойност на увредения автомобил, като от действителната стойност на автомобила са приспаднати 20 % запазени части. С доклад по щета от 05.08.2019 г. ищцовото дружество одобрило да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 18,221,77 лв., от която сума била удържана сумата в размер на 796,27 лв. – незаплатена вноска по застрахователния договор, а остатъчната сума в размер на 17425,50 лв. е изплатена на собственика на увреденото имущество с преводно нареждане за банков превод от 08.08.2019 г. Към датата на ПТП по отношение 2 на л. а. марка „БМВ“ модел „330 XD“ с ДК № *********** имало сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/08/518003473179/19.12.2019 г., с валидност от 20.12.2019 г. до 19.12.2020 г., съгласно вписванията в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица и справка в Гаранционен фонд. С изплащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника. Ищецът предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното обезщетение в размер на 18221,77 лв. и 25,00 лв., представляващи извършени ликвидационни разходи (общо 18246,77 лв.), с регресна покана, получена от ответника на 26.08.2019 г., при което ответникът одобрил да се изплати на ищеца сумата в размер на 12509,65 лв.

Остатъкът от претендираната сума по щетата в размер на 1181,68 лв. не бил изплатен към настоящия момент.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове изцяло. Сочи, че не му е представен препис от приложените към исковата молба писмени доказателства. Твърди се, че с изплащане на сумата от 12509,65 лв., представляваща действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части по автомобила, е погасил изцяло задължението си към ищеца, по съображения подробно изложени в отговора. Сочи, че в разглеждания случай спорът между страните се отнася до размера на исковата претенция. Неоснователността на главния иск водела до неоснователност и на акцесорния такъв. Ето защо моли исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване 3 кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка „Каско“; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.

2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Доколкото в разглеждания случай страните спорят единствено относно размера, в който исковата претенция е основателна съдът на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция по 4 чл. 411 от КЗ.

За определяне стойността на обезщетението съдът взе предвид заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, от което се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил „Форд Фокус“, определена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 15283,26 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил „Форд Фокус“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 18165,00 лв., съответно стойността за възстановяване на МПС надхвърля 70% от неговата действителна стойност, т. е. налице е тотална щета. Стойността на запазените части е в размер на 25% от действителната стойност на процесното МПС или 4541,00 лв. Стойността на обезщетението за уврежданията, определена при условията на тотална щета е в размер на 13624,00 лв.

След като по делото посредством заключението на САТЕ се установи, че е налице тотална щета, то релевантният размер на дължимото обезщетение е именно сумата от 13624,00 лв., получена като разлика между действителната стойност на процесния лек автомобил „Форд Фокус“ и стойността на запазените части, към която следва да се прибавят и 25,00 лв. за ликвидационни разходи, или общо исковата претенция по главния иск се явява основателна за сумата от 13649,00 лв.

Същевременно не е спорно между страните по делото, че ответникът е заплатил по регресната претенция на ищеца сумата в размер на 12509,65 лв.

При това положение е налице дължим остатък в размер на 1139,35 лв., респ. главният иск се явява основателен за тази сума, съответно разликата над уважения до пълния претендиран размер от 1181,68 лв. исковата претенция следва да се отхвърли.

По отношение претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за 5 забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото се установи наличието на главен дълг.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Вземането на ищеца по чл. 411 от КЗ е безсрочно, следователно за да бъде поставен в забава ответника, последният е необходимо да бъде поканен от ищеца да изпълни.

От представеното писмо изх. № 04480/20.08.2019 г. и обратна разписка към него се установи, че ищецът е изпратил покана за регресната си претенция на ответника, получена от последния на 26.08.2019 г. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Освен това по делото е представен и отговор от ответника на регресната покана от 29.10.2019 г., което е още една индиция, че същият е получил поканата.

Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 от ЗЗД е установен по своето основание.