Определение № 160 от 07.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела М.а като разгледа докладваното от Даниела М.а Въззивно частно наказателно дело № 20253100600255 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

Делото е образувано по частен протест на прокурор при ВРП срещу Определение № 101/22.01.2025г. , постановено по ЧНД № 3287 / 2024г. по описа на РС-Варна, 2-ри състав, с което е отменено Постановление № 16 772/2023г. от 07.08.2024г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 494/2023г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените в съдебния акт задължителни указания на основание чл.243 ал.6 3 вр. ал.5 от НК.

В частния протест се твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано . Сочи се, че съдът е приел наличие на непълнота във фактическите констатации на прокуратурата, а именно непосочване на какъв сигнал на светофарната уредба пострадалия велосипедист е предприел пресичане на платната за движение, бил ли е възприет от водача на автомобила като опасност за движението и имал ли е възможност за възприемане на тази опасност, макар че точно тези обстоятелства изрично са били посочени и обсъдени в постановлението на ВРП. В протеста са изложени доводи и за това, че приетата от съда липса на достатъчна обосновка на изводите на прокурора за това дали водачът на автомобила е следвало и съобразил ли е преди да предприеме маневрата на какво разстояние е бил велосипедиста, в готовност ли е бил с крак на педала да потегли и в каква посока и т.н., биха имали значение ако се търси момента на възникване на опасността, а в 1 случая е установено, че тя е налична изначално при появата на велосипедиста с намерение за напречно пресичане на булеварда. Твърди се още, че констатациите на съда за това, че допуснатите от велосипедиста нарушения на ЗДвП са били приети като основание за правомерно поведение на водача на автомобила, както и тези, че не било ясно въз основа на какви доказателствени източници е било прието, че велосипедистът е предприел пресичане на забраняващ, червен сигнал на светофара, не намират опора в доказателствата по делото, от които е установено конкретното поведение на двамата участници в ПТП. Поради тези и други съображения се иска определението на ВРС да бъде отменено , а постановлението на ВРП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Против частния протест е постъпило възражение от пострадалия К. С. чрез неговия повереник адв. В. Н., с което се иска протестът да бъде оставен без уважение.

Изложени са съображения, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно, както и че в хода на досъдебното производство не са били събрани необходимите за изясняване на обективната истина доказателства. Твърди се, че заключението на изготвената АТЕ за това, че велосипедистът е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране, не следва да се кредитира, тъй като противоречи на основни принципи на правилата за движение. Изразено е съгласие с изводите на ВРС за това, че е неясно въз основа на какви доказателства е прието, че велосипедистът е предприел пресичане на червен, а не на зелен сигнал на светофара, както и с това, че в постановлението прекомерно е било коментирано поведението на пострадалия. Във възражението е посочено още, че водачът на автомобила е нарушил чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвП. Поради това и се иска определението на ВРС да бъде потвърдено, а протестът да бъде оставен без уважение.

Частният протест е депозиран в предвидения седмодневен срок, поради което e допустим, а разгледан по същество e основателен , поради следните съображения:

Прекратеното досъдебно производство е било водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК, за това, че на 22.11.2023 г., около 15.09 часа в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Христо Смирненски“ и бул. „Владислав Варненчик“, неизвестен автомобил при извършване на десен завой посока изхода на града, блъснал движещият се в права посока велосипедист и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. С..

На основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК наблюдаващият прокурор с постановление от 07.08.2024г. прекратил наказателното производство приемайки, че извършеното деяние не съставлява престъпление. РС-Варна е отменил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство с Определение № 101 от 22.01.2025г., като е приел от една страна, че не са били събрани 2 всички доказателства, имащи отношение към предмета на делото, а от друга- че събраните до този момент доказателства са неправилно възприети от прокурора.

В хода на разследването по ДП № 494/2023г. на сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР-Варна от представителя на държавното обвинение било установено и прието следното:

На 22.11.2023г. около 15:09ч. в гр. Варна , по бул. „Христо Смирненски" в посока от бул. „Сливница" към „Зеленчукова борса" се движил св. К. С., който управлявал велосипед и се намирал в края на дясна пътна лента, плътно до бордюра. Той бил облечен с тъмни, спортни дрехи без светло- отразителна жилетка , с поставена на главата светла шапка с козирка. В ушите имал слушалки и слушал музика, докато управлявал велосипеда. Той приближил кръстовището с бул. „Вл. Варненчик", което било регулирано със светофарна уредба и светеща със забранителен/червен сигнал за него. Св. С. спрял и с десния си крак се подпрял на бордюра непосредствено след пешеходната пътека, пресичаща пътните платна на бул. „Христо Смирненски".

Едновременно с велосипедиста по същото пътно платно в същата посока и в същата пътна лента, след него се движил т.а. „ ............ " с per. № ............, управляван от св. в.в. Той имал намерение да завие на дясно на кръстовището, в посока към магазин „Декатлон“. Времето било мрачно, с мокър асфалт и вятър. Трите ленти на булеварда, които били предназначени за движение на ляво, направо и на дясно, били заети от автомобили. Когато товарният автомобил „Фиат" наближил кръстовището, светофарната уредба била в разрешаващ режим (зелен сигнал) за водача му, като няколко автомобила преди него били навлезли в кръстовището. През цялото това време св. С. стоял с велосипеда си , подпрян на бордюра. Св. В от своя страна, когато наближил кръстовището, без да спира, пресякъл стоп-линията на дясна пътна лента, пресякъл пешеходната пътека разположена напречно на бул. „Христо Смирненски" и предприел маневра завой на дясно с включен десен пътепоказател.

Когато автомобилът бил изцяло върху пешеходната пътека и все още на пътното платно на бул. „Христо Смирненски", велосипедистът от състояние на покой и качен на велосипеда си, предприел движение косо на свое ляво и напред към пешеходната пътека, пресичаща пътното платно на бул. „Владислав Варненчик" непосредствено след кръстовището, като велосипедистът тръгнал от пътното платно и от десен бордюр на бул. „Владислав Варненчик". Двамата участници в движението изминали няколко метра, след което св. С. се ударил в средната част на предната дясна врата на автомобила. След удара велосипедистът паднал на земята, а св. В веднага спрял автомобила, излязъл от него и отишъл при св. С.. Свидетелят от своя страна първоначално казал, че няма нужда от помощ. За това и двамата участници в инцидента си тръгнали. По-късно същата вечер св. С. почувствал болка в лявата ръка и отишъл на преглед. Установило се, че в следствие на директния удар и от падането 3 върху пътното платното той е получил счупване на главичката на лява лъчева кост и изкълчване на лявата ключично-лопаткова става. За случилото се подал жалба до ВРП и било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена СМЕ , от заключението на която се установява, че счупването на главичката на лява лъчева кост на св. С. е обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период не по-малък от три месеца. Изкълчването на лявата ключично - лопаткова става е обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около 1,5 месеца. В този смисъл установените увреждания съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство са били изискани и приобщени видеозаписи от намиращите се на и в близост до кръстовището камери, от които е била установена последователността на действията на двамата участници в инцидента, на останалите участници в движението, както и сигналите на светофарната уредба към момента на случилото се. Била е изискана и приобщена циклограма на светофарната уредба, както и схеми на светлинните сигнали на светофара за различните посоки за движение и справка за продължителността на фазите на светофара.

В хода на разследването била назначена и изготвена авто-техническа експертиза. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и след като извършило оглед на местопроизшествието, достигнало до извод, че автомобилът на св.

В е бил седми поред преминал през кръстовището. Велосипедистът от своя страна е спрял и се е установил с десния си крак, подпрян на бордюра на бул. „Вл. Варненчик“, но не до пешеходната пътека, а в началото на защрихованата зона с маркировка. От видео-кадрите е установено, че той е тръгнал на червен сигнал на светофара , косо на ляво и направо към прохода в разделителната ивица на бул. „Вл. Варненчик“, но не от пешеходната пътека, а към нея, и то без да се огледа назад и на ляво. Водачът на автомобила от своя страна по същото време е продължил движението си по дъговидна траектория, като след като всеки изминал по няколко метра , траекториите на двете превозни средства се пресекли и последвал удар. Той се осъществил между дясната странична част на автомобила и задно-лявата част на велосипеда. Тъй като масата и скоростта на автомобила са били по-големи от тези на велосипедиста, силата на удара довела до загуба на равновесие на св. С. и падането му върху подлежащата настилка.

Вещото лице е посочило, че в конкретната ситуация технико-експлоатационна причина за настъпване на произшествието е липсата на постоянен визуален контакт от страна на водача на автомобила от момента на възникване на опасността, включително и през време на маневрата, както и липсата на първоначално упражнен визуален контрол от страна на велосипедиста от момента на настъпване на опасността, включително и през време на маневрата. Експертът е дал заключение за това, че опасността на водача на автомобила е настъпила в момента, в който велосипедистът от 4 състояние на покой е започнал движение на ляво и направо, като именно в този момент автомобила е навлязъл в кръстовището, пресичайки стоп- линията, и се е намирал на 15 метра от мястото на удара. И двамата водачи са имали възможност за пряка видимост един към друг. Вещото лице е установило, че всеки от тях е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй като дължините на опасните им зони за спиране са били по-малки от тяхното отстояние до мястото на удара.

При тези данни по делото прокурорът при ВРП приел, че от страна на водача на автомобила не е допуснато нарушение на правилата за движение, което да води до извод, че той виновно е извършил деяние по чл.343 „б“ ал.1 б.“б“ от НК. Бил е направен анализ на събраните по делото доказателства , включително и на заключението на АТЕ за това, че е било възможно св. В да предотврати удара чрез спиране, и са изложени доводи за това , че тези хипотетични възможности , съпоставени с метеорологичните условия, при които е настъпило произшествието , не са достатъчни да изведат наличието на виновно извършено деяние от негова страна .

Поради това и прокурорът постановил прекратяване на производството на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 от НК.

Това постановление било обжалвано от св. М., като по този повод било образувано ЧНД № 3287/ 2024г. по описа на ВРС и постановено Определение № 101/ 22.01.2025г.