Определение № 2521 от 01.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2521 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Й. Н. като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело № 20241110207712 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на К. З. П. (подадена чрез адв. Г. ) против Постановление на СРП от 13.03.2024г. (изведено в деловодството на СРП на 14.03.2024г. ) за отказ да се образува досъдебно производство по материалите, съдържащи се в пр. пр. № 57456/2023г. на СРП, потвърдено с Постановление на СГП от 14.05.2024г. (изведено в деловодството на СГП на 17.05.2024г.).

В жалбата се твърди, че Постановлението на СРП е необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че държавният обвинител е направил неправилни изводи, довели до превратен анализ и неправилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Определят се като противоречащи на правната и житейска логика изводите, че няма достатъчно данни, от които да следва, че В. В. изначално не е имал намерение и възможност да върне взетите на заем пари. Жалбоподателят не се съгласява и с извода, че е налице частично неизпълнение на задължение, произтичащо от сключени договори за заем.

Определя се като неправилен и незаконосъобразен изводът на СРП и СГП, че в случая става въпрос за гражданско-правни взаимоотношения, тъй като липсвал писмен договор, а и у П. били въведени неправилни представи относно условията за разпореждане с парични средства в полза на В. Иска се СРС да отмени Постановлението за отказ и да върне преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Според жалбоподателя има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В жалбата се описва как В. се присъединил в приятелската среда на свидетелите П., М., П. и Д., изградил емоционална връзка с К. П., получавал от последната парични средства под формата на заем срещу обещанието за краткосрочно връщане, без изначално намерение за това. В жалбата се твърди, че В. формирал неверни представи у П., че е почтен мъж. Изтъква се и това, че В. демонстрирал висок стандарт на живот и добро материално състояние. През месец септември 2017г. той 1 получил от П. сумата от 4000 лева в заем с обещание за връщане до 2-3 седмици. В началото на 2018г. върнал 2000 лева от взетата сума. През октомври – ноември 2018г. П. му дала 9000 лева. Получила лични благодарности и поредните обещания за връщане на сумата в общ размер на 11 000 лева до края на годината. През месец февруари 2019г. Вутов отново помолил П. за помощ, като обяснил, че не разполага с достатъчно парични средства да купи изгоден недвижим имот, който може да препродаде за кратък период. П. била уговорена да изтегли потребителски кредит в размер на 50 000 лева и на 06.02.2019г. П. изтеглила на каса на банката и предала на ръка на В. 46 159 лева. Остатъкът от изтегления заем по уговорка на В. В. била оставена по сметката, за да обслужва кредита 5-6 месеца, след който срок той щял да върне цялата заета сума. Пояснява се, че за предаването на тези суми не е съставен писмен документ. В жалбата се посочва, че свидетелите П. и Д. са виждали как В. е давал на ръка на П. вноски по кредита. Били представени и платежни нареждания за суми, наредени от В. за погасяване на вноските по кредита. Причините, заради които В. искал пари от П. се твърди, че не са съществували обективно. С поведението и действията си той бил създал неправилна представа за действителността у К. П. поради въвеждането и поддържането на заблуждение у нея, в резултат на което се твърди тя да е извършила фактическо разпореждане със сумата от 11 000 лева и със сумата от 50 000 лева. Според жалбоподателя В. да е действал при пряк умисъл и с користна цел. Поради това се иска от съда да отмени Постановлението на СРП и да върне делото с указания за образуване на досъдебно производство, тъй като имало достатъчно данни за извършено престъпление.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите от жалбата, прие за установено следното от фактическа и правна страна :

К. З. П. подала молба за образуване на досъдебно производство, която била получена в СРП на 12.12.2023г. С Постановление на СРП от 14.12.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 15.12.2023г. ) е възложено на 04 РУ – СДВР да извърши проверка по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП.

В хода на проверката са приобщени следните писмени документи : Договор за банков кредит № 000LD-R-050476 от 06.02.2019г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и К. З. П. с приложен погасителен план; парични преводи от В. В. от 26.11.2019г., 27.01.2020г., 26.02.2020г., 27.07.2020г. и 03.06.2021г., както и отчет по сметка на К. П..

Снети са писмени сведения от В. В. К. П., Н.М., Д.Д., Л. П., Ц. М. и Л. Х. Приобщена е кореспонденция между В. и П., както и вайбър-чат между К. П. и Ц. М.

От писмените сведения на П., М., Д. и П. се установява, че към 2017-2019г. отношенията между К. П. и В. В. били приятелски. През месец септември 2017г. В. поискал от П. 3000 лева, които му трябвали за разходи. Втори път В. помолил П. за финансова помощ в размер на 1000 лева, тъй като майка му трябвало да пътува до сестра му поради заболяване. В чат-кореспонденция В. обяснявал на П. колко много я уважава и я чувства като негов най-близък приятел. П. била дала на В. общо сумата от 4000 лева без да се изготви писмен документ. Вутов й обещал, че ще й върне парите до 2-3 месеца. В началото на 2018г. В. върнал на П. 2000 лева от взетата сума общо в размер на 4000 лева. Чрез П. той 2 върнал и заем, който бил взел от Л. П. в размер на 4000 лева. След известно време В. отново поискал от П. пари в заем – с уговорката, че след като продаде апартаменти ще й ги върне.

П. му дала 9000 лева около октомври – ноември 2018г. Пред П. и останалите от компанията, с която се събирал в кафе „Куба Либре“, В. показвал какви апартаменти иска да купи и да препродаде, за да изкара пари. Показвал снимки на направени стаи, бани и пр. През 2019г.

В. споделил на П., че има много изгоден апартамент в район „Витоша“ и я помолил тя да поиска от негово име в заем от Л. П. 60 000 лева, за да ги даде като депозит по сделката. Л.

П. отказала и тогава В. попитал П. дали тя може да изтегли заем в размер на 50 000 лева, за да се включи в обекта. По това време В. изпращал на П. разпределение на апартаментите и й обяснил, че има пари на депозит и за да не развали лихвата - искал помощ от П. с обещанието, че юли 2019г. ще изплати кредита, както и другите суми, които по-рано във времето П. му била дала. На 06.02.2019г. К. З. П. сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД Договор за банков кредит № 000LD-R-050476 от 06.02.2019г. за сумата от 50 000 лева.

Още в същия ден сумата от 46 159 лева била усвоена от П. и предадена на ръка на В. На 06.02.2019г. В. изпратил по Вайбър на П. снимка на квитанция, доказваща, че е внесъл сумата от 46 000 лева като депозит за апартамент. По идея на Вутов в сметката на П. останали 3844,50 лева за покриване на първите вноски по кредита. След разговори между П. и В. последният превел по сметката на К. П. различни парични суми - 1540 лв. на 26.11.2019г., 750 лв. на 27.01.2020г., 750 лв. на 26.02.2020г., 200 лв. на 27.07.2020г. с основание „вноска потребителски кредит“. Освен това В. дал и пари на ръка на П., покриващи четири вноски по кредита. При едно от тези плащания на ръка Д. и П. видели парите и попитали П. какви са тези пари. Тогава тя им разказала за финансовите си взаимоотношения с банката и с В. В. В края на месец март 2020г. В. споделил на П., че не му плащат от „Царско село“, където бил треньор по футбол на деца. С времето отношенията между двамата започнали да се влошават. П. неколкократно търсели Вутов, за да й върне парите. По повод абитуриенския бал на сина й В. превел по сметка на П. сумата от 500 лева на 03.06.2021г., но като цяло все по – рядко В. отговарял на телефонните обаждания на П..

През февруари 2023г. К. П. разказала за случващото се на Н. М. и я помолила да влезе във връзка с В., за да го помоли да се свърже с П., тъй като на нея не й отговарял, за да се разберат относно връщането на дадените в заем суми. Когато М. се свързала с В. той отрекъл да е вземал пари и казал, че е помагал на П.. Пред М. по телефона В.нарекъл П.

„малоумна“ и „свиня“. На свой ред М. преразказала разговора си с В. на П.. През февруари 2023г. К. П. се свързала по Вайбър и с жената, с която тогава В. живеел и която чакала дете от него – Ц. М.. Пред нея К. П. разказала историята за изтегления кредит и дадените в заем пари на В., за трудностите при погасяване на кредита, обвинила го, че й е съсипал 6 години от живота и изпратила сметка, по която да се преведат пари. Всичко това рефлектирало върху здравословното състояние на бременната тогава М., която била приета в болница.

Наред с това П. се опитала да се свърже с Вутов и чрез тяхна обща позната – Л.Х., но тя отказала да й съдейства, тъй като считала, че П. е имала обсебващо и провокативно отношение в годините назад към В. Освен това Х. знаела, че именно В. е съдействал на П. за изтеглянето на кредита и дори й бил дал 2500 лева. По думите на Х., когато В. създал 3 семейство и му се родило дете, К. П. търсела контакт с него под различен предлог - веднъж му пишела, че го обича, а в други случаи го обиждала.

При така събраните данни и след анализ на приобщените по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП писмени и гласни сведения, с Постановление на СРП от 13.03.2024г.

(изведено в деловодството на СРП на 14.03.2024г. ) прокурорът отказал да образува досъдебно производство и прекратил пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП. На 29.03.2024г. адв. Г. (пълномощник на К. П.) получила срещу подпис препис от този прокурорски акт. По жалба от П. спорът бил пренесен пред СГП. С Постановление на СГП от 14.05.2024г. (изведено в деловодството на СГП на 17.05.2024г. ) е потвърдено Постановлението на СРП от 13.03.2024г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП.

Постановлението на СГП е изпратено по пощата на К. З. П. с писмо изх. № 8783/24 от 17.05.2024г. и е получено на 21.05.2024г., след което на 22.05.2024г. в СРС е входирана жалба на К. З. П. чрез адв. Г. срещу Постановлението на СРП от 13.03.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство, потвърдено с Постановление на СГП от 14.05.2024г.

С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 23.05.2024г. жалбата е препратена на СРП за свързване с преписката.

С писмо вх. № 180975 от 03.06.2024г. от СРП изпратили в СРС жалбата на К. З. П., както и материалите по пр. пр. № 57456/2023г. по описа на СРП. На 04.06.2024г. е образувано настоящото НЧД № 7712/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав, докладвано на съдията – докладчик на 06.06.2024г.

В Постановлението на СРП се обсъжда дали има достатъчно данни за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. И двете се явяват тежки престъпления по чл.93, т.7 от НК. Освен това Постановлението на СГП е изпратено по пощата на К. П. с писмо изх. № 8783/24 от 17.05.2024г. и е получено на 21.05.2024г., а жалбата на П. срещу Постановлението на СРП е подадена в СРС на 22.05.2024г. Гореизложеното означава, че съдът е сезиран с жалба, която отговаря на изискванията на чл.213, ал.4 от НПК и като процесуално допустима – следва да се разгледа по същество.

Според настоящия съдебен състав обжалваното Постановление на СРП отговаря на изискванията за съдържание, мотивирано е, изложени са и фактически, и правни изводи, които са споделени и доразвити в Постановлението на СГП, с което е потвърдено Постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство. Поради това няма основания за отмяна на прокурорския акт на формално основание.

Прокурорът от СРП е приел, че не е безспорно установен фактът на предаване на паричните суми от страна на П. към В., тъй като не били съставени документи, доказващи предаването на парите, както и правното основание за това, от където не можело да се прецени дали между двамата има правоотношение, какъв е неговият характер, какви са дължимите престации от всяка една от страните по правоотношението. Тук съдебният състав счита, че следва да направи две уточнения. Първото е, че правилно прокурорът е 4 приел, че доколкото не са ангажирани писмени доказателства, не може със сигурност да се установи не само размерът на сумите и факта на тяхното предаване, но и останалите условия, съпътстващи даването на паричен заем, вкл. и уговорените срокове и насрещни престации. От друга страна, обаче, доколкото в случая става въпрос за проверка, която предхожда образуване на досъдебно производство, а не произнасяне с краен съдебен акт, не е необходимо да е налице несъмнена доказаност, както изисква чл.303, ал.2 от НПК. За да се образува досъдебно производство чл.207, ал.1 от НПК изисква да са налице „законен повод“ и „достатъчно данни“ за извършено престъпление, като за да има „достатъчно данни“ (съгласно чл.211, ал.1 от НПК ) не е необходимо да се прави преценка за безспорна установеност и доказаност на дадено престъпление, а е достатъчно само да има данни /писмени или гласни/, от които да може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Поради това и с оглед етапа, в който се намира проверката (преди да е образувано досъдебно производство) в случая липсата на писмен документ, доказващ параметрите на финансовите отношения между П. и Вутов, не е от съществено значение.