Решение № 1949 от 11.09.2014, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1949 гр. Пловдив, 11.09. 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ - ро отделение, ХІІ - ти състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и четиринадесетата година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2590 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Д.К.Д. като ЕТ “Д.Д.– 70”, с адрес по чл.8 от ДОПК, *, чрез адвокат Х.В.М. ***, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.”Княз Богориди” № 12, ет.3 против Певизионен акт

/РА/ №*********/21.05.2010г., издаден от

В.С.К. на длъжност - главен инспектор по приходите при Териториална дирекция – Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 564/30.07.2010г. на Директора на “Дирекция Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (сега Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите), с който допълнително е начислен ДДС в размер на 82 702,68 лв. и са определени прилежащи лихви в резултат на несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 19 969,30лв. за данъчен период 15.05.2007г. до 02.07.2009г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, потвърден с решението на горестоящия административен орган, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, като се иска неговата отмяна от Съда.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, е на становище за неоснователност на жалбата, като моли Съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт, като се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред по - горестоящият орган в йерархията на приходната администрация, който с решението си го е изцяло потвърдил.

Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата срещу ревизионния акт в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

Със Заповед за възлагане на ревизия

/ЗВР/ № 901609/23.10.2009г., издадена от Д. Н.- Началник сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив е сложено в ход производството по извършване на данъчна ревизия на Д.К.Д. като ЕТ „Диана Драганова - 70“, с обхват правилното определяне на задълженията по ЗДДС за периода от 15.05.2007г. до 02.07.2009г., като срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта на нейния адресат. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1000412/05.02.2010г., издадена от издадена от С. Ш. - Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив срокът за извършване на ревизията с посочения обхват е съответно продължен до 09.03.2010г.

В законоустановения срок е съставен

Ревизионен доклад № 1000412 от

23.03.2010г., като същият е надлежно връчен на ревизираното лице на 28.04.2010г. Въз основа на него и на

Заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1000412/23.03.2010г., издадена от Началник сектор „Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив е издаден и обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № РА № 16100412/ 21.05.2010 г., надлежно връчен на ревизираното лице на 31.05.2010г.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/03.01.2007г., Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. и Заповед № РД-09-139/17.02.2010г от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган/ посочени по-горе/ издадени от Началник сектор „Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив.

Така издадения ревизионен акт е обжалван от ревизирания субект на основание и в срока по чл.152 и сл. от ДОПК по отношение на установените данъчни задължения, и с Решение № 564 от 30.07.2010г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив, същият е потвърден в обжалваната част за допълнително установените задължения за по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета.

Постановения ревизионен акт, потвърден с решението на Директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив, е обжалван на основание и в срока по чл.156 и сл. от ДОПК, което е и предметът на административноправния спор.

Първоначално по повод обжалването на ревизионния акт е било образувано административно дело № 1745/2010г. по описа на съда, V състав.

С Решение № 2464 от 09.11.2012г., постановено по адм. дело № 1745/2010г., Пловдивският административен съд, е отменил по жалба на ЕТ „Д.Д. - 70“ с ЕИК по

БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление в *******, РА № *********/21.05.2010r., издаден от В. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.Пловдив, потвърден с Решение № 564 от 30.07.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ“ при ЦУ на НАП-Пловдив.

С

Решение № 11367 от 16.08.2013г., постановено по адм. дело № 251 по описа за 2013г., Върховният административен съд на Република България е отменил решението на административния съд, и на основание чл.221, ал.2 от АПК е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, изразяващи се в липса на мотиви, изложени от съда по съществени за спора обстоятелства, съставляващо основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. В тази насока, Висшият по степен съд е приел, че първоинстанционния съд, за да прецени налице ли е хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и от там да заключи правилно ли е извършена ревизията по този ред чрез определяне на основата по начина, регламентиран в ал.2 на чл.122 е следвало да прецени обосноваността и верността на констатациите на приходния орган, които са в основата на извода му за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Съдът обаче не е изложил мотиви по тези относими обстоятелства - налице ли са неосчетоводени придобити от жалбоподателката стоки през процесния период, респективно неотразени по надлежния ред приходи от реализацията им. Тази е преценка, която следва да направи съда, за да прецени наличието или не на предпоставката по чл.122, а.1, т.2 от ДОПК, а не какъв е месечният приход на жалбоподателката, определен по аналог, съобразно заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, защото с ревизионния акт основата за облагане не е определена по аналог, още повече видно от РА (стр.37) е, че заведенията, чиито обороти са били предмет на изследване от вещото лице, са преценени от приходния орган като такива, които не могат да бъдат използвани за аналог, тъй като представляват временни и преместваеми постройки, и не отговарят на категоризацията на ресторанта, експлоатиран от ревизирания субект.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на Върховния административен съд, изложени в отменителното решение, и като прецени, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, Пловдивският административен съд в настоящият състав, намери за установено следното от фактическа и правна страна :

Ревизията обхваща правилното определяне на задълженията по ЗДДС на Д.К.Д. като ЕТ „Д.

Д. - 70“ за периода от 15.05.2007г. до 02.07.2009г. За този период е констатирано, че жалбоподателката е извършвала търговска дейност - ресторантьорство, в заведение за обществено хранене под наем в село Бачково, Община Асеновград, представляващо ресторант "Водопада".

С обжалвания ревизионен акт е начислен допълнително ДДС в обжалвания размер въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, и тези, приобщени към ревизионното производство с протокол от данъчно-осигурителното досие на лицето, събрани в хода на извършена му ревизия за определяне на задълженията му по ЗДДФЛ, за която е съставен РА

№*********/15.03.2010г.

При извършена проверка в хода на ревизията на счетоводните документи на предприятието на едноличния търговец на жалбоподателката, и съпоставката им с резултатите от извършената проверка на доставчиците - ЕТ "Д.К."Шанс 2004"ООД, ЕТ "С.-С. – В. Г.", СД "Мерджан 7- Петрови и сие", ЕТ "Кръстю

Иванов 92", "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав – П. .Б"; ООД „Унитемп"; ЕООД "Омега 2005 МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипьл", ЕАД" Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери

България" и други, ревизиращите органи са установили, че част от издадените фактури, не са намерили отражение в счетоводната отчетност на предприятието на ревизираното лице. С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата относно констатираното несъответствие на ревизираното лице са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения. В дадените обяснения същото е посочило, че няма информация за издадените фактури от въпросните доставчици, както и няма информация за тяхното счетоводно отразяване. При насрещните проверки на доставчиците обаче е установено, че едноличния търговец е получател по въпросните фактури и е извършил плащане по тях. Установено е, че издателите на описаните фактури са постоянни доставчици на ревизираното лице, като стоките, посочени в издадените от тях фактури са идентични със стоките описани в материалната книга на едноличния търговец за ревизирания период. Установено е също така, че фактурите са издавани през целия период включително и в месеците, в които жалбоподателката не е декларирала приходи от продажби.

Освен това в хода на ревизията е констатирано, че не всички издадени от ревизираното лице фактури са отразени в книгата за приходите, поради което е прието, че не са отчетени всички реализирани приходи от търговеца. При ревизията не е установено и точно по какъв начин става отписването на отчетната стойност на продадените стоки.

Органите по приходите са установили също и несъответствие между подадените ОПР за 2007г. и 2008г., и представените счетоводни регистри. Установено е, че в представения годишен отчет за 2007 г. в Раздел II, Справка 3 –“ Материални запаси” е посочено, че търговецът има налични запаси към 31.12.2006 г. и към 31.12.2007 г. - 0 хил. лв. В представената материална книга стоките са описани в 19 групи и са посочени налични запаси към 31.12.2007г. на стойност 5 726.79 лв. В представения Годишен отчет за 2008г. в Раздел II, Справка 4 – “Материални запаси” е посочено, че има налични запаси към 31.12.2007 г. - 0 хил.лв. и към 31.12.2008 г. - 2 хил.лв. В материалната книга са описани стоките в 23 групи и са посочени налични запаси към 31.12.2008 г. в размер на 4 615.66 лв.

В резултат на така установеното, органите по приходите са формирали извод, че стоките по фактурите, издадени от доставчиците ЕТ "Д. К."Ш. 2004"ООД, ЕТ "С.-С.- В.Г.", СД "Мерджан 7- Петрови и сие", ЕТ "К. И. 92",

"Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел Банков"; ООД

„Унитемп"; ЕООД "Омега 2005

МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипьл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД "Метро Кеш Енд Кери България", които не са отразени в счетоводството на едноличния търговец, са реализирани, като реализацията /продажбата/ им, не е намерила отражение в приходите на търговеца. Органите по приходите са направили подробен анализ в ревизионния доклад на движението на различните видове стоки, съгласно установеното в счетоводството на едноличния търговец и при насрещните проверки на доставчиците, като в ревизиония доклад са отразили всички фактури, съгласно изготвени справки, по които жалбоподателката е получател, но които не са намерили отражение в счетоводството на едноличния търговец.