Решение № 442 от 07.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 5898/04.03.2022 г. от въззиваемите страни Г. К. Н. и Б. К. М. чрез адв. Р.М. за тълкуване на Решение № 531 от 11.11.2021 г. в в.гр.д. № 1438/2021 г. по описа на ПОС в частта, с която е потвърдено Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.

Твърди се, че в мотивите на решението и от потвърдителния диспозитив на решението става ясно, че ПОС е имал предвид, че потвърждава обжалваното решение в частта, в която се отхвърлят исковете общо за двамата съпрузи А. Х. М. и Й. Л. С. и за О. П. (заместена поради смърт от А.П.) – само за нея, но погрешно е написано „за всеки от тях“. Посочва се, че се касае за най – обикновена техническа грешка, която дори не е ЯФГ. Твърди, че волята на съда за процесуалния представител и доверителите му е ясна, но да се избегне всякакво съмнение следва да се извърши тълкуване на съдебното решение.

Постъпил е отговор от жалбоподателите А. Х. М. и Й. Л. С., с който се оспорва молбата, като неоснователна. Твърди се, че не е налице невъзможност да бъде изведена волята на съда относно действителната му правораздавателна воля и правните последици от постановеното решение. Сочи се, че в конкретния случай не е налице неяснота, двусмисленост и невъзможност да бъде изведена действителната воля на съда. Твърди се, че 1 това е пореден опит за неоснователно удължаване на времето на процеса.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от жалбоподателя А.П. в качеството й на законен наследник на О. П..

С постановеното по делото решение е прието, че решението в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 36,115 % до 50 % идеални части е правилно и законосъобразно и съответно е потвърдено в тази част. В мотивите на решението изрично е посочено, че за А.М. и съпругата му Й. С. – М. квотата в съсобствеността е 36,115 % ид.ч. в режим на СИО, а за О. П. 36,115 %. На това основание е потвърдено и обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата над този размер до пълния предявен размер от 50 % идеални части, като погрешно е изписано, че са отхвърлени исковете за всеки от ищците над размера от 36,115 % ид.ч. до 50 % идеални части.

Съобразно приетото в правната доктрина и съдебната практика тълкуване на съдебното решение се налага, когато изявената от съда воля в диспозитива на същото е неясна или той съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Според настоящия състав на съда тези предпоставки в случая не са налице, тъй като постановеното от съда в диспозитива на решението е ясно и не се нуждае от тълкуване, включително и по въпроса, посочен в молбата. Ето защо искането за тълкуване на решението следва да се остави без уважение.

Налице е обаче очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, доколкото е допусната техническа грешка при изписване на частта от решението, която се потвърждава и отразеното в диспозитива не съответства на формираната воля на съда.

Предвид гореизложеното и по почин на съда следва да се допусне констатираната в диспозитива очевидна фактическа грешка, като вместо „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й.

Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“ да се чете „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М. и Й. Л. С. по чл. 124 ГПК са отхвърлени над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. и искът на О. Х. П. по чл.124 ГПК е отхвърлен над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“.

Предвид на горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5898/04.03.2022 г. от въззиваемите страни Г. К.

Н. и БЛ. К. М. чрез адв. Р.М. за тълкуване на Решение № 531 от 11.11.2021 г. в в.гр.д. № 1438/2021 г. по описа на ПОС в частта, с която е потвърдено Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от 2 правото на собственост върху дворното място.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 531 от 11.11.2021 г. в в.гр.д. № 1438/2021 г. по описа на ПОС, като вместо:

„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“ да се чете

„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с който искът на А. Х. М. и Й. Л. С. по чл. 124 ГПК е отхвърлен над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. и искът на О. Х. П. по чл.124 ГПК е отхвърлен над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3