Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24704 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12546/2025
Вид
Определение № 24704
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24704 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512546 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. П. Д. срещу определение от 21.10.2025 г. по гр. дело № 952/2025 на СРС, 156 с-в, с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба. Частната жалбоподателка сочи, че съдът има служебен достъп до гражданското и имотно състояние и може да се увери в отразените в декларацията обстоятелства. Посочва, че дъщеря й е болна от шизофрения и не работи, самата жалбоподателка е пенсиоер и двете живеят под социалния минимум. Моли съда да отмени обжалвания акт.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните по делото, намира следното:

С решение № 14285/23.07.2025 г. по гр. дело № 925/2025 г. на СРС, 156 с-в е признато за установено по отношение на М. П. Д., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 399,56 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

****, аб. № 50795, ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, както и сумата от 61,23 лева, 1 представляващи мораторна лихва върху вземането за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г., както и сумата от 34,31 лева, представляващи незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 7,65 лева за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 33351/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от М.

П. Д., чрез адв. Н.К.. С разпореждане от 09.09.2025 г. съдът е дал указания на въззивницата в 1-седмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи вносен документ. Указани са последиците при процесуалното бездействие на страната. На 29.09.2025 г. въззивницата е подала молба за освобождаване от държавна такса при условията на чл. 83 ГПК. В приложена към молбата декларация е посочила, че получава месечен доход в размер на 630 лв. с източник пенсия, не е в граждански брак, няма алиментни задължения. Притежава в съсобственост ½ от апартамент в гр. София, не притежава влогове. Допълнителните й разходи са в размер на 200 лв. месечно за лечение.

С определение № 43665 /21.10.2025 съдът е оставил молбата без уважение. Съдът е изложил мотиви, че достъпът до съд не е абсолютен и може да е предмет на ограничения. Отчел е, че се касае за еднократно дължима държавна такса, съставляваща 4% от дохода на страната, което не би я затруднило и не бе нарушило екзистенц-минимума й. Не са представени доказателства за налично заболяване, изискващо периодични разходи за лечението, но дори и да се приеме, че такова е налице, дължимата такса е в минимален размер и няма да натовари дотолкова ежемесечните финанси, че да доведе до невъзможност за същетвуване или значително затруднение на последното. Наред с това съдът е отчел, че следва да се вземе предвид балансът на интереси между частния интерес на всяка една страна да защити субективните си права и задължения и интересите на правосъдието.

Основният критерий е възможността за евентуален успех на съответното 2 процесуално действие, без това само по себе си да отрече процесуалната възможност на страната. Така при изследване на „шансът за успех на иска“ съдът е приел, че въззивната жалба няма изгледи за постигане на резултат, различен от постановения. Отразено е, че на съдът е служебно известно, че адв. К. е процесуален представител по множество идентични производства с ищец „Топлофикация София“ АД, като по всички процесуалното представителство се осъществява при условията на чл. 38 ЗАдв., което поставяло въпроса дали въззивната жалба не е подадена не с цел реална защита на права, а с цел евентуално генериране на още разноски за насрещната страна, което съдът е определил като поведение в противоречие с чл. 3 ГПК.

При служебна справка за доход от пенсия и добавки, извършена от настоящия състав чрез възможността за достъп до външни системи през ЕИСС съдът констатира, че в периода 01.01.2025 г. – 01.10.2025 г. ищцата е получавала доход от пенсия в размер между 580,57 лв. – 630,50 лв.

Съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения.

Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК (2) държавни такси в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалвания акт мотиви касаещи правото на достъп до съд по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ и разглеждането му като право, което не е абсолютно и може да е предмет на ограничения. Не могат да бъдат споделени обаче изводите в обжалвания съдебен акт, послужили за отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса.

На първо място – при очакване страната да представи доказателства за удостоверените в декларацията обстоятелства съдът е следвало да даде изрични указания в тази насока. Това не е сторено, а извод за недоказаност е формиран в обжалвания акт. Още повече, че към момента на отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса не е имало яснота в твърденията 3 на молителя за влошено здравословно състояние и в какво се изразява нуждата от текущ разход за лечение.

Наред с това съдът намира, че минималната такса в размер 25%, изчислена като 4% от дохода на въззивницата, неправилно е преценена като възможна да бъде заплатена без значителни затруднения на страната.

Декларираната пенсия в размер 630 лв. е под определения за текущата година праг на бедност от 638 лв. Ето защо съдът приема, че отчитането на процентно съотношение от дохода е възможен подход, но не и когато доходите на съответното лице с източник пенсия са под посочения праг. В последната хипотеза дори и 25 лв. могат да се явяват като значителна сума, която страната да не може да заплати.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че цитираната практика на ЕСПЧ за право на достъп до съд в хипотезата на явната липса на перспектива за успех на иска (Marić срещу Хърватия (реш.), 2020, §§ 58 и 60 касае различна хипотеза: Съдът е взел предвид, че тъй като жалбоподателите са претендирали за обезщетение за убийството на баща си, което несъмнено представлява военни щети, за които държавата не е отговорна, техният граждански иск е бил явно неразумен; той е лишен от всякакъв изглед за успех. Т.е. претенцията би била изначално неоснователна, дори при доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства. В конкретната хипотеза не може да се счете, че въззивната жалба на М. Д., подобно на делото Marić, е изначално неоснователна. Наред с това поведението на процесуалния представител адв. К., което не е служебно известно на настоящия състав, не е основание за отхвърляне молбата на въззивницата за освобождаване от държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 43665 /21.10.2025 г. по гр. дело № 952/2025 г. на СРС, 156 с-в, с което е оставена без уважение молба вх. № 314654/29-092025 г. на М. Д. за освобождаването й от държавна такса и вместо това постанови:

ОСВОБОЖДАВА М. П. Д., ЕГН ********** от заплащането на 4 държавна такса в размер на 25 лв. по въззивна жалба вх. № 281768/22.08.2025 г. срещу решение от 23.07.2025 г. по гр. дело № 952/2025 г. на СРС, 156 с-в.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5